De Profundis: Човекът не само ще оцелее, той ще надделее

Да си спомним великата нобелова реч на писателя Уйлям Фокнър: „Аз отказвам да приема края на човека”

Мотиви от Йеронимус Бош

Мотиви от Йеронимус Бош

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Вечното мълчание на тези безкрайни пространства ме ужасява” – писа преди около 350 години великият френски мъдрец Блез Паскал. 
Да, той има предвид мълчанието на Вселената, чудовище, проснато навсякъде около нас и вътре в нас. Тя изглежда още по-чудовищно поради факта, че е безмълвна – не отговаря нито на молитви, нито на предизвикателства. Все едно да бодеш динозавър с карфица. Мълчи, сякаш не ни забелязва. Не ни отразява изобщо. Не ни бръсне за слива – правете, каквото щете. 
Ние, хората, сме част от тази безумна Вселена, но сме се изхитрили да се докопаме до нещо, което по логика звучи невъзможно – разум, способен да се раздвои и да изследва не само околностите си, а и сам себе си. Питайте античния философ Плотин как става това, но става. С други думи, ние, хората, имаме самосъзнание, а, тъй като никой друг наоколо няма, поне засега изглеждаме единствен шанс и самата Вселена да познае себе си. Нищо, че сме родени на незабележима точица в нейната периферия. 

Но 

Вселената мълчи и това е страшно

 Обаче май още по-страшно става, когато ни заговори по своя си чудовищен начин – например като ни изпрати чума, холера, КОВИД 19 или друго заразно зло. 
Вижте антропоцентристкото мислене какво прави, казвам: „когато ни заговори”, „като ни изпрати”. Разбираемо, това мислене е може би единственият ни щит срещу пълното безсмислие. За да не избухне разума ни, приемаме, че поне с гадостите, които ни се стоварват на главите, Вселената ни казва нещо. 
Макар че това може би е още по-ужасно от мълчанието на безкрайните пространства. 
Какво да ви кажа, граждани - отстрани погледнато, цялата работа с коронавируса е като сюжет от треторазреден холивудски филм. Простете, но, колкото и да е странно – да, естетическата страна на въпроса е един от кошмарите, които ме мъчат. 
Бих могъл да си представя, че човечеството ще загине от ядрена катастрофа. Или че някой безумец като Путин ще го въвлече в уж конвенционална, но не по-малко гадна Трета световна война, която ще ни постави на ръба на затриването. Мога също да разбера и по-мащабен унищожителен сблъсък между исляма и християнството. Изобщо – всяка мащабна катастрофа, която е човешка направа, ми звучи някак разбираемо. 

Но срещу идеята за невидим безмозъчен вирус, който дори не е зъл сам по себе си, а все пак покосява разума, красотата, морала и величието на човека, се бунтувам силно. 
Е, да, някой ще каже – ама и този вирус е човешка направа, изпуснат е от някъде, не се изненадвай! 
Първо, дали е така или не, няма категорични доказателства. И второ – дори да е така, до нас, невинните, вирусът стига и ни унищожава като напълно сляпа природна стихия. Срещу видим и ясен враг можеш да се биеш, срещу невидим и неясен – не. 

Да, сред другите ми кошмари е този, че много неясноти има в цялата работа около коронавируса. Със сигурност комунистически Китай по стар навик се опита първо да скрие, а после да омаловажи развитието на епидемията, но все пак имам усещането, че и ние, в Европа, а вероятно и СЗО, закъсняхме с мерките. 
Вероятно в различните страни от ЕС положението е донякъде различно, но има и много общо в това, което виждаме на най-първичното ниво, по отношение на елементарните предпазни средства. Както в България, по аптеките и в другите европейски страни няма достатъчно маски за всички, няма предпазни ръкавици, дезинфектантите изчезват веднага, щом се появят А къде са индивидуалните тестове, с които много по-бързо и точно бихме получили реалната картина на заразата, нейното разпространение и развитие.  

