Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Снегът, очаквано, пак ни изненада.
Ми ако вместо сняг, внезапно бяха започнали да падат от небето например руски бомби, бе, другари общински, местни и държавни управляващи, тогава какво щяхме да правим?
Някой ще каже, че сравнението е пресилено, но не е. Абсолютно един и същи механизъм за предотвратяване на изненадите съществува и в двата случая – умни екипи работят, за да ги предвидят навреме и да предупредят. Така е поне на теория. В единия случай това са екипи метеоролози, а в другия – екипи смели разузнавачи.
Разлика между тях обаче все пак има. Метеоролозите от години вече доста добре си вършат работата, прецизно предсказват лошото време и информират обществеността, както стана и тази година. Изненадата дойде оттам, че онези, които са овластени не просто да ги чуят, но и да подготвят за адекватна реакция, или не ги чуха, или не се подготвиха – и снегът се стовари на главите на всички останали.
Докато при разузнавачите ситуацията е малко обратна – те са назначени, за да не познават в никакъв случай кога, как и защо евентуални
руски бомби могат да ни се изсипят на главата
А най-силно им е забранено ако дори случайно научат от медиите или от Фейсбук нещо по въпроса, в никакъв случай да не информират обществеността и политиците, а да крият до последно.
Иначе то изненадата няма да е истинска изненада, нали…..
Като стана дума за руски бомби, руската бомба на деня е, че България пуска руския военен и морален престъпник Сергей Лавров, доказано изпечен лъжец и - по съвместителство с пагоните си от КГБ - външен министър на престъпната и кървава Руска империя, да прелети с фърчило над европейското и натовско българско небе, за да участва в заседание на Организацията за сътрудничество и сигурност /ОССЕ/ в Скопие.
Тази новина не просто ме изненада далеч повече от първия сняг, но и малко ме вбеси, честно казано. По цял свят небето за Лавров е затворено, само над България за него има коридор. Само българското правителство на ПП, ДБ и ГЕРБ, което е уж възможно най-проевропейското и пронатовско в момента, дава на руския престъпник възможност да отиде на голям международен форум, за да сее там нови лъжи, да пробутва пропаганда и да се прави на миролюбец, въпреки че и потникът му е изцапан с кръвта на невинни жертви.
Ако не беше истина, нямаше да повярвам – но е потвърдено.
Не знам кой умник е взел крайното решение да се разреши полета на Лаавров, но знам какво е единственото възможно оправдание. Вероятно, ако изобщо се намери журналист да попита премиера или външния министър – защо, бе, джанъм? – ще му отговорят, че жестът всъщност не е към Русия, а към Македония. Скопие е домакин на срещата на ОССЕ, македонците са поканили Лавров на форума и са поискали от нас да му разрешим да лети. А ние, като добри съседи и за да не засилваме антибългарските чувства край Вардаро, откликваме положително. Не виждам друго възможно обяснение – но и това само по себе си е изключително тъпо, чиста илюстрация на поговорката „Къде го чукаш, къде се пука“.
Първо, че Скопие е домакин на голям международен форум, е похвално. Но защо те канят Лавров за участие, умът ми не стига. Да, Русия официално още е член на организацията, но това членство е съпроводено с огромна въпросителна – защо не е изхвърлена най-чинно, както се полага за престъпници и терористи. Оке повече, самата Русия отдавна прави въртели за достъп на представители на ОССЕ в окупираните от нея територии. Или ги пуска избирателно, само такива, които вече е купила.
Как такива хора и правителства като руското продължават да имат място в голяма международна организация, която се занимава с въпросите на сигурността в Европа? Нали вече и на децата е ясно, че точно
Кремъл няма нищо общо със сигурността
където и да било по света. Той никъде – от Европа, през Африка, до Латинска Америка и Азия - не създава сигурност, а целенасочено я руши, за да реализира егоистичните си интереси. Той не работи за по-нормален свят, а съсипва усилията на всички останали, включително на ОССЕ, за постигане на такъв свят. И прочие.
А какво да кажем за готовността на Кремъл да сътрудничи с всички останали.
Първо, доказано е, че Русия не зачита изобщо никакви международни договори, по които е страна. Тоест – не, зачита ги и много държи всички останали да ги зачитат, но само когато е изгодно за Путин и бандата му. В противен случай, международните договори за тях са обикновени хартиени парцали, в които, нарязани на ивици, могат да си свият махорката.
Второ, агресивна Русия отдавна отказва да сътрудничи по някои от най-важните теми в света – за неразпространение на ядрените оръжия, за космическите програми, за тероризма, който откровено подкрепя, вместо да се бори срещу него, за санкциите срещу антихуманни режими като този в Северна Корея например.
И руският външен министър Лавров е персонално отговорен за голяма част от руските престъпления по света, както и за отказа на Русия да създава сигурност и да се занимава със сътрудничество. Как така този човек и тази страна са още членове на ОССЕ, наистина е голяма загадка.
В светлината на казаното, въпросите защо македонците го канят, а българите го пускат, има само един възможен отговор – защото и двете страни, колкото и да сме натовски, европейски или стремящи се към Европа, не сме се реално откъснали не просто от руското влияние тук, а от васалните си душици.
Така са ни научили през последните столетия –
да се страхуваме от Дядо Иван,
като в същото време го почитаме безкрайно и винаги сме готови да му целунем ръка. А често и ботуша, с който ни рита.
Но не сме само ние и македонците. Явно има нещо много сбъркано в чипа на всички левичари по света, които като чуят Русия, забравят разум и истина, забравят морал и принципи, забравят всичко – само и само да се подмажат по някакъв начин на Кремъл.
Необяснимо ми е откъде идва тази левичарска привързаност към бруталната източна сатрапия и тяхната психологическа готовност да се унижат докрай, само и само да угодят на Москва.
Фактът, който също ме вбеси напоследък, е свързан с изразената от германския канцлер Шолц готовност отново да разговаря с Путин.
Преди няколко месеца, вече дълбоко във времето след пряката руска агресия в Украйна, този човек, заедно с Макрон, останаха последните, които има-няма през ден продължаваха да вдигат слушалката и да дрънкат глупости с руския император. А така продължаваха да го легитимират на международната сцена и да му дават възможност да прокарва хибридните си опорки. Всички други западни лидери разбраха, че това е абсолютно безсмислено и спряха, само Макрон и Шолц опитаха да се изкарат по-влиятелни, отколкото са и по-големи миротворци, отколкото могат да бъдат.
После, след като Путин ги унижи и двамата няколко пъти, те спряха за малко. Но като помълча известно време, Шолц пак нещо го напря отвътре и на среща с някакви граждани заяви: „Ще говоря с него“.
И веднага последва унижението от руска страна – медийният червей Дмитрий Песков, прессекретар на Путин, уточни: „Путин винаги е отворен за контакти, но те трябва да бъдат ефективни, а не в името на самия процес“. С други думи – глей си работата, хер Шолц, обади се, само ако имаш какво реално да ни предложиш, например украински територии, отказ от санкции или нещо друго полезно за нас.
Шолц, Шолц, що не умря при Гредитин,
ами се излагаш пред света като кифладжия без кифли? Ама такива са си те, левичарите – винаги са готови на добродетелни подвизи, цената на които плащат всички останали.