Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
30 години ДПС – да го празнуваме или да не го празнуваме, това е въп…..
Е, не е точно това въпросът, нали, защото на кого му пука за рождения ден на слугите. Не, не бързайте да ме набеждавате в расизъм и антитурско отношение, защото след малко може да ме набедите в обратното. Имам предвид само факта, че по дефиниция политическите партии, премиерите, министрите, депутатите, цялата администрация, съдебната система, полицията, са слуги на гражданите, в случая – българските. Слуга е Ахмед Доган, слуга е Бойко Борисов, слуга е Корнелия Нинова, слуга е Сотир Цацаров, слуга е, колкото и да не ви се вярва, Делян Пеевски, както и всеки друг от тоя кръжец, за когото се сетите. Питайте ги, ако мен не вярвате, те ще се закълнат, че е така.
Ето защо трябва да се отнасяме към тях съответно.
Тоест, евентуално може да ги потупаме по рамото за някое самоотвержено или особено умно действие в общонародна полза, а може и да не ги потупаме – нали за това им плащаме. Но малко в повече ми идва да им празнуваме рожден ден и да им се кланяме като на началници, както правят мнозина по нашите земи…..
Та и с ДПС е същото – добре е да си дадем сметка какво свърши за 30 години тази партия в услуга на българските граждани, но да не прекаляваме с кючеците по този повод.
Помня бурните дни около създаването на ДПС, познавам лично и част от създателите. С изключение на Ахмед Доган, те вече не са в партията. Някои, като моя приятел Яшар Шабан, са в реалното небитие, други, като Касим Дал, са в политическото небитие.
Но
Доган и неговата ченгеджийска върхушка още управляват ДПС
Те отдавна го овладяха напълно, подчиниха го на личните си интереси и го използват за развитие на олигархичния модел, скрит зад фасадната демокрация в България.
Как успяха да направят това ли? Първа и главна стъпка – още със създаването на ДПС манипулираха честния, но наивен порив на мнозинството турци към демокрация и постепенно превърнаха самите тях в инструмент за манипулиране както на партията, така и на целия български политически живот.
Няма да забравя един разговор с Пламен Даракчиев някъде посред лятото на 1989, когато тъй наречената „голяма екскурзия”, тоест, престъпната политика на българския комунистически режим за изгонване на стотици хиляди турци от родината им, беше в разгара си.
Седяхме двамата замислени, защото трябваше да решим не само какво ще пием довечера и как ще го купим, но и с какво ние, двама нехранимайковци, изгонени от работа, ще нахраним общо петте си деца. Та по този повод обсъждахме дълбочините на текущата политика и Адашът изведнъж вика: „Адаш, помни ми думата, след време ще седим в Парламента редом с турците и те ще ни кажат – ние извоювахме демокрацията в България”.
Е, той седна в Парламента и наистина го чу. И с право, де, защото безспорна истина е, че точно турците, с тяхната реална и масова съпротива срещу безчинствата на режима, с жертвите, които дадоха, са сред основните вътрешни фактори за рухването на комунизма в България. Друга тема е къде и как беше разработена общата схема за провеждането на тъй наречения „възродителен процес”, който ги стимулира към героизъм, защо се случи той изобщо и толкова ли е невинна Москва в цялата работа, както някои и досега представят нещата.
През годините пред мен лично знакови фигури на прехода – включително Доган, така яростно са отричали необходимостта дори само да се мисли в московската посока, че антените ми са още настръхнали.
И така, факт е, че съпротивата на турците
„ускори падането на комунистическия режим”,
но
не е истина, че майските събития от 1989 бяха организирани от ДПС,
както твърди Ахмед Доган онзи ден, в приветствието си към членовете на Движението по повод 30-та година от основаването му.
Цялата митология за това как Доган от затвора умно ръководи турската съпротива, като пише указания по крачолите ли, по джобовете ли беше на някакви панталони, са пълни щуротии, ченгеджийска легенда за баламосване на баламите.
По онова време имената на хората, които наистина ръководеха турски съпротивителни движения - защото те не бяха само едно, а няколко - добре се знаеха. Сред тях не беше никой от сегашната върхушка на ДПС. И как пък нито един от тези смели и честни хора после не намери у себе си моралните сили да признае, че е получавал инструкции от затвора, лично от Доган.
Пълни щуротии са и твърденията, че преди това Доган става сътрудник на ДС, за да може точно под крилото на Системата да работи успешно срещу нея, като направи съпротивително движение. Подобни истории могат да вдъхновят някой сценарист в Холивуд, но не и човек, който познава реалността на времето и знае възможностите на машината за репресии ДС. Да, тази престъпна машина не можеше да сътвори нищо добро за народа и страната си, тя беше доста жалка в положителен план. Но злото си го твореше като стой та гледай - много хора беше набъркала да помагат в мръсните ѝ дела и практически знаеше всичко за всички.
