De Profundis: Проектът на Петков и Василев ще размъти политическата вода, вместо да я избистри

Популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Веднъж великият физик Нилс Бор се оплаква, че пише статия, но не знае как да завърши едно изречение, а великият физик Пол Дирак безцеремонно го пуска по пързалката: „Мен още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша“.
Та и с новия проект на бившите Румен Радеви служебни министри Кирил Петков и Асен Василев така – още с първите думи, с които прекрачват границата, те показват, че 

не знаят как тяхното политическо изречение ще завърши

За разлика от тях обаче, аз знам, че резултатът няма да е добър, поне не за политическия ни живот като цяло, чиято вода ще се размъти още повече, вместо да се избистри. И няма да е добър също за гражданите, които жаждат промяна. Дотолкова я жаждат, та веднага подкрепят онзи, който я обещае, без дори да разберат кой е той, за какво точно се бори и знае ли как ще го постигне.   

Първото нещо, което направо се набива на очи от новия „проект“ на Петков и Василев, е категоричното им твърдение, че за тях няма ляво, няма дясно, има само почтени хора, с които искат да работят и непочтени, с които не искат. И само с това изречение те вече направиха 

два огромни гафа

Първо, доказаха, че са част от статуквото на популизма, което в България се оформи преди 21 години, с връщането на Симеон и парадоксалното му превъплъщение от цар в премиер. За това статукво политическото и политиката сами по себе си, тоест, базисни неща като придържане към идеологически принципи, нямат значение. Значение има личната харизма и добрата воля. Да „даваш“ на хората, а не да разчиташ на техните инициативи и възможности. Да властваш, а не да управляваш. 

Да сте чули, граждани, някога някой наистина велик политик да е споделил идиотщината, че трябва да загърбим политическите си различия и да се обединим. Чърчил, Тачър, Аденауер, Кол, Рейгън - кой? Не сте чули, няма и да чуете, ще го чуете само от хора пълни лаици, с непомерни амбиции за власт като Симеон, Румен Радев, разни знайни и незнайни „протестъри“. А сега и от тези двамата.   

Може би Петков и Василев не го съзнават, защото са голи и боси в тази игра – но това не ги оправдава, като не знаят, да се научат. Да се научат например, че популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие. Няма празно, това е като природен закон – случва се винаги, щом превърнеш хората с общи интереси, обединени в демократични партии, в еднородна човешка маса, която крещи по площадите имената на лидерите. 

С формулата „няма ляво, няма дясно“ пряко е свързана и другата лансирана от П и В идея – как с десни мерки в икономиката ще се постигнат леви цели. Да, и аз веднъж опитах да обуя дясната обувка на левия крак, обаче походката ми никак не се подобри от това. Така че ако хората повярват на този слон в хладилника, само ще се докаже версията на червения проф. Иво Христов, че 80 на сто от българите са идиоти. 

Вторият гаф на Петков и Василев в случая е, че тия двамцата започнаха да 

делят останалите на „почтени“ и „непочтени“, 

още преди сами да са влезли в политиката, какво остава – да са станали реален фактор в нея. 

Важният въпрос е, почтени трябва да бъдем спрямо какво – спрямо библейския морал? Спрямо морала на Викторианската епоха? Спрямо морала на строителя на комунизма? Или спрямо техните собствени, на П и В, представи за морал? Те може да са честни и почтени хора, дори вярвам в това, доколкото няма доказателства за обратното, но не значи, че имат право да раздават индулгенции или да издават присъди.

А ако смятат да го правят, поне да опишат в един ферман представите си за почтеност и да го заковат на високата порта, за да разберем и ние, обикновените хора, към какво да се придържаме. Иначе излиза, че те ще ни съдят в морално отношение, а ние няма да знаем законите, по които го правят. Тази ситуация също е до болка позната – питайте Франц Кафка. А може и Джордж Оруел.

Номерът с почтеността е същият ПР, който по-рано разиграха пишман националистите, като започнаха да си викат „патриоти“. Медиите го подеха и го превърнаха в етикет за хора като Сидеров, Каракачанов и прочие, да им прости Господ. А аз често се стрясках, че не съм дорасъл до патриот и за малко да ги помоля да ме признаят. Сега същата работа – очевидно трябва да се запиша в новата партия „Продължаваме промяната“ или ППП, за да бъда признат за почтен човек. 

