Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Честити да са ви новите предсрочни избори в България, г-н Радев! 
След девет месеца душевни страдания и умствени терзания, от няколко дни този човек, когото мнозина, кой знае защо, наричат президент на България, най-после отново спи спокойно. Пак е негов ред да управлява и, след като по-рано левашки изтърва властта от контрол, този път, когато със саморазпада на Сглобката властта сама му пада в ръцете, ще положи всички усилия да не я изпусне. 

За какво му е тази власт ли? Отговорът ще намерим, ако погледнем назад, към опита от неконституционното, но продължило цели две години президентско управление тук, реализирано чрез поредица марионетни служебни правителства. 
В политически план, този период категорично показа, че властта не е нужна на Радев, за да сътвори нещо полезно за общественото и икономическото развитие на България и българите. Не, че съм очаквал от него чак такъв подвиг, но, все пак, нали се предполага, че точно е призван да върши един уважаващ себе си управляващ политик…..Не би – времето с Радев начело беше напълно загубено за страната, тя дори беше върната назад в развитието си. 
Странно, но не е известно също през времето на марионетното си управление Румен Радев и семейството му да са забогатели неимоверно, да е краднал той някакво голямо парче от общата баница или да е създал приятелски престъпен клан за тази цел – все неща, много типични за стандартите на средния български политик. 
Може би е така, защото Радев все пак не е и никога не е бил истински политик – но това е друга тема.  

В чисто психологически план ако погледнем – да, вероятно времето на президентското му управление показа известно 

желание на льотчика да отреагира силния Наполеонов комплекс, 

който го разяжда отвътре. И в това отношение той вероятно беше до голяма степен доволен от себе си – но избиването на комплекси чрез употреба на властта не вълнува никого от нас, нали? Освен ако не сме психиатри и не наблюдаваме усилията на човека от научен интерес. Или с цел да подпомогнем лечението му. 
Единствената опция, която остава, е, че реалните цели, за които Румен Радев използва властта в България, са ориентирани по-скоро в глобален план. И ако се проследят думите и действията му през годините, това се вижда достатъчно ясно. 
Но не се заблуждавайте, граждани. Макар че най-близката до сърцето на президента българска партия, саркастично към истината и човешката нормалност наречена „Възраждане“, внесе в Парламента законопроект за излизане на България от НАТО – не това е целта на Румен Радев. Нито е излизането ни от ЕС. Не е, поне на този етап, и прякото присъединяване на България към руската орбита в стил Беларус на Лукашенко. 

Не, целта е точно обратна – да стоим ние колкото може по-дълго и колкото може по-твърдо в ЕС и НАТО, където да бъркаме нещата колкото може повече в руска полза. Да създаваме проблеми. Да имаме „собствено мнение“ и поне да подкопаваме, ако не и направо 

да рушим в полза на Кремъл, общия европейски интерес

Прокси политиката е мно-о-о-го отдавна – и често мно-о-о-го ефективно – използвана от руските служби. Сега те имат „европееца“ Орбан в Унгария като силен прокси инструмент. В страни като Словакия, Чехия, дори Австрия и Германия, също имат хора на нелоши позиции, които обаче, поради характера на политическите системи в тези страни, не могат да са чак толкова ефективни за разбиване на европейското и евро-атлантическото единство. Ето защо Москва има нужда от поне още един играч на европейския терен, който да пее дует с Орбан. 
Сега унгарският премиер, къде открито, къде поприкрито, е активен в полза на Империята на злато, но е сам и затова често изпада в глуха защита. Ако са тандем с Радев, могат да са много по-ефективни, като си подхвърлят и отиграват топката. А Европа и НАТО много по-трудно биха могли да реагират в конкретна ситуация или да изградят дългосрочни механизми, за да се предпазят от зловредните им думи и действия. 
Да, това му трябва на Кремъл в момента – още един европейски политик, който не се срамува, че с поведението и решенията си работи не само срещу интереса на своя народ и държава, а и срещу интереса на свободния и демократичен свят изобщо. 
Ето защо е доволен Радев от предсрочните избори в България – неговото време пак идва. 
Не знам дали инстинктивно или по добър съвет, той изигра картите си перфектно. В самото начало, когато Сглобката се сглоби, изглежда малко се паникьоса, тръгна на открита конфронтация и правеше провокативни изказвания. Явно обаче разбра, че по този начин, вместо да допринесе за разпада на управлението, той, малко или много, го сплотява, защото се явява общ за него враг. Така че Радев постепенно започна да се отдръпва от голямата активност и търпеливо зачака разяждащите вътрешни киселини в „некоалицията“ ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ да си свършат черната работа. 

Да, а политиците от „некоалицията“ сякаш си отдъхнаха, забравиха за президента и се съсредоточиха върху собствения си пъп. Така, де, върху собствените си ненаситни апетити за власт. С което всъщност са обречени да загубят властта – но явно толкова им стига политическият мозък. 

Ако някой по света започне да прави класация за десетте най-лоши управленски решения на всички времена, ще настоявам в нея на доста предно място да се включи 

/само/разглобяването на Сглобката

Да имаш ти възможност да изведеш страната си до последните етапи на дълбоката и пълна европейска интеграция; да можеш пред лицето на пряката руска опасност да се интегрираш максимално силно и да получиш адекватна защита от НАТО; да държиш в ръце шанса за морално и духовно възраждане на България – и да опропастиш всичко това, е престъпление. И то да го опропастиш, без на практика да знаеш защо – ако съдим по факта, че никой политик от бившата Сглобка не може да обясни на публиката нищо смислено за причината на разпада, а всеки продължава да дърпа за своя крак и като цяло чуваме огромни глупости. 
Огромни глупости вече чух и за развитията, които могат да се очакват в близкото бъдеще. Например – как ПП – ДБ ей сега ще опитат да реализират втория мандат, като предложат на ГЕРБ – СДС да бъде избран приемлив и за двете страни премиер. Дори той да се казва Мария Габриел, представете си. 
Когато в понеделник Кирил Петков каза, че техните колективни органи предстои да обсъдят задълбочено и да вземат най-доброто решение по темата „близко бъдеще“, не очаквах, че най-доброто им решение ще е такава голяма простотия.  

Чух също, не помня вече кой и от коя страна го каза, че Сглобката може да се сглоби отново и то в същия състав, но първо трябва да се мине през предсрочни избори. 
Защо, бе, джанъм? Това нещо като очистителна процедура ли е според вас? И ако е очистителна за вас самите, не е ли адски тъпо и нагло да ползвате основния инструмент на демокрацията – изборите, и да хвърляте цял народ в излишни дилеми и нагнетяване на напрежението, само за да си избършете насраните задници?
Не е читава тази работа, граждани! Това, което се прави в България, изобщо не е истинска, нормална, демократична политика – и нещата няма да свършат добре, помнете ми думата.
Да, а накрая – за малко да забравя: Честити да са ви новите предсрочни избори в България, г-н Путин!