Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не мога да разбера защо в България се обсъжда текущата политика, сякаш става дума за нещо истинско, нещо сериозно, нещо нормално. Защо никой не излезе да каже, че кралят е гол, че шутът е тъп, че придворните са идиоти, а слугите са некадърни и крадливи.
Какво имам предвид ли? Ами да започнем оттам, че самото съществуване на „партия“ „Има такъв народ“ е доказателство, че такъв народ няма. 
Това беше първият вариант за името на този нов „политически проект“ и съдът трябваше да остави нещата така, а не да иска смяна на името. Тогава може би „народът“ все пак щеше да усети, че го пускат по пързалката на сарказма и нямаше да подкрепи този последен писък на политическата мода в и без това обруления от популизъм и некадърност български обществен живот.  

Не, наистина няма такъв народ по света, който да подкрепи такава „партия“ – просто защото тя не съществува фактически, а само виртуално. И защото да си политически „лидер“ не означава да се криеш по кьошетата, а да излезеш отпред и да водиш. 
Защо всички някак си траят и не коментират 

колективната вина на тъй наречения „народ“

 за ситуацията, в която сме накиснати. И не говоря само за политическата ситуация, макар че тя най-лесно се вижда на повърхността, говоря за ситуацията във всички сфери – като започнеш от образованието, което произвежда около 50 на сто функционално неграмотни с дипломи, та стигнеш до „бизнеса“, който предпочита да се придържа най-вече към печалбите от държавни поръчки и европейски фондове, а не толкова от прилагане на принципите на капитализма и свободния пазар. 

Голямата част от този „народ“ през последните повече от 30 години, вместо заедно със свободата да вдиша демократичните и пазарните механизми и да тръгне да се развива, както правят хората в Полша например, постоянно избира разни политически мошеници да го управляват – като започнеш с комунистите, минеш през царя и царедворците, продължиш през отровната тройна комбинация на вече споменатите с ДПС, през дивия популизъм на борисовото „аз съм прост и вий сте прости, затова така добре се разбираме“, та стигнеш до сегашния учиндолски хибрид от наглост, простотия, празнодумство и хвалипръцковщина, представян за по-благозвучно като партия на промяната. 
Някак не ми се струва редно да избираш през годините всичко това, да повтаряш грешна преценка след грешна преценка,

 да се вкарваш сам все по-дълбоко в кашата на абсурда и после да се хвалиш, че си „народ“

„Не сме народ, не сме народ, а мърша!“ – както прозорливо писа дядо Славейков още през 1875. 
Е, някои казват, че срещу народ не се говори, даже някой от големите български писатели – Радичков ли, Емилиян Станев ли беше – го написа. Народът бил винаги прав, та затова трябва да му мълчим. Съжалявам, гълъбчета, но е време „простият народ“ да чуе умните сред него какво говорят, иначе всички отиваме в пъклото и един ден ще се събудим преродени на дъното на консерва копърка. 
Засега – толкоз за народа. А сега малко и за неговите „лидери“. 

Слави Трифонов може да се прави на умен, но не е – в политически смисъл на думата. Имам само един простичък въпрос към него – как, щом не е нито депутат, нито премиер, нито президент, нито заема какъвто и да било друг държавен пост, освен лидер на някаква хипотетична партия, съставена очевидно само от него и Тошко Африкански, ще контролира хората си във властта и ще прокарва реформаторската политика, която твърди, че иска да прокарва. 

Как? В Полша Качински се опита, но видя, че съвсем отстрани не става и се записа вицепремиер. Така хем стои на втори план, хем контролира всичко. А нашият български юнак не е по-голям политик от Качински, та да се надява, че ще успее в тази тънка материя. 
Какво ще стане например, ако някой министър откаже да слуша божествения глас свише и започне да прави каквото си е наумил или каквото му диктуват негови собствени кукловоди, Слави какво - ще го извика на приятелски разговор в телевизионното студио и с думи прости ще му обърне погледа в правилната посока, ще го вкара в правия път, така ли? Или ще му прати мутри да го пребият с бухалки и да го изхвърлят от министерското кресло? 

А какво ще стане, ако самият премиер изведнъж схване, че

 реалната власт в държавата всъщност е в неговите собствени ръце 

и никакъв задкулисен партиен лидер не може да му каже „копче“, тоест, ако се еманципира от своя политически създател? 
Подозирам, че точно затова Слави си избира всички премиери по един и същи модел – хора като Луната, които нямат собствена светлина, а светят с отразена. И най-вероятно – такива, които, пак като Луната, имат тъмна страна. Тя е ключът към тяхната зависимост, защото лесно може да бъде осветена. 
С други думи, Слави предлага на българското общество да го управляват пудели. Как изобщо от уж най-интелигентната дясна формация „Да, България“ биха могли да се съгласят някаква напълно одиозна фигура да върши предстоящите велики реформи в страната, за които те самите вопият, не е ясно. Аз не бих го приел, но – хора разни. А и се знае, че близостта на властта, застанала току пред очите ти, рязко променя нормалната човешка психика и мислене. 

Но нека кажем и няколко по-конкретни думи за фигурата на бъдещия премиер, който ИТН официално предложи. Честно, не ми стига умът да си представя как, ако искаш да се занимаваш с политика, отиваш на кастинг в шоу, което съчетава опитите за хумор с чалгата и женските прелести. И ще седнеш сериозно да обсъждаш възгледите си с телевизионен водещ, който обещава да те вкара в политиката. Ами ти да не си балерина или плеймейтка с джуки, бе, г-н бъдещ политик? 
Как става тази работа, къде е личната визия на истинския политик, къде е дългият път от политическите низини до политическите върхове, през който трупаш опит, къде е времето да изградиш солидна политическа биография и да „продадеш“ политическото си лице, така че да стане разпознаваемо в обществото.   
Не, в нашия случай всичко е обърнато с краката нагоре. И после е обърнато още веднъж, пак с краката нагоре. 
Така просто не се прави, това е като някаква детска градина, в която госпожата те изпитва дали знаеш технологията за пишкане на гърне - как би го направил, ако ти махнат памперса. 
Освен това бях силно изненадан да разбира, че бъдещият ни премиер е женен за „поетеса“, както е представена навсякъде съпругата му. И тъй като все пак малко разбирам от тази странна и красива материя, порових да прочета нейни стихове. 

Извинете, но човек, който римува „съвпадение“ със „спасение“ и „потвърждение“, не е поет. И също „любов“ с „покров“. А и каквото друго да вземеш като пример от тези 
девичи поетични опити, доказва все същото – че тези „стихове“, макар да не са чалга, защото поне съдържанието им не е просташко и агресивно, все пак са 

псевдо поезия

 и покойният Любо Левчев или много се е объркал, когато им е дал висока оценка, или е имал друга причина да го направи. Не знам каква, но и едва ли точно това има значение.
Има значение обаче друго – евентуалният бъдещ премиер Пламен Николов явно харесва псевдо поезията на жена си, след като дори с ентусиазъм я превежда на английски. А да не можеш да различиш истинско стихотворение от сурогатно, поне от моя гледна точка, е огромен кусур за всеки интелигентен човек. Или за всеки премиер, който не е изцяло технократ, а публично твърди, че се е докоснал до духовността. 
Всичко, казано дотук, а и още много, натрупано в кашата на последните динамични политически дни, ме води към мисълта, че, меко казано, нищо добро не ни очаква в близък и средносрочен план. Голяма изненада, няма що – след като същия извод повтарям в почти всеки текст от лятото на миналата година. 
Докога ли? И защо ли?