1. Ай, стига с тоя футбол, де!
Отдавна настоявам тъй нареченият български футбол да бъде официално забранен и оставен в килера да отлежи поне около 50 години. Може би тогава вече на бял свят ще се появят, най-общо казано, други футболни поколения, които няма да се състоят от толкова големи идиоти като сегашните.
Може би дотогава онези влиятелни „футболни босове” – или богати „бизнесмени” - дето сега си перат парите през футбола, дето купуват и продават мачове, като по този начин развращават цялата обществена среда в България, дето заплашват или направо бият съдии, ще си намерят майстора и ще бъдат тикнати в затвора, а парите им – конфискувани и похарчени за нещо далеч по-смислено. За опера например. Или за европейско образование на децата ни.
Може би дотогава и тъй наречените български футболисти ще разберат, че получават безумно големи заплати, за да тренират и се представят наистина на професионално ниво, а не да се лигавят по терена и извън него. И не да ми се правят на звезди, докато сополите им още текат и се спъват в краката си, без да знаят, че има небе отгоре, защото никога не са поглеждали натам, както съветваше Стивън Хокинг.
Нали сме сигурни, че той и футболът се играе най-вече с главата, тоест, повече с умния, а не само с тъпите човешки израстъци, а?
Може би дотогава тъй наречените български футболни фенове – с помощта на същия този умен израстък, наречен глава, или на някаква по-здрава тояга - ще разберат, че да си изрод не е основното житейско предназначение на човека. И че ако си животно, околните не са длъжни да ти търпят магариите, още по-малко – да им се възхищават.
И може би онези бивши и настоящи ченгета и мафиоти, които поддържат и използват тъй наречените футболни агитки за своите мръсни цели, дотогава също ще се очовечат и няма да правят така.
Нищо от това няма да стане, знам – а би трябвало да стане всичко!
2. Ай, стига с тая Русия, де!
Обсъждането на принадлежността на Крим в Нормандския или какъвто и да било друг формат е невъзможно. Темата вече е закрита” – думи на Дмитрий Песков, прессекретар на Путин, представян като говорител на Кремъл.
Винаги съм се чудел какво ли е усещането да си говорител на най-голямата и силна организирана престъпна група в света – руския президент и кагебистко-мафиотската банда около него.
Спиш ли нощем нормално или трескави морални мисли те тресат под нощната шапчица? Като говориш с децата си, призоваваш ли ги да бъдат честни хора, да търсят и устояват истината или просто избягваш темата, защото няма как да им дадеш личен пример? Плащат ти добре, но плащат ли ти достатъчно, че да обречеш душата си на дявола?
Това обаче беше само лирическо отклонение. В случая далеч по-важно от това да обсъждаме безсрамния лъжец Песков, е да погледнем отвъд цитираните негови думи и да си дадем сметка какво те означават.
Първо, означават, че Русия съвсем се разпаса, като за пореден път взе международното право в своите частни ръце. И оттук - ако светът ѝ позволи да бъде и занапред главният фактор, който решава дали даден важен международен въпрос е открит или вече закрит за обсъждане, жална му майка на света.
Второ, това означава, че Русия, в момента поне, се чувства силна, много силна, на терена на международните дела.
Някой би казал, че това е фалшиво самочувствие – и за доказателство ще се позове на ред факти от икономическия, политическия, социалния и другите руски животи, които доказват, че гигантската страна е всъщност гигантско джудже.
На подобни доводи се наслушахме, особено през последните 5 години, след като Кремъл най-безогледно окупира и завладя Крим. Наблюдатели ни убеждават постоянно - руската икономика е толкова зле, че ей сега ще рухне. А тя все не рухва. И не рухва, защото Русия, както не играе политическата игра политически, така не играе и икономическата игра икономически. Тамошното общество е толкова изкривено от столетията безмозъчност, крепостничество, впиянчване, манипулации с предразсъдъци и имперски претенции, че руският свят във всички сфери се движи по някакви странни закони, различни от нормалните вселенски.