Не мога обаче да се запиша. И не само заради споменатите вече съображения, има и още. Да помислим само върху новото партийно име - „Продължаваме промяната“. Първо, то не е като Нова левица, Нова десница, Консервативна партия и други названия, традиционно ориентирани според политическия профил, обратно, вписва се точно в популистката тенденция на новото време – „НДСВее на бял кон“, „Изправи се, бе, задник!“, „Има толкова народи по света“ и други подобни, които целят не да разкрият, а 

максимално да прикрият политическата същност на дадена партия

Или поне на нейната върхушка. 

И второ, това партийно име у мен веднага възбуди важен въпрос. Преди 50 години в махалата щях да попитам директно - кога тези момчета станаха цигани, кога им почерня гъзът. Но сега съм вече политически коректен и ще се придържам към приличието - кога те успяха да започнат някаква промяна, та сега я продължават?

Аз от техните действия някаква съществена промяна не съм забелязал да се случва. Пък и е логично – те изкараха като служебни министри 4 месеца, а това време стига само донякъде да се ориентираш в обстановката, не и да захванеш дълбоки реформи. Да не говорим, че такива реформи стават само със сериозни законови промени, а през това време почти нямаше действащ Парламент. 

С което стигаме до въпроса – защо ме работят, като няма да могат да ме изработят. А отговорът е прост – защото ако мен не могат, мнозина други ще могат. 

Минаваме още малко нататък, към други основания за сериозни съмнения, които ми дава дори само досега известното около партията „Петков – Василев“ или ППВ, както ми се струва, че е по-точно да се нарича. 

Начело на проблемите е Румен Радев, разбира се. Ама не, те двамата нямат никаква връзка с Радев, натърти в един текст иначе уважаваният от мен философ Калин Янакиев. 
Но не обясни как така човек, който няма връзка с президента, се съгласява да стане негов министър. Как твърди, че го харесва като политик. Как бърза да даде дума, че ще го подкрепи на президентските избори, когато сам още е нулев политически фактор. Как ходи такъв човек при „Екогласност“ да ги къса от БСП, като ползва политическа подкрепа от президентския съветник Николай Копринков. Как упорито мълчи по теми като Русия, руски интереси в България и руските корупционни практики, които властват не само в енергетиката, а и в цялата ни икономика. 

Как ще я сложат Петков и Василев тази икономика в рамките на почтеността – нали ще се сблъскат с интересите на Кремъл и цялата пропутинска банда в България, която е доказала, че знае да играе мръсно. А тези двамата ще им се противопоставят ефективно с оръжието на почтеността?

Партиите-носител, с които П и В влизат в политиката, също не предизвикват възторг. Като имена те са така подбрани, че да внушават проевропейска и дясна ориентация, но

манджата, която ни се пробутва, е твърде съмнителна

„Волт“, колкото и да се представят за част от някакъв общ европейски политически проект, до вчера бяха в коалиция с Мая Манолова, което веднага ме натъжава и ме кара да си изпера чорапите, за да не са чак толкова кърваво червени. 

Още по-фрапантна стъпка изглежда залогът на някаква регионална бургаска формация, наречена „Средна европейска класа“. Досега в дългия път към властта тези хорица не само са били в коалиция с ВМРО, но и в изборните си участия залагат на „известни“ имена от хайлайфа като ракети-носители. Що не са се кръстили примерно „Политика с джуки“, вместо „Средна европейска класа“, за мен остава напълно неясно. А защо са се кръстили и „Средна европейска класа“, също е напълно неясно. 

А какво да кажем за забележителния факт, че ПР на новата ППВ осигурява не друг, а фамозната Диана Дамянова, ПР на „Лукойл“, фирма, известна с това, че дълги години генерира печалби, без да плаща данък „Печалба“ и едва тази година реши да се отчете. Близка е Дамянова също с Валентин Златев, който пък, освен голям петролен магнат, беше и човек от компанията за карти на Бойко Борисов. Така че спрямо електората, който ще бъде привлечен, песничката за почтеността на новите български политици Кирил Петков и Асен Василев, повече ми прилича на песничката за зайченцето бяло, дето цял ден си играло с една сърничка. 

Но в неприличната конотация на текста.

Ами жалко – и този път няма да стане работата.