Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Мога да се обзаложа, че в понеделник сутринта президентът Румен Радев беше ял на закуска сапун, вместо сирене. Така се разпени, докато връчваше мандата на ПП – ДБ, че малко се уплаших за здравето на човека. Все пак, поне на хартия, ми е президент – нищо, че ако зависи от мен, не бих му дал да управлява дори дистанционното в къщи, защото ще прескача само от руски на още по-руски канали.
При връчването на мандата, президентът Румен Радев се държа толкова арогантно, че за малко да въведе нов политически жест - след като преди време издигна юмруче, сега
да тропне с краче
Наистина за малко. Но иначе отвсякъде му личеше как ненавижда тъпата конституционна процедура, която си позволява да ограничава правата му да прави каквото си иска в държавата.
Наистина, за последните три години и вече не знам колко на брой служебни кабинети, той май прекалено много свикна да се разпорежда еднолично. Направо от километри му личи как неистово мечтае да си пусне едни спретнати мустачки и официално да се превърне във фюрер.
Да уточня – на немски фюрер значи просто „водач“, но Хитлер става официален фюрер на немската държава не още с идването на власт през 1933, а през август 1934, когато умира Хинденбург и райхсканцлерът Адолф поема поста и на райхспрезидент. Това е критерият за фюрер – комбинацията от двата поста.
Е, формално погледнато, разлика ще има, защото в България не може да стане така, а точно обратното – както стоят нещата, президентът ще трябва да стане и премиер, за да го признаем за фюрер. Но няма значение, резултатът после би бил абсолютно същия.
Само се чудя, граждани, дали съм уцелил правилно формата на мустачките, за които мечтае бившият български генерал – дали пред ефрейторските на Хитлер не жажда онези на генералисимус Сталин. Логично – всеки шапкар иска да расте в службата, не да потъва. Пък и какво общо има Радев с Германия, дори слепите виждат, че погледът му е изцяло ориентиран към Москва.
Да, и – по някаква случайност или пък съвсем нарочно - точно в името и за славата на московските интереси тези дни се разигра поредната политическа оперета в България.
Някакъв шмиргел изпя публично арията на Юда от оперетата на композитора Радев със заглавие „Не щем редовно правителство, защото то ще ни отнеме едноличната власт, която сега свободно упражняваме, ще стабилизира страната и ще попречи за реализацията на руските цели в България, а през България – в ЕС и НАТО“.
Хубава оперета, съдържателна, с либрето, пълно с много интересни сюжетни обрати или „перипетии“, както се казва на езика на литературната критика. За какво иде реч? Тълпа политически прошляци и пълни лаици си спретват нощен купон в Интернет, за да обсъждат бъдещето, а някакъв бивш Юда, който се оказва и бъдещ Юда, просто ги записва. После изчаква подходящия момент и пуска записа публично, а хорът на платените клакьори веднага подема отрано спуснатите опорни точки и започва да вика – предателство, затвор, съд и прочие.
Но не вика тези неща за Юда, а за прошляците, дето са дрънкали, каквото са дрънкали, без много да му мислят. Затова и Юда, вместо да се обеси в пустинята, пак се появява и вика, че не се чувства предател, а горда със себе си камбана на истината и правдата.
Тук се намесва големият хор на глупаците, който възвисява глас, за да опише твърдото си нежелание оттук нататък сюжетът да бъде управляван от прошляци.
А зад и над всичко това Президентът, който дърпа конците на събитията, цъфти в доволна усмивка. Той вече вижда как постига много цели едновременно – не само описаните в заглавието на оперетата.
От публиката в залата обаче целите му не се забелязват веднага, те не са на, а малко или повече под повърхността на събитията. Затова, както обикновено става, чак след време невинната публика започва да се хапе по гъза и да вика – ах, каква стана тя, какво направихме, защо не разбрахме по-рано какви сюжетни обрати крои сценаристът. Но тогава обикновено чува: „Късно е, либе, за китка“.