А в момента Москва се чувства силна, защото всичко на международния терен ѝ се получава много лесно и почти без пари – най-вече с евтина пропаганда и малко военно присъствие. Няма кой да ѝ се противопостави реално, няма кой да я плесне през грабливите ръчички, няма кой да я постави на мястото ѝ. Европа е до голяма степен във вътрешен хаос, САЩ са хипнотизирани от туит-политиката на Тръмп, Ердоган направи от Турция играч, който - не само съзнателно, но и несъзнателно - играе в полза не на собствените си, а на руските интереси.
Руснаците биха могли да кръстят всичко това – проектът „Пей, сърце!”. Защото то тяхното сърце сега наистина пее – не само Песков забрани на света да обсъжда повече темата „Крим”, а и лично государя-император Путин вдигна летвата още по-високо.
3. Ай, стига с тоя Путин, де!
Владимир Путин лично прости на Доналд Тръмп, че все още не е успял в желанието си да подобри руско-американските отношения, както обеща по време на предизборната кампания.
„Вътрешно-политическият дневен ред не позволява на Тръмп да предприеме стъпки към драстично подобряване на двустранните отношения” – казва Путин, цитиран от Ройтерс.
Според мен това е драстична проява на милост от негова страна. Звучи като началник от КГБ, който великодушно проявява разбиране към свой шпионин, че не е свършил възложената му работа по наистина обективни, независещи от него причини. В дъното на подобно разбиране обаче винаги има и нотка заплаха – сега прощавам, но гледай втори път да не се проваляш. Тръмп не трябва да пропуска това…..
Да, ако тръгна по тази линия, бих казал, че дори само въпросната кратка защита от страна на Путин е достатъчна, за да се задейства отново прокурор Мълър в Щатите, да преразгледа и допълни доклада си по отношение на Тръмп и неговите връзки с руснаците.
От друга страна обаче има и опцията Путин съзнателно да търси такъв ефект, да иска точно по този начин да прозвучи цялата работа, с цел да вкара Тръмп в допълнителни неприятности. Те в КГБ на какви ли не номера ги учат. А този номер е прост и вероятно затова Путин лесно го е запомнил.
Чудя се обаче дали сам или с помощта на някой гений Владимир Владимирович е измислил другия номер, който преди дни приложи на света по отношение на Сирия и международните усилия за нейното омиротворяване, като призова за освобождаване на страната от чуждестранно военно присъствие изобщо.
По въпроса дали и Русия ще си измете задника оттам обаче, той скромно каза: „Ако бъдещото легитимно ръководство на Сирия не се нуждае от присъствието на руски военни, Русия ще бъде длъжна да напусне територията на страната”.
Ако искаме да разберем значението на това изявление, трябва да уточним три основни детайла. Първо – ако сегашното „легитимно” според руснаците ръководство в лицето на престъпника Асад си остане и бъдещо легитимно ръководство, то няма как да поиска напускането на руските войски. Не за друго, ами защото те всъщност го държат на власт и ще го държат, докато Асад слушка, папка и не пишка прекалено много.
Второ – ако Сирия в обозримо бъдеще случайно се сдобие с ново ръководство, то случайно може да бъде признато за легитимно от руснаците – при същите условия, които спазва Асад. И тогава те пак няма да напуснат.
Трето – възможно е обаче евентуалното ново сирийско ръководство да не бъде признато за легитимно от руснаците. Тогава, според както Путин отсега разясни, руските войски ще си останат, макар непоканени, завинаги в Сиря – или поне докато там се появи ново, легитимно според руснаците ръководство, което вече да ги помоли да останат…..
На този фон въпросът на Доналд Тръмп каква работа имат САЩ в местен конфликт, който съществува от стотици години, не звучи никак глупаво, ако е зададен от български социалист, седнал в кръчмата да бистри световната политика. Не звучи обаче никак умно, зададен от действащия американски президент по отношение на Сирия и Близкия Изток изобщо.
4. Ай, стига с тая политика, де!
От казаното дотук става ясно, че май световната политика прилича твърде много на българския футбол, затова предлагам и тя да се закрие за следващите 50 години. И като се събудя тогава прероден в нещо по-умно, мога да я заваря и нея преродена в нещо по-читаво.
Знам, че няма – но теоретично би могло, така че наивно се надявам.