Много моля, граждани, в отношенията си с братята македонци да не правим същите изключително тъпи грешки, които упорито правят братята руснаци по отношение на нас, братята българи, грешки, срещу които ние постоянно роптаем!
С други думи – да не използваме двоен аршин, особено когато, освен за текуща политика, говорим и за любов между народите.
Нека
да не караме македонците да ни обичат днес,
защото някога си, вчера или онзи ден, сме били имали обща история с тях; да не им обясняваме какви са по народност и дух, защото човек е такъв, какъвто се самоопределя, независимо от решенията на исторически комисии и политически влъхви; да не ги връщаме от пътя, по който са поели, тъй като един ден те ще стигнат, където отиват, независимо от всичко, а на нас, докато на свой ред ни обръщат гръб, с право ще ни изпеят старата градска песничка: „О, спомняте ли си, госпожо?”
Ама Македония и македонската нация били продукт на Коминтерна, измислица на Сталин и рожба на предателската политика на българските комунисти. Може - не, а със сигурност и Коминтерна, и Сталин, и БКП играят зловеща роля в тази история, както и във всяка друга история, до която се докоснат. Но да напомня нещо важно – нация не се става с декрет, пък бил той и сталински, налаган с огън, меч и дългогодишна пропаганда. Не така се раждат нациите.
Ама македонците били българи еди кога си, за което има неоспорими документи и свидетелства, а Македония била най-романтичната.....
Може и да са били, може и да е била – но вече не са и не е. Днешната Македония не е вчерашната Македония, да не говорим за Македония отпреди век, век и половина. Огромната част от онези хора в Македония, които наистина са се чувствали българи, по една или друга причина, по един или друг начин, по едно или друго време, са си дошли в България. Както е направил например моят прадядо Арсо някъде в последната четвърт на 19 век. Той е дошъл тук от Велес, заселил се е в Севлиево, доколкото знам, после се местят в София, а вече дядо ми идва в Пловдив като артист в наскоро създадения тук общински театър.
Говоря за прадядо ми по бащина линия, най-силното коляно в рода ми, така че аз открай време се чувствам наистина дълбоко свързан с Македония. Казвам това, за да не си позволят разни пишман патриоти да ме объркат с някакъв случаен минувач покрай темата, само защото не мисля като тях – не искам политически да скърцаме със зъби на Скопие, нито чрез исторически екскурси и тъпа вчерашна пропаганда да променяме днес психологическите нагласи на самите македонци.
Така, де, не си ли взехме урок от отвратителната и човеконенавистна кампания на българските комунисти по време на тъй наречения „възродителен процес”? Или точно оттам черпим вдъхновението си за справяне и с македонците? Щото с турците се справихме…..
Помните ли, тогава
също учехме хората турци, че не са турци, а чисти българи,
потомци на някога, ама нищо, че толкова някога, насила ислямизирани българи. Учехме ги, че като чисти българи те нямат право да изповядват мюсюлманската си религия, че не могат да носят дрехите, които искат, че не могат да говорят с децата си в къщи на своя майчин език, а трябва да го правят на майчиния език, който - според властите и някои послушни на властите историци - предците им са говорили десет поколения назад…..
На всичкото отгоре, когато братята турци не бяха съгласни с тази наша човеколюбива партийна и държавна политика, биехме ги, пращахме ги в лагери, убивахме ги, а накрая и масово ги изгонихме от страната.
Ало, накъде сме тръгнали? И с македонците ли ще постъпим така, ако и те продължат да се инатят и отказват да признаят, че са българи?
Слава, Богу, че не можем - светът е друг.
Иначе България – не знам, уж е друга, ама я да остане тази работа на типове като Гочолу, Дочоолу и Ганьо Балкански, да видиш ти как ще развъртим сопите…..
Обаче да се върна още малко към моя род, защото неговата история е много поучителна за това какви всъщност сме ние, балканците, защо и как стои цялата работа с нашата расова чистота и народностно самосъзнание.
И така – от дядо ми по бащина линия съм македонец. Баба ми по бащина линия пък е от Тутракан, България. Преди това – Румъния. Още по-преди – пак България. Но по-по-преди – отново Румъния. А най-преди – Османската империя. Да се връщам ли още назад, че малко се загубих?
Добре, де, май някъде в оня район Аспарух е основал България, така че това може да се нарече – най-истинската България. Ама самият Аспарух нещо като татарин ли е бил, персиец ли, османски турчин ли, монголец ли или асириец някакъв? А?
Факт е, че през 60-те баща ми няколко пъти беше на гости на своите две румънски лели, кръвни сестри на живата ми по онова време баба, край които лели щъкаше и цяла тумба негови красиви румънски братовчедки, от своя страна - мои лели.
Много близки си бяха всички, нищо, че той си беше истински българин, а те - истински румънки. И дори май спадаха към по-издигнатите слоеве на румънското общество, доколкото например при яденето на риба използваха специален нож за риба, а също и за сиренето – изтънченост, която по онова време в България не бяхме и сънували.
Макар да не ги познавам и да не съм ходил никога в Румъния, със сигурност и аз имам някакви красиви румънски братовчедки и племеннички, кой знае кое коляно вече. Но ставам ли поради това румънец?
Ами не, както не ставам и македонец поради това, че в Скопие живеят сладката Боти, дано да е жива и здрава, която ни беше на гости по комунистическо време, плюс куп още братовчеди, братовчедки и племенници, които вече също не познавам.
Но това е по бащина линия. А по майчина линия родът ми е от Сопот и ако се чудите – да, покрай баба ми имам кръвна връзка с дядо Вазов, с което – може би за ужас на някой „патриот” - не се гордея особено, най-вече по литературна линия. При това обаче истината е, че за роднините от Сопот знам дори по-малко, отколкото за тези в Букурещ и Скопие, тоест, практически нищо.
Та ето ви жив пример за типично балканска смес. Самият аз се наричам българин, защото се придържам към завареното положение, без да се ровя много-много в по-дълбоките води. Щото оттам кой знае какво може да изскочи.
И въпросът ми е – ако сега дойдат някакви румънци да ме убеждават и да ми показват исторически доказателства, че съм румънец, аз ще се съглася ли, домнуле? Или ако пък македонците поискат да се върна в историческото лоно на дедите си?
А какво да кажа за факта, че повечето от най-близките ми роднини са в САЩ, Германия и Франция. Нашите деца и внуци, които не се познават помежду си, утре ще се срещнат в Швеция, ще изкарат една любов в Кения и ще се оженят един за друг, като заживеят в Бразилия. Те какви ще бъдат – чисти българи? Или чисти македонци?
Ами
каквито си решат ще бъдат,
ето какви. Каквито им харесва да бъдат ще бъдат, надявам се. Каквито се чувстват най-добре, за да станат най-пълноценни хора и да развият дадените им от бога таланти, такива ще бъдат.
Така че призовавам да не правим глупости и да не слагаме бариери пред членството на Македония в Европейския съюз - независимо от това какви ги мъдрят историческите комисии, нашенските пишман политици, които видимо обслужват руския интерес или обикновените граждани, които страдат от неинформираност за това какъв е истинският, стратегическият национален интерес на България по темата.
Поне веднъж да бъдем умни, моля ви!