Васил Божков се върна в България и тук настана голяма суетня по въпроса „защо“. Развиват се какви ли не хипотези, някои от които – фантастични.
Има версия например, че Божков си идва, защото в Дубай вече му е тясно - властите там го информирали, че повече не могат да гарантират неговата сигурност. И той – хоп, веднага се качва на самолетчето за милата Родина, нищо, че заптиетата чакат да го арестуват още на летището. Защото, нали, все пак човекът има 19, доколкото помня, повдигнати обвинения и то не заради измами в играта „Пускам, пускам кърпа“, а за сериозни криминални неща – убийства, рекет, корупция, такива работи.
Абе, хора, на този вид хора сигурността никой никога и никъде не може да гарантира. А и Божков да не би да е луд или закъсал нещо с парите, та, вместо да се подслони още по-далече, на някой остров в топлите морета, да се върне доброволно в България и да търка наровете в ареста без климатик? Ами, поне доколкото знам,
не е нито луд, нито закъсал с парите
Дошъл бил да изчисти името си – викат някои наивници. А някои ненаивници го викат също, но само за да иронизират ситуацията.
Моят въпрос в случая е – да изчисти името си до какво ниво на чистота. Щото то върху него са натрупани знайни и незнайни, но като правило – не особено чисти – дела, сътворени по време на целия преход, че и преди това. Освен Божков, Тракторът беше един от малкото активни обществени деятели, така да го кажем, останал като динозавър от онези времена. Но и той вече не е сред нас. Другият дълбок играч, който
знае всичко и има пръст навсякъде,
е Ахмед Доган и май с това списъкът се изчерпва.
Като припомням тези неща, всъщност искам да кажа, че хората от този вид обикновено не влагат някакво голямо усърдие, за да си изчистят името – освен, разбира се, за да заблудят публиката, че това правят. На тях точно за името не им пука особено, пука им за живота. Така че около завръщането на Васил Божков правилно някой припомни старата мъдрост на Бойко Борисов – по-добре жив в затвора, отколкото мъртъв на свобода.
Но и това в случая не е добро обяснение, особено като знаем манталитета на Васил Божков, който цял живот демонстрира желание да е победител, да е на върха, да държи много нишки в ръцете си. И точно той да се върне, само за да опази жалкия си живот без пури и други дребни житейски удоволствия в кауша, под командването на някакъв потен и миризлив старшина? Не става.
Ама бил имал споразумение с прокуратурата да бъде защитен свидетел. И какво се обърка, та точно прокуратурата пред съда настоя мярката му да бъде „задържане под стража“, не „домашен арест“, което би го устроило прекрасно? А съдът се съгласи.
Може точно това да е част от играта, чиито сценарий е написан предварително, а сега, при оспорването на мярката, съдът да я промени – казват ни. Може. Но може и да не стане така, ще видим.
Така или иначе, нито едно от всички тези обяснения не е задоволително само по себе си. Има обаче едно друго, което обединява парченца от всичките и ми изглежда най-вероятно. И то е, че не Васил Божков се връща в България, а голямото руско началство го праща да се върне тук, за да помогне по един или друг начин
хаосът в страната да се увеличи,
а покрай това да падне жертва адски неудобното за Кремъл правителство на „сглобката“ между ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС.
Ситуацията е такава, че Москва очевидно мобилизира всичките си ресурси, след като се видя, че БСП и Възраждане не стават за нищо и не могат да свършат никаква сериозна работа в Парламента, освен да вдигат шум. Президентът Румен Радев пък, след като цели две години държа пряко властта, вместо да я увеличи, също се издъни. Той някак успя да изпусне от контрол прекрасната за москалите ситуация с антикосттитуционното и антидемократично, но ефективно от тяхна гледна точка, управление на поредицата служебни правителства, които „управляваха“ под вдигнатото над тях партизанско юмруче на президента.
От тази гледна точка, Васил Божков май остава единственият подходящ за момента играч, който има достатъчно ресурс - сили, влияние и възможности, да подпомогне засилването на хаоса в страната, като по този начин подкрепи опитите за
сваляне на кабинета Денков – Габриел
и връщане към нова поредица служебни кабинети и предсрочни избори. А че към Божков има обвинения и той може да се окаже в затвора, за руснаците не е особено важно обстоятелство.
