Горката партия „И Тъй Нататък“ - в момента пада в заешката дупка като Алиса и пищи неистово, защото знае, че долу не я чака Светът на чудесата, а Гробището на политическия боклук.
Две уточнения, впрочем. Първо - не е „горката“, доколкото на наглия некадърник, пък бил той под формата на цяла партия, не може - и не бива - да се съчувства. И второ - И Тъй Нататък не е партия, а глупаво стадо, водено от магаре и държано в пътя от рунтави и зли овчарски кучета.
„Имаме лидерска партия с лидер, когото не познаваме“ - оплаква се Николай Радулов, бивш висш полицай, съпричастен към ДС, професор по нещо си полицейско, депутат от И Тъй Нататък, вече отцепник. И, за потрес на публиката, продължава да каканиже: „При всеки опит да обясним, че хората са ни избрали /тоест, че групата в Парламента може да взима някакви самостоятелни решения - б. авт./, ни се казва, че сме нищо и Слави Трифонов ни е вкарал в Парламента“.
Тук вече искрено цъкам с език. Не знам, граждани, как се издържа това. Шест месеца да ти повтарят през ден, че си нищо, е съвсем сериозна работа за абсолютно несериозни хора с големи заплати и депутатски екстри. На мен ако някой веднъж ми каже, че съм никой, ще му тегла майната тутакси, няма да чакам 6 месеца. А виж, нашите храбри народни представители си натискат парцалите, докато някой си Тошко Африкански от името на някой си Слави Триофонов и в името на някакви си „български интереси“, ги прави на маймуни.
Не ми стига ума също как така Слави Трифонов ги е вкарал в Парламента. Трябва да ги е държал по някакъв начин в джоба си, за да може като влезе той, да внесе и тях в Народното събрание…..Куклички…..
Ето и още някои
важни съображения по темата
Какво значи - „лидерска партия“? Значи партия, която не се ръководи от истински политически принципи и програма, партия непредвидима в посоките и границите на политическата си дейност, партия без нормална организационна структура и демократични вътрешно-партийни правила, партия, чиито авторитет е само сянка от авторитета на тъй наречения „лидер“.
Най-известните „лидерски“ партии в света са фашистката на Мусолини, национал-социалистическата на Хитлер, Комунистическата на Сталин и сега Имперската - на Путин. В България пък тази форма на политическа измама се свързва най-вече с огромните управленски и други беди за страната, съчетани с огромните апетити на елитите в партии като ДПС, НДСВ, ГЕРБ, Атака.
Всичко това професор Николай Радулов със сигурност го знае - и въпреки това се е записал в политическото недоразумение ИТН!
Някой хлевоуст би казал, че си е дал гъза под наем, но аз не бих се изразил точно така. Не за друго, а заради мярката - ако започнем с такъв солен израз да коментираме ситуацията, то с какъв ще трябва да завършим коментара.
Още по-нататък в нелепостта отива другото твърдение на Радулов - че се е записал в лидерска партия, без да познава „лидера“.
Съображение първо, това е лъжа от гледна точка на факта, че вече десетилетия наред онзи негов „лидер“ се показва всяка вечер по телевизора и гордо демонстрира своите
чалга таланти - не само в пеенето, но също в патриотизма, в политиката, в народопсихологията и мисленето изобщо
Та кой, казвате, в България не познава Слави Трифонов, кой не е чува за него?
Съображение второ - ако някой вземе да ми твърди съвсем сериозно, че един истински, доказан специалист по национална сигурност, се е записал в партията на Сульо, без да познава Сульо, ще предизвика голям кикот сред мен. Точно каквото, впрочем, предизвика и твърдението на самия специалист по национална сигурност Радулов, че е направил тази глупост. Това или е зле скроена лъжа, или е зле прикрито самопризнание за професионална некадърност - изберете сами.
Макар че всъщност двете са едно и също.
Не е истина, граждани, колко важни неща за характера, манталитета и позициите на „българската политическа класа“, за начина, по който се градят, поддържат и развиват отношенията в нея, можем да научим само от няколко изречения, изръсени ей така - било поради напрежение, било поради небрежност.