И на този фон ни пробутват как смелият и умен Ахмед Доган манипулира цялата Система. Айде, бе!
Втората „историческа заслуга на ДПС”, която Доган откроява в приветствието си, е „превръщането на ДПС в балансьор на политическия живот и един от гарантите за мирния преход в България”.
Може и така да се каже, ако броим за принос към мирния преход факта, че ДПС от самото начало задкулисно партнира с отвратителните, откровено расистки и силно антитурски националистически български организации, като и досега продължава да си разменя удобни политически топки с тях. За разлика от доста нееднозначното си партньорство с демократичните партии в България.
Това ли е „заслугата” на ДПС за мирния преход? Когато под патронажа на червения сатрап и активен участник във „възродителния процес”, генерал Атанас Семерджиев, още през 90-та Доган и националистите долетяха заедно с хеликоптер от София в Кърджали, за да си стискат ръцете публично на площада? Или когато после Местан на Орлов мост се целуваше любовно със Станишев, чиято партия дори не си е помислила да се извини за „възродителния процес”.
А може би да поговорим за ДПС като балансьор на политическия живот, а?
Да, Доган така балансира първото правителство на СДС, начело с Филип Димитров, че го срути и на негово място
докара тоталното мутренско ограбване на страната
при Любен Беров, последвано от още по-дълбокото разораване на политическото и икономическото дъно при Жан Виденов.
А може би ДПС беше по-смислен балансьор, когато подкрепи двата мандата на комунистическия и ченгеджийски президент Първанов, чиято политическа кариера започна именно от ОКЗНИ, една от най-агресивните срещу турците българска националистическа партия?
Или пък арията на балансьора бе най-добре изпята от върхушката на ДПС покрай сътрудничеството им с докарания от КГБ бивш български цар и премиер на мухите за лапане – Сакскобургготски?
Да, много са примерите за тази прочута и прехвалена роля. Само че в резултат какво имаме – ДПС, поне на официално политическо ниво, е в пълна изолация от всички останали партии, те се държат с нея като с прокажена и не само преди избори правят специални декларации, че няма да си партнират след вота с Доган и Ко – иначе техният собствен електорат ще ги убие с камъни.
В тази роля са и БСП, и ГЕРБ, и наистина всички останали – а
ДПС е в ролята на мръсна дума,
която никой не иска да произнася.
Все пак обаче виждаме, че тя е единствената партия на прехода, която продължава да съществува в първоначалния си вид и дори печели нови територии, а самият Ахмед Доган е единственият политик, оцелял в българската месомелачка цели 30 години. На какво се дължи този „успех”?
Първо, фактът, че в България има турско население, достатъчно многобройно, за да бъде важен политически фактор. То не просто живее компактно и в този смисъл – лесно се управлява, но е и сравнително монолитно, тъй като е още стресирано и лесно се манипулира заради раните, които носи от „възродителния процес”.
Второ, фактът, че ДПС овладя ситуацията в „своите” региони не само политически, но и икономически. Вече на тази база, върхушката на Движението си постави и изпълнява далеч по-сложни цели – да контролира и разпределя порциите в по-голям мащаб, в рамките на целия олигархичен модел, за създаването на който и съдейства активно. Да си спомним само близкото приятелство на Доган с Илия Павлов.
Трето, слабостта на българските политически партии на прехода стана част от силата на ДПС. Може да ми се разсърди Иван Костов, но по време на управлението си той нищо не разбираше от темата за малцинствата и не знаеше как трябва да се работи с тях, особено с турците, по места. А хората около него, които се правеха, че знаят, бъркаха.
И четвърто, ДПС и лично Ахмед Доган през всички тези години винаги е имал най-малко един външен стълб за опора. Дали това е Турция, дали е Русия, дали ЕС или САЩ, задкулисно той някак
успява да танцува с един или повече от тези партньори едновременно
и в същото време да парира атаките от страна на онези, които в момента се чувстват пренебрегнати.
Така че ако трябва да обобщим – ДПС наистина има важна роля в българския преход, от предисторията му, та досега. Но тя далеч не винаги е положителна, както ни се представя, напротив, негативите в нея преобладават. Но, какво да се прави – така е удобно на Доган, така послушно го възприема партийният електорат.
Тъжно ми е обаче. Все още имам доста приятели сред тези хора, а не мога да припозная в сегашните турци, които така лесно се поддават на манипулациите на една престъпна и неморална партийна върхушка, някогашните турци, които се съпротивляваха така страстно срещу комунизма.