В тази ситуация могат да се реализират ефективно поне два плана. Първо, ако човекът остане в кауша, въпреки предварително постигнатите договорки, може да развие оттам някаква по-съществена интрига през слугинажните медии. И да се държи героично пред съда като Георги Димитров на Лайпцигския процес. Ако пък в съда бързо се намерят наши хора и променят мярката му за неотклонение, като го сложат под домашен арест, още по-добре, оттам всичко е далеч по-лесно.
Ето защо очаквам Васил Божков, който досега мълчи, да проговори, чак когато стане окончателно ясно откъде ще трябва да го прави и каква технология на манипулацията ще трябва да използва, в тази работа си има особености.
Аз лично не съм сигурен, че той има какво повече да каже, освен онова за корупцията на кабинета Борисов, което е вече известно и повтаряно доста време. Може и да е вярно, не знам, но не това има значение в този бизнес. Важна за допълнително развитие на хаоса е самата възможност Божков да застане и да говори пред цялата българска публика, вперила очи и уши в него. Масата хора, които и без това са вече тотално объркани и недоверчиви, ще бъдат зашеметени допълнително с още един голям шамар зад врата, който ще им каже – кротувайте си под „скритата“ диктатура на Радев, при която все пак има някакъв познат ред, защото виждате, че безредието и неяснотите, свързани с управлението на „демократите“ и „проевропейците“, са по-лош вариант.
Разбира се, веднага чувам две възражения, свързани с тази хипотеза. Първото е, че как така според мен Божков е човек с манталитет на победител, който иска винаги да е на върха и да няма никой над него, а сега се оказва, че има руски началници, които могат да го разиграват като пионка – да си го държат в Дубай под контрол и да го изстрелят обратно в България веднага, щом стане необходимо.
Ами да, такава е българската съдба.
Целият тъй наречен „преход“ тук е планиран в Москва
и извършен до голяма степен под московски контрол. И то не само в едрите щрихи, доста от дребните „герои“ на този преход, по един или друг начин, са свързани и контролирани пряко от КГБ и службите, които го заместиха. И вероятно Божков е планиран като дълбоко консервиран руски херой.
Как иначе толкова задкулисно, едва ли не – интимно, без да е постоянно във фокуса на медиите, ще натрупа милиардите, които натрупа по време на прехода, като избегна ефектите от кървавите гангстерски войни тук и в същото време остана с достатъчно силно влияние, за да получава гигантски държавни поръчки и всякакви други благини от различни по политически характер правителства. А и да оцелее десетилетия наред при реализацията на твърде опасното си хоби – търговията с истински антики, която открай време е в ръцете и се контролира плътно от българските служби.
Така, де, искам да кажа, че ако в България небето над главата на Божков е чисто и той си фантазира, че е най-великият, то в много по-големия външен свят, където се простира дейността му, няма как да мине без началник, който го пази, дава му възможности, но и го употребява.
Второто възражение е, че на фона на един доста сложен план с участието на Божков, руснаците можеха да използват много по-лесно и по-ефективно, другата си голяма клечка в България – Ахмед Доган, за
да разглобят „сглобката“
и да върнат удобното статукво с Радев начело. Вместо това, ДПС сякаш по-скоро подпомага кабинета Денков – Габриел и то във връзка с неща, които са против руския интерес. Те подкрепят например реформа в специалните служби, промени в Конституцията, които да намалят възможностите за влияние на президента и силата на главния прокурор, закони, свързани с Шенген и Еврозоната.
Е, да, и така ще бъде, докато дойде наистина правилният момент ДПС да се задейства и реално да блокира, вместо да подкрепи, тези реформи. Доган е и винаги е бил наистина най-последния руски коз. Той постоянно мимикрира, играе Троянски кон вътре в дадена политическа конструкция, за да е в курса на нещата, но се намесва накрая. Да си спомним приемането на Конституцията през 1990. Свалянето на правителството на Филип Димитров. Подкрепата за Първанов и общите правителства на ДПС с БСП и НДСВ, изцяло изразители на руския интерес в България. И така нататък.
Всъщност Васил Божков е предпоследният руски коз в сегашната ситуация,
Доган е последният,
той не е задействан, но и това ще стане, ако много се наложи.
А ние, невинната публика, гледаме отстрани и се чудим какво става, защо става, как става, докато накрая махнем с ръка и си кажем – абе, да правят, каквото си искат, ние не можем да променим нищо.
Можем, но не знаем как. А и не знаем дали наистина искаме. За да се случат промени са нужни усилия, а масата българи предпочитат да не мърдат много, че да не се запотят и да настинат, дори в летните жеги.