Различни специалисти ни убеждават, че носенето на маски може да е дори по-опасно от неносенето им. И защо – ами защото хората имали навик да пипат лицето си средно по 90 пъти на ден инстинктивно, без да се усетят, и така могат да си добавят вируси, не да се спасят от тях. 
Ами нали хората, особено в извънредна ситуация, би трябвало да могат да се контролират, нали затова сме разумни същества – за да не се чешем по гъза всеки път, щом ни засърби. Или по носа, де, все едно.  
Другата версия е, че маските не покриват очите, а коронавирусът влиза и през очната лигавица. Добре, но аз пък се сещам, че рицарските шлемове също имат процепи и не гарантират пълна защита, обаче се ползват масово, защото дори частичната защита е от полза. Същото е и с военните бункери – през тесните им амбразури могат да влязат куршуми и да те убият, но опасността е в пъти по-малка, отколкото ако си изцяло изложен на обстрела.
На всичкото отгоре, ако щете, наличието, достъпността на подобни елементарни предпазни средства, дори да няма реален физически, би имало чисто психологически ефект, то със сигурност ще спести доста от тревожните или дори панически състояния, в които хората изпадат поради и без това стряскащите новини, дето им се изсипват на главата денонощно.  

На по-високото ниво пък нещата изглеждат още по-зле. Европейските политици като цяло, взиращи се постоянно в процедури, рейтинги, мандати и политически печалби, пропуснаха сякаш още през февруари, а защо не и през януари, 

да бият тревожно камбаната 

и да наложат ранни общи ограничителни мерки, да помислят предварително за икономическата страна на въпроса, ако щете – да подготвят и добра медийна стратегия за адекватно информиране на европейците за заразата. 
Какво, очакваха, че вирусът от Китай ще си остане в Китай ли? Или че всяко европейско правителство поотделно ще се справи само? Че в момента, когато нещата вече са назрели сериозно, хората ще проявят разум и дисциплина, ще следват стриктно указанията на властите и няма да се поддават на паника?
Да ви кажа ли – паниката не е нещо, което контролираш или надмогваш, не е обикновен страх, който можеш да обориш с разумни аргументи или дори с малко безразсъдство. Не, паниката те хваща за гушата внезапно, дори в момент, когато си мислиш, че всъщност не ти пука. Така е, защото тя е проявление на онази част от човешката природа, която не е свързана с разума, а – по Фройд - с „то”, несъзнаваното, глъбинната ни природа. 

Така или иначе, ЕС отдавна, а не чак тези дни, когато кризата на континента върви към своя пик, трябваше да предприеме мярката със затварянето на общите европейски граници. Да опрости значително вътрешните процедури и да предприеме по-сериозни стъпки на солидарност с най-засегнатите страни като Италия, а не чак вчера от Германия да тръгват маски натам. Отдавна, а не чак тези дни, трябваше ЕС да набележи и стартира пакет от мерки за справяне с неизбежната в такива ситуации икономическа криза. Защото като цяло това, което ЕС сега предвижда, е добро – но колко късно е вече. 
Е, ще каже някой, като се обърне колата – умници много. Да, знам, когато сме закъснели, особена полза от напомнянето, че сме закъснели, няма. 
Но идеята ми, или ако искате – призива ми към политиците, а и към обществото като цяло, е, поне да не закъсняваме повече, да изострим чувствителността си, да настояваме за възможно най-точната информация и да взимаме бързи и адекватни решения. 
Защото всъщност, освен на страх и глупости, човечеството е способно и на други, доста по-възвишени неща. 
Преди около 670 години например една чумна епидемия в Италия роди знаменития „Декамерон” на Джовани Бокачо. През 1796 Едуард Дженър, селски доктор от Бъркли, Глостършър, Англия, откри ваксина срещу едрата шарка, докато се заглеждаше по някаква краварка. През 1908 немският физик Ханс Гайгер изобрети своя брояч, който предупреждава, ако ни дебне иначе невидимата радиационна опасност. 
Не можем всичко – но можем много. Преди всичко, 

можем да сме хора и в ужасната ситуация, 

когато ни заплашва нещо безмозъчно и безстрастно, да се държим като такива. 
По други поводи често съм бил скептичен към странната и непредвидима човешка природа. Сега обаче в мен някак се пробужда и говори духът на съпротива, затова се сещам за великата нобелова реч на писателя Уйлям Фокнър: „Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен, просто защото ще издържи на всичко…..Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее, той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост.”