ДС:„Да се проведат агентурно-оперативни мероприятия за разубеждаването им от духовната семинария“
Държавна сигурност се е опитвала да влияе върху семинаристите в духовната семинария с цел да се откажат от следването и от духовно образование
Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретно писмо до началника на окръжно управление на МВР – Бургас от зам.-началника на окръжно управление – Враца от март 1961 г.
В него е посочено, че в духовната семинария в Черепиш се подготвят ученици и курсисти за православни свещеници, постъпили от населени места в тогавашния Бургаски окръг.
На същите е предстояло ваканция, през която ще се завърнат в родните си места.
Поискано е по време на ваканцията да бъдат проведени агентурно-оперативно мероприятия, както и действия от ДКМС и БКП с приятели и роднини на семинаристите за разубеждаването им да се откажат от духовната семинария.
А също така и „да се ползват в оперативната ни работа“. Предложено е тези „мероприятия“ да се прилагат и през следващите ваканции.
Поискано е от ДС в Бургас да се доложи на окръжно управление на МВР – Враца за „резултата от проведените мероприятия за всеки един ученик“.
Духовната семинария „Св. Иван Рилски“ се е намирала на гара Черепиш, до Черепишкия манастир в периода от 1950 г. до 1990 г., след като през 1950 г. комунистическият режим насилствено изземва сградите на Семинарията в София, за да ги превърне в Дворец на пионерите.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 1. Българска православна църква 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата 2017 г.
Още от На всеки километър
"Забранената" София: знакови места, където дишаше свободата въпреки соца
Интересно е, че много от тези места в пространството на столицата ни са били предмет на особено засилен интерес от страна на „органите“ и свързаните с тях институции
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено