Има хора на този свят, които не живеят на този свят.
И ето ви ги американските санкции по закона „Магнитски“. Уж очаквани от дълго време, те все пак дойдоха изненадващо, като ланския сняг.
Лански, лански, обаче, въпреки че са по повод дела от миналото, сами по себе си те не са от миналото, по-скоро са за бъдещето – евентуалното по-добро бъдеще, което като хора сънуваме от толкова години, защото като народ не можем да си го постигнем.
Не, че ще ни го докарат санкциите това бъдеще на тепсия, но ще ни помогнат поне да спрем да го сънуваме и да започнем да го виждаме на живо в далечината. Имам предвид - биха могли да ни помогнат, макар само при определени условия, например ако изведнъж вземем, та станем по-умни като народ, по-морални и принципни като хора, такива ми ти небивалици.
Забележително е обаче как
изпищяха на умряло
разни повече или по-малко известни люде, след като имената на Божков, Пеевски и другите бяха обявени публично като важни фигури от необятния свят на българската корупция. Изпищяха, сякаш са си прискрипали ушите на вратата и веднага започнаха да дрънкат глупости.
„Българско лято“, партията на Васил Божков, например излезе с искане да бъде изключена от списъка, поради „железен“ аргумент - че са единствената политическа партия в света, попаднала под ударите на закона „Магнитски“. Ами гордейте се, де, що се срамувате. Не е лесно някой да е първи в света. Пък и от живия Божков не се срамувате, защо от мъртвия Магнитски се дърпате?
И още по-железен аргумент обаче изтъква въпросната „партия“: „България е независима демократична република, а не колония на САЩ“.
Благодаря за информацията, момчета! И на мен ми беше интересно да науча споменатите от вас факти, но нещо сте се объркали, те не са аргумент за нищо.
И ще обясня защо с още един, драстично ясен пример. Някой си Симеон Миланов в „Поглед инфо“ развива тезата, че американските санкции са „груба намеса във вътрешните работи на България…..грубо погазване на българския суверенитет, неуважение към българските институции…..“
Не го знам този от кой отбор е и за какво се бори, но някак мога да се досетя от кратката биография, която съпътства текста. Миланов е „специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ „Св. Климент Охридски“ – очевидно факт, с който човекът доста се гордее. Както и с това, че „се интересува от геополитика“.
Похвален интерес, но университетът пък изобщо не би трябвало да се гордее с този свой възпитаник, защото явно той, колкото и да се интересува, абсолютно нищо не разбира от геополитика.
За сведение на Миланов, чрез обявяването на санкциите, САЩ всъщност казват – ние смятаме въпросните същества за корумпирани и
искаме да се опазим от тяхната зараза,
затова няма да ги допускаме на наша територия, наши фирми няма да търгуват с тях, наши банки няма да им дават кредити и прочие. А списъкът ще се допълва и същото ще важи за други лица и фирми, свързани с тези лица и техните фирми.
Съвършено просто и ясно – правете каквото щете, ние сме дотук с търпението към вашата корупция. Или преведено на чист български, все едно казваш на комшията – не искам да пия ракия с теб, защото слушаш чалга. Не искам, бе, не харесвам чалгата!
Ама, неуважаеми г-н Миланов, как мислите - дали това е намеса във вътрешните работи на комшията, а? Или все пак трябва да спиш с жена му, за да се брои за намеса?
Същата логика важи и по отношение на другата теза, която се чува в нашата кочина между две отделни квичения. Споделя я ДПС в защита на любимия син на партията – Пеевски, и тя гласи – ние не знаем нищо за никаква корупция от негова страна, очакваме от САЩ да бъдат предоставени документи с доказателства.
Абе, майни, какви документи, какви доказателства, какви пет лева, бе! Това не е съд, не е двустранно политическо действие и не – не се регулира от международното право.
О, да, знаем, нашенските мутри, включително политически и ченгеджийски, са повратливи като руснаците – щом международното право е в тяхна изгода, борят се със зъби и нокти за прилагането му, щом не им е изгодно, правят се на разсеяни и го забравят изцяло.
В случая обаче решението е не международно, а вътрешно. Американците казват – тия типове са корумпирани и толкоз, онова, което знаем, за нас е достатъчно, никому не сме длъжни да даваме повече обяснения. И наистина не са. А ако все пак дадат на някого тук някакви документи, то ще е от добро сърце и за да се подпомогнат процесите на очистване от корупцията и корумпираните.
Искрено се съмнявам обаче скоро да станем свидетели на подобен акт от американска страна, защото корупцията и корумпираните в България продължават да управляват в София. Вероятно
трябва да се появи нова реформаторска сила,
с която американците да могат да работят на чисто, но това е друга тема.
Много интересна ми стана също реакцията на някои уж авторитетни медии, обвързани с Васил Божков по повод санкциите. Те реагираха някак амбивалентно. Оксиморонно. В превод - наполовина. Тоест, скочиха от радост до небето заради онази част от санкциите, които засягат Пеевски, а запазиха пълно мълчание за присъствието в списъка на Божков, сякаш името му изобщо не функционира в документа или просто е зацапано навсякъде и не се чете.
То че е зацапано навсякъде…..Но въпросът ми в случая е как правиш този двойствен прочит и професионалната ти журналистическа съвест остава чиста? Бога ми, не мога дори да се сетя, но очевидно някои го могат.
Подобна е реакцията и на самия Божков, впрочем. Той напомни, че миналата година е повел битка срещу корумпираното управление на Борисов, но и дума не каза за дългото време, когато е бил в центъра на разни корупционни процеси, без да се противопостави и без да представи публично фактите за тази гнусна практика. Не спомена нищо и за това колко колосални печалби е извлякъл чрез корупция, че да може после да корумпира вече с мащаби от десетки милиони, както сам твърди.
Но нищо. Това не пречи и на неговата чиста съвест, спи си човекът спокойно в Дубай и се кани да стане депутат и да се върне в България, за да покаже среден пръст на закона. А междувременно заканително размахва пръст на служебното правителство и му нарежда какво да прави.
По повод дълбоките колебания на кабинета Янев дали евентуално да не предприеме някакви стъпки срещу корупцията след американските санкции, Божков първо напомни
кой е истинският бос на сегашното управление
с недвусмислено послание до министрите: „Нека това правителство не забравя, че ако не бях разкрил миналата година действията на хунтата, Борисов и Пеевски още щяха да управляват, а те щяха да псуват и критикуват в къщи пред телевизорите. Да бъдем българи!“
Да, тъй нареченият цар преди време викаше да бъдем българи като застанем цялото стадо зад него, сега се намери нов овчар да ни учи на стаден патриотизъм в лична полза. Не свършиха ли хитреците на дребно, бе?
Но още по-важно е, че Божков дава акъл на правителството изобщо да не обръща внимание на санкциите и да не предприема нищо спрямо засегнатите лица, като цитира говорител на ЕК: „Американските санкции не действат на територията на ЕС и не задължават страните от ЕС“.
Ако беше спрял дотук, можеше и да му стане играта - да внуши. че най-добре е да бъде оставен на мира. Тогава открит щеше да остане само един въпрос – а трябва ли да оставят на мира и Делян Пеевски или него трябва да го гонят до дупка. Защото по принцип тезата, че единият е чист, а другият – изцапан, и обратно, не звучи сериозно.
Е, на някои обаче май им звучи, както знаем, ние, българите, сме майстори на двойните стандарти. Затова и отдавна някой трябваше да започне да ни налага санкции до дупка – досега вероятно щяхме да сме схванали, че истината често може да е относителна, но никога не е морално замазана.
За свой лош късмет обаче, Божков не спря дотук, продължи с цитата на европейския говорител и оплеска работата: „Няма нищо, което би оправдало предприемането на контрамерки от наша страна. Това са санкции, предприети от САЩ към хора по отношение на техни действия във или със САЩ“.
Големият въпрос е дали сегашното българско правителство, към което пръстът на Васил Божков беше размахан, в паниката си усети, че цитатът казва друго – не бива да се вземат контрамерки срещу САЩ в отговор на санкциите, а не - не бива да се взимат мерки срещу споменатите в доклада лица и фирми.
Да-а-а, както казваше един приятел – трудно се плува в сярна киселина.