Президентът в оперетата, освен пряката изпълнителна власт в страната, заграбена чрез заобикаляне на Конституцията, задкулисно държи властта и в специалните служби. Той еднолично назначава за техни шефове хора, които споделят неговите лични проруски интереси, а не интересите на самата България. Така, поне за момента, приключва онази твърде неприятна сага със залавянето и експулсирането на руски шпиони, която в един момент взима застрашителни размери и заплашва да доведе до дърпане на уши. Ако не и до откъсването им.
Президентът в оперетата без усилия продължава да спазва дадената клетва, че, докато има „негово“ служебно правителство на власт, България няма да даде никакви оръжия на Украйна и точка. Нищо, че
целта му е прозрачната – подкрепа на руската миротворческа кауза,
реализирана с оръжие в ръка. Но само с руско оръжие, не с българско, нали…..
Президентът в оперетата чрез свои хора във външната политика, българските политически партии и българските медии, вече е направил всичко възможно да смрази максимално отношенията на България с Македония, а оттам и да създаде един дългосрочен горещ проблем за ЕС и НАТО. Сега бере и ще продължава да бере плодовете от това действие.
Президентът в оперетата допълва своята целенасочена и стройна политика в ущърб на националните интереси, с обикновена некадърност в управлението по другите линии – икономика, социална политика и прочие. Той некадърно води и без това некадърните служебни кабинети, от което некадърността в държавата се умножава по квадрата на самата себе си и носи особено неприятни последици – неприемане в Шенген и Еврозоната, подозрения и недоверие към България у най-близките партньори на страната, такива простички дела със сложни последствия.
Президентът в оперетата е изключително
силна фигура на Злото, която обаче през цялото време играе
ролята на борец за Доброто
А големият хор на глупаците, най-вече той, вярва чистосърдечно на тази мимикрия.
В действителността, не в оперетата обаче, заради всичките му „заслуги“ към България, Румен Радев трябва да бъде подложен на процедура по импийчмънт. Това е една от стъпките, които непременно трябва да се предприемат от кое да е бъдещо редовно проевропейско управление, наред с още много други.
Сред тях на първо място е да се извършат съществени помени в Конституцията. В частта, която засяга президентството, те трябва да ограничат силно президентските правомощия – да премахнат абсолютно излишния пост вицепрезидент, както и служебните правителства като институция, да орежат възможността президентът да влияе активно върху външната политика и специалните служби на страната, да го ограничат наистина до фигура, която приема паради и ръкостиска други празни държавни глави.
В частта за съдебната система не знам как точно трябва да се промени Конституцията, но смятам за задължително реформите там да са пряко свързани с тези в МВР и специалните служби, иначе Октоподът ще продължи да стиска в гнусните си пипала българското общество и българската демокрация.
Това са най-съществените промени, които трябва да се случат, иначе другите си ги знаем – законодателни промени, свързани с влизането в Шенген и Еврозоната, ограничаване възможностите на руската хибридна пропаганда да се разгръща и да влияе на българите чрез адекватни мерки по отношение на политици, партии и медии, които са нейни рупори, такива неща. Тези стъпки не са лесни, но поне е известно какво и как трябва да се прави, за да се реализират, а за целта дори не е необходимо огромно конституционно мнозинство.
Има ли в България сила или комбинация от сили, които могат да реализират такава простичка програма?
По принцип – не. Страната има нужда от истинска, нормална, европейска, демократична, разположена в дясно от центъра формация, която да се заеме с чистенето на Авгиевите обори. Но такава формация няма и не се вижда възможност в скоро време да се появи, какво остава – да вземе властта с достатъчно ресурс, за да свърши мръсната работа.
Остава ни да разчитаме на наличното и да се чудим дали едни откровено популистки и ляво-центристки формации, ще свършат работата на едно истинско дясно, само защото по една или друга причина се позиционират в проевропейската ниша.
Още като го формулирам, става ясно, че това е изключително трудна работа - и то не само от теоретична, а и от практическа гледна точка. Виждаме с очите си как наличните две образувания – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ - поради характера си, поради липсата на ясна политическа ориентация и стабилни принципи, са лесна плячка за манипулации и разколебаване.
А така стабилно управление няма как да бъде реализирано.
А без стабилно управление Румен Радев ще продължи да дърпа конците в държавата и да прави луди калинки не само българските политици, но и целия български народ.