Енергийните клещи на Москва хващат Източна Европа в газов чувал

Светослав Нахум

Ако си представим картата на Източна Европа, и ако наложим върху нея проектите „Северен поток“ и „Турски поток“, лесно ще видим образа на гигантски клещи, които от север и от юг затварят Източна Европа в обръч. През Севера - от Русия до Германия. През Юга – по направлението Русия – Турция – България – Сърбия – Унгария – Австрия. По средата, между клещите, остават изолирани Полша, Украйна, Прибалтика, Румъния…
Ако ние, българите, действително станем част от това (искрено се надявам да отрезвеем навреме и да предвидим тежките последствия за самите нас от такова ново безумство), то значи да се