Пандемията от коронавируса безспорно е най-сериозната заплаха, пред която сме изправени в момента. Това е глобално предизвикателство, което ще промени света, който познаваме, а с него и начина ни на живот. Неслучайно германският канцлер Ангела Меркел я определи като най-голямото предизвикателство от Втората световна война насам. Затова и всички ресурси на държавата и обществото биват мобилизирани за справяне с нея.
Кризата с COVID-19 ще има като резултат мащабни и дългосрочни последици върху всички нас. Като всяка криза, обаче, и тази съдържа, освен предизвикателства, и много възможности за положително развитие след нейния край. Докато повечето хора в момента гледат с тревога на развитието на кризата, време е още от сега да се опитаме
да предвидим възможностите,
които ще бъдат полезни за всички нас, след като пандемията бъде преодоляна. От тази криза, както и от всеки останали, българите, както и цялото човечество, могат и трябва да излязат по-разумни, по-силни, по-единни и по-солидарни.
Ако бъдем достатъчно отговорни и разумни, което ще ни позволи да се справим с пандемията, могат да бъдат предвидени най-малкото дванадесет положителни последици с дългосрочен характер след кризата с COVID-19. Колкото по-бързо успеем да се адаптираме и да се възползваме от новите възможности, толкова по-устойчиво и проспериращо общество ще имаме за в бъдеще.
1. Дигитално образование.
Дистанционното онлайн обучение на ученици и студенти вече е факт у нас и носи обнадеждаващи резултати. Училища и университети вече дадоха пример за това как може успешно да се учи в дигиталната ера и от вкъщи. Тази практика ще се утвърждава и ще бъде изключително полезна и приложима и в редица други случаи. Така например традиционно установената практика на грипни ваканции през зимните месеци ще се трансформира в онлайн обучение за периода на затваряне на училища и университети. Така учебният процес ще продължава непрекъснат от сезонните грипове. Това ще се отрази положително не само на здравето на обучаващите се, но и ще подпомогне усилията на здравните власти да предотвратят разпространението на заразите и ще спести средства на здравната система.
2. Дигитална администрация
Училища и университети вече излязоха много напред. Образованието дава положителен пример на всички останали, особено на администрацията, на която й предстои да развива още повече не само дигиталните услуги за населението и бизнеса, но и да гради способности за дистанционна работа от дома, в случай на появата на други кризи. Бизнесът, особено IT-фирмите, отдавна е много крачки напред в това отношение. Предстои администрацията (централна и местна) да инвестира още повече в своята дигитализация, така че все повече услуги да бъдат извършвани по електронен път. И сега има редица електронни услуги, но въпросът е, че може да станем още повече дигитализирани. В този смисъл, COVID-19 ще катализира дигитализацията на администрацията. Кризата ще въведе дигиталната ера и в най-резистентните към електронните технологии административни дейности.
Всичко това върви ръка за ръка с киберсигурността, която ще бъде неизменна съставна част в тази посока на развитие. Значението й безспорно ще нараства, особено в светлината на дистанционната работа от дома. Тук се отварят нови уязвимости, които ще бъдат използвани за кибератаки. Това е област, в която чужди държави, водещи хибридни операции против България, ще се опитат да използват възможни слаби места, за да получат достъп до чувствителна информация.
3. Повече работа от дома
Практиката на работа от дома, или home office, и до сега е съществувала. Кризата с COVID-19 обаче показа нагледно, че това е възможно и практично решение, при това не само за фирми, но и за голяма част от администрацията.
След като примерът вече е пред всички нас, home office става практична част от нашето ежедневие. Това ще доведе до оптимизация на разходи и освобождаване от стари навици. Като за начало, работата от дома ще ликвидира хартията и мастилото в административните процеси.
4. Повече онлайн работни срещи и конференции
Вече и срещи на високо равнище на държавни и правителствени ръководители се провеждат с видеоконферентна връзка. На тях и онлайн могат да се вземат важни решения. Свежият пример е участието на министър-председателя Бойко Борисов в заседанието на Европейския съвет на 26 март 2020 г. Моделът вече доказано работи и ще се прилага все по-широко не само на държавно ниво, но и от бизнеса, експертната и академичната общност, неправителствени организации и др.
5. По-малко командировки и служебни пътувания
Все повече срещи на представители на държави, международни организации, бизнеса, неправителствени организации, експертна и академична общности и др. ще се провеждат дистанционно. Същото важи и за служебните командировки. И за участието в конференции.
В следствие на това, разбира се, ще пострада т.нар. конферентен туризъм, но тепърва ще бъдат спестени много средства на данъкоплатците, които до момента са били изразходвани за командировки, част от които нямат особена добавена стойност. Бизнесът, академичният и неправителственият сектор също ще оптимизират разходите си.
6. Намалено ползване на транспорт в градовете и между тях заради нарастване на възможностите за работа от дома
Това е следствие от разширяване на практиката home office, при това не само в бизнеса, но и в администрацията. Резултатът ще бъде по-малко натоварен транспорт, спестени средства, по-малко стрес за служителите и подобряване на баланса между служебния и личния живот.
