Няколко имена усилено се въртят тези дни и създават хаос в българското политическо и общественото пространство. На първо място е Иван Гешев.
Какво да ви кажа за този човек, граждани? Ами нищо особено ново няма да ви кажа, освен че поне две неща, от онези, които направи по време на мандата си като главен прокурор, на мен ми харесват.
Първото е внезапният обиск, който Гешев спретна в президентството, за да се съберат доказателства поне за част от руските шпиони, безконтролно и безнаказано развилнели се из България от години и десетилетия. И що да не вилнеят, винаги получават защита от политически лидери и най-високи държавни институции. Включително съдът, както видяхме в драстичния случай, когато точно съдия пусна Николай Малинов да ходи в Москва на среща с Путин, докато е обвиняем за шпионаж в полза на Путин.
Да, мнозина изпищяха кански заради този „незаконен“ акт на прокуратурата, скочиха да защитават правото на президента волно или неволно да покровителства руските шпиони, един мой приятел даже клекна да целува ръка на Радев заради неговия героизъм – че устоя на прокурорския натиск.
Само че това са пълни глупости. Претенцията, че – особено по линия на руския шпионаж – в страната трябва да има недосегаеми, е антипродуктивна, да не кажа и нещо по-сериозно, от гледна точка на националната сигурност. А националната сигурност всъщност е една от наистина малкото точки, които моят личен обществен договор, сключен с държавата България, съдържа. Иначе за какво ми е тя – само за административен хаос в живота и щедро да преразпределя парите на данъкоплатците ли? Ами това и аз го мога, не ми трябват политици за целта.
Другият акт на Гешев и прокуратурата, който приветствам, са обвиненията, повдигнати срещу Васил Божков. Не се наемам да тълкувам дали и доколко всички те са адекватни, дали и доколко ще се съберат доказателства, за да минат в съда, дали и доколко съдът ще ги разгледа обективно и безпристрастно и т.н. Като знам, че част от тъй наречените „следователи“ не могат да си намерят гъза, дори ръцете да са им вързани с белезници отзад, а останалите предпочитат да
защитават Злото, защото не разбират Доброто,
по-вероятно е обвиненията срещу Божков да се провалят.
В случая обаче важен е самият факт, че някой изобщо се престраши да посегне на една от последните знакови фигури на мутренския български преход.
Както знаем, всички тези мутри бяха повече или по-малко дълбоко свързани с МВР и специалните служби, имаха защита от тях и бяха отстранявани от тях – чрез други техни мутри – щом станат излишни. Или вредни за „системата“. А ченгеджийското влияние се простира и далеч извън кръга на мутрите, метастазите му са разхвърляни из цялото общество, дори сред онези партии и политици, които минават за „десни“. С това си обяснявам голяма част от всеобщата омраза и многопосочните атаки срещу Гешев – засегнал много интереси, а те, както винаги в подобни случаи, умеят да се обединяват срещу общия враг, независимо колко иначе са врагове помежду си.
Очевидно е обаче, че в същото време Гешев не засегна други интереси, които би трябвало да засегне. Основно се коментира фактът, че не предприема нищо срещу Бойко Борисов и неговите хора, въпреки многото странични обвинения срещу тях за корупция, за оказван политически натиск с цел да се добият икономически изгоди, за всякакви вероятни и невероятни далавери.
И тук обаче са нужни някои уточнения. Смятам, че Гешев правилно не се захвана с темата например за тъй наречените „пачки“ в чекмеджето на Борисов, които бяха толкова отявлен фалшификат и ченгеджийска постановка, че би било срамно да се харчат обществени средства за целта.
В същото време обаче със сигурност главният прокурор трябваше да разрови цялата безумна история около безумното строителство на безумния газопровод „Турски поток“, който всъщност е руски, а Борисов опитваше да прикрие този факт, като го наричаше „български“. Е, в известен смисъл наистина е български въпросният „поток“, доколкото ние сами го построихме и го платихме от джоба си с 3 млрд. лева ли, евро ли, вече не помня.
Защо, бе? Това е основният въпрос, на който прокуратурата трябваше и трябва непременно да потърси и намери отговор. И да го даде на българското общество, което продължава да пита.
Е, пита поне малката част от него, която още помни случая. Или още по-малката, която тогава не подкрепи гласно или мълчаливо строителството, а го критикува силно. Сред която част не бяха най-гласовитите защитници на българския национален интерес - Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов и прочие местни руски херои.