И нали разбирате, че в този случай всъщност мен ме интересуват и аз коментирам точно механизмите на властта, не самият Николай Радулов или който и да било друг, замесен в историята с ИТН. Честно казано, не ме интересува и самата ИТН. За нея отдавна е ясно, че е изкуствено образувание, посадено в българската политика, за да бъде задействано в подходящия момент.
И, от гледна точка на кукловодите, чашата на подходящия момент преля с капка под формата на самолета на Лавров, който не беше пуснат да лети над България. Преди това бяха конкретните стъпки към пълния отказ на страната от руския газ, заплахата, макар нереализирана, за по-сериозни мерки, свързани с „Лукойл“, за „отпушване“ на европейското членство на Македония И Тъй Нататък…..Бум!
Иначе разправията на ИТН с кабинета Петков за парите на регионалното министерство, си е вътрешна - в края на краищата, от гледна точка на Шоуто на Слави, защо БСП получи толкова реални възможности да суче от държавната хазна, а ние - не.
Опитът от кумова срама да се покрие желанието за партийно сучене с по-общи икономически обвинения, е доста неуспешен - докато го покрият от едната странна, от другата големият задник пак лъсва.
Що се отнася до обвиненията на ИТН, че кабинетът Петков възнамерява да отблокира преговорите на Македония, те са по-скоро огън за отвличане на вниманието и не изглежда да са верни. Казвам го със съжаление, защото много бих искал България най-после да спре да се отнася по този не само нелеп и глупав, а също просташки и чисто ченгеджийски маниер към Скопие. Който, впрочем, става още по-отвратителен заради факта, че много прилича на маниера, по който Москва се отнася към самите нас, начин, срещу който ние - поне ние, де - с право негодуваме.
Тук веднага лъсват
два ненаучени урока от българските политици
Първият е да не мериш нещата в политиката с двоен аршин, защото и на теб така ще ти се отмери. Вторият - да не се допуска историци да задават параметрите на текущата политика. Тогава историята зацикля, а народите започват да се колят заради трите метра от онази нива, дето твоят дядо открадна от моя дядо преди точно 568 години. Глупости, преди 569 години беше - и не моят дядо от твоя дядо, а твоят дядо от моя дядо открадна…..
И други подобни тъпотии!
Но какво става с общия ни политически живот, след като ИТН напусна управляващата коалиция?
Неотговорният отговор е - да става, каквото ще. Мъдрият отговор е - ще става, каквото има да става. Също - ще видим, когато му дойде времето. Или - ако бях Нострадамус, щях да пусна тото, да стана милионер и да не се занимавам повече с отговори на глупави въпроси като - какво ще стане в българската политика.
Има обаче няколко неща, които трябва да се отбележат в тази ситуация. Първо, коалицията около ПП, дори и временно да намери необходимите гласове, за да има парламентарна подкрепа, си е все така нестабилна. Говоря за онази вътрешна нейна нестабилност, която е родилен белег и се определя от факта, че
на едно място са събрани БСП и ДБ,
които имат полюсни политически интереси, както и от пълната липса на идеологическа основа и политически опит у ПП.
Второ - президентът Румен Радев продължава да държи вътре в управлението силни лостове за влияние върху самото управление и ги използва за реализация на собствените си политически цели. Подозирам, че сега, с необходимостта да се заместят министрите на ИТН, той отново ще получи своя силна квота.
Трето - когато и този зле съшит с бели конци конгломерат да се разпадне, винаги ще бъде късно и никога няма да бъде изненадващо. Ако не стане веднага, разпадът вероятно ще е до месеци, колкото и никой да няма искрено желание за нови избори. А и в страната няма някаква алтернатива, за да се надяваме на чудо при нова избори.
И четвърто - проблемът за България е, че дори кабинетът Петков да се разпадне и по случайност да не изпаднем в нова изборна спирала, президентът Радев остава на власт и може или да наложи ново, удобно за него управление, каквото е сегашното, или да създаде сериозни проблеми на коя да е друга, неудобна власт.
За съжаление, граждани - няма измъкване. Още по-гадното е, че сами се докарахме дотук и няма на кого да се сърдим.