7. По-чист въздух в градовете заради намаляването на транспортния трафик
В редица големи западноевропейски градове вече се отчитат чувствителен спад в нивата на замърсяване именно заради транспорта, при все, че домовете и офис сградите продължават да бъдат отоплявани. По-малкото ползване на автомобили ще има положителен ефект върху чистотата на въздуха в големите градове. София в това отношение има какво да спечели.
В случаи на замърсяване на атмосферния въздух, градовете временно могат да въвеждат ограничения за транспорта, което предполага и работа от дома по вече установения модел.
8. По-добро здраве и по-дълъг живот заради по-чистия въздух и редуцираните нива на стрес, особено в големите градове
Голяма част от здравословните проблеми на населението в големите градове произтичат от замърсения въздух и стреса. Замърсяването на въздуха предизвиква здравословни проблеми и хронични заболявания, които могат да усложнят състоянието на пациентите, заразени с грипни вируси. Затова мерките за ограничаване на замърсяването ще бъдат по-широко прилагани, включително и ограничения в ползването на транспорта и оттам – повече home office.
9. Подобряване на хигиенните стандарти и навици
Безспорно, кризата с COVID-19 принуди много хора да се замислят за своите хигиенни навици в ежедневието. Въведените засилени санитарни мерки ще дадат повод за въвеждане на подобрения, особено на публични места, и след като премине пандемията, с акцент върху превенцията. Най-малкото столицата ни трябва да въведе практиката на по-често и по-добро почистване на улици, площади, паркове, градинки и други обществени места.
10. Повече обществена солидарност
Кризата с COVID-19 показа на всички, че сме зависими един от друг. Оцеляването ни зависи от това да бъдем обединени и разумни, като заедно решаваме проблемите. Коронавирусът детронира култа към егоцентризма.
Днес всички сме в една лодка и не може да оставим който и да било да я клати по свое собствено усмотрение и преценка. Към момента има въведени строги ограничителни мерки и от всеки се изисква отговорност и спазване на указанията на здравните власти. Същевременно, обаче, освен принудата, днес все повече на първа линия идва солидарността. При това доброволците са само върхът на айсберга. Един ден, когато кризата с COVID-19 бъде преодоляна, ограничителните мерки ще отпаднат и животът ще се върне към нормалното си състояние, макар и променен. Тогава обаче солидарността ще остане. Трудно може да бъде изтрито от паметта на сегашните поколения усещането до каква степен сме зависими един от друг.
11. Реформирани национални институции с фокус върху изграждане на устойчивост при кризи
След тази безпрецедентна по своя характер криза, държавата ще се наложи да реформира институциите си, да въведе нови политики и механизми, да изработи нова концептуална и законова база, за да бъде подготвена да се справя и за в бъдеще с подобни кризи. Научните уроци от пандемията ще пренапишат правила и закони. Основната цел е създаването на устойчивост на държавата и обществото при кризи. Под устойчивост, или resilience, си разбира не само способността да бъде предотвратена дадена криза, но най-вече капацитета за бързо възстановяване и връщане към нормалното състояние. Това е схващането в ЕС и НАТО.
12. По-ефективни ЕС и НАТО, на базата на научните уроци
Някои още от сега прибързано обявяват края на европейската интеграция и едва ли не разпада на ЕС и НАТО, които, според тях, са безполезни и неспособни да се справят с кризата. За сметката това се възхваляват Китай и Русия и техния отговор на кризата. Тези прогнози са напълно погрешни. Върху такива наблюдатели очевидно оказват влияние руската хибридна пропаганда и придружаващите я конспиративни теории.
ЕС не само ще оцелее, но и ще бъде в основата на разрешаването на настоящата криза с коронавируса и впоследствие – на изграждане на устойчивост за справяне с подобни предизвикателства. ЕС вече помага на страните-членки. Тепърва усилията на институциите на Съюза ще дават своите плодове под формата на по-ефективни политики и институции и в крайна сметка – повишена устойчивост на държавите при кризи.
НАТО също успешно помага на съюзниците. Подкрепата за Румъния, Словакия и Република Северна Македония е само началото. САЩ още преди Русия изпратиха практически полезна помощ на бедстваща Италия.
В крайна сметка, ЕС и НАТО са уникални структури, чрез които във основа на научените уроци и натрупания опит държавите-членки ще могат да повишат своите способности за реагиране при кризи. Доколко обаче всяка една страна ще съумее да се възползва от това, зависи от нея самата. Дано България бъде сред тези, които ще бъдат сред интелигентните държави. Защото колкото по-ефективна е държавата в изграждането на устойчивост, толкова по-здраво е нейното население.
Да пожелаем успех на Националния кризисен щаб и на правителството!
А ние да бъдем по-отговорни и най-вече – солидарността да стане наша пътеводна светлина!