Сигурно има и още много дела, които Гешев трябваше да подкара, но не го направи. Но важното в случая е друго, граждани. Както са тръгнали нещата, може той да бъде свален от поста главен прокурор предсрочно. Може и да не бъде свален, но може и да бъде, вероятно ще видим скоро.
Обаче не вероятно, а със сигурност ще видим, че смяната на главния прокурор, без смяна на системата, в която съществува и работи той, е нищо.
Нула. Zero. Геврек
В случая самата пълна безконтролност, предоставена на един човек, ражда чудовища.
Не помните ли – имахме главен прокурор, който ядеше, пиеше и пееше с бандитите. И такъв, който беше доказано чалнат и натоварен със силни подозрения поне за едно убийство. За изненада, имахме дори един толкова безличен и политически послушен, че нямаше собствена физиономия и не би обвинил някого, дори ако онзи му открадне джобния часовник и го изтърве върху крака му.
Никакъв смисъл няма да я караме така – трябва да се промени Конституцията и оттам да се повлияе върху поведението и резултатите на прокуратурата. Трябва обаче тази реформа да стане паралелно с дълбока реформа в МВР, специалните служби и самата съдебна система. Иначе всичко ще продължи да виси като прани гащи на обществения простор, а ние ще се въртим наоколо и ще се чудим – защо не можем да преборим корупцията, защо не можем да изловим руските шпиони, защо имаме прекрасни закони, които обаче не се спазват. /Под секрет, това последното е доста масово мнение, но изобщо не е истина. По темата обаче - друг път./
И така, важният въпрос, който си задавам покрай Гешев, е - ще се случи ли истинска конституционна промяна по отношение българските правораздавателни и правоохранителни органи? Не вярвам, но се надявам.
Второто име, което се върти усилено в пространството, е Мария Габриел. Какво да кажа – красива девойка, не само с дипломи, но и явно интелигентна, с голям опит в европейските дела, с контакти в ЕС, все предимства, които са безспорни.
Има обаче проблем – като влиза в българската политика, защото очевидно ще влезе, дори да не стане премиер, Габриел не знае в каква гъста каша, в какво
гнездо не на оси, а на стършели
се набърква. Това крехко дете няма грам опит на български политически терен, а това е голяма опасност – както за нея лично, защото може бързо да бъде пречупена, така и за страната, ако се случи тя да поеме властта.
Казвам това с оглед на обективните страхове, които имам. И го казвам, въпреки цялото си желание да има най-после редовно правителство в България, което, поне временно, да прекъсне прякото управление на президента Румен Радев, реализирано през служебните кабинети.
Тази рана в българския политически и обществен живот, трябва да зарасне и трябва да се вземат стриктни мерки да не се отваря наново. Начинът е прост – промяна на Конституцията и премахване на служебното правителство като институция. Да видим тогава дали на следващите извънредни избори ще има две години лиготии, преди да се спретне кабинет, който да измести от властта предишния, омръзнал на всички.
Дали Мария Габриел е способна да се справи с подобно предизвикателство – не вярвам, но се надявам.
И третата фигура, която не мога да пропусна в актуалния си преглед, е Румен Радев с неговото
фамозно пътешествие до Южна Африка
Някои се питат – кому к..а търси българският президент там.
Ами просто е, бе, хора. Там управляват левичари, последователи на терориста Мандела, които не осъждат варварската руска агресия в Украйна, продължават да поддържат икономически връзки с режима в Москва и дори го подкрепят на гласувания в ООН. Това търси Радев – сродни души и сърца.
Дали ще ги намери? Ще ви разкажа една много показателна истинска история за Дейвид Ливигстън, големият пътешественик и откривател на Африка през 19 век. Та, преди да стане пътешественик и откривател, Ливингстън е мисионер в Южна Африка. Слаб мисионер, трябва да признаем. Най-голямото му постижение е, че обръща в християнството Сечеле, вожд на едно от местните племена. Сечеле не само се отказва от молитвите за дъжд, които е длъжен да води като вожд и върховен жрец, но и се разделя с четири от петте си жени.
Скоро обаче настава зверска суша, хората открито обвиняват Сечеле, че не изпълнява задълженията си, а той зарязва християнството и се връща към молитвите за дъжд на племенните богове. На всичкото отгоре, една от „бившите“ му жени забременява и се разбира, че те са бивши само денем, а нощем са си съвсем сегашни. След този провал, Ливингстън зарязва мисионерството.
Ще зареже ли и Румен Радев президентството сега, след посещението си в Южна Африка? Не вярвам, но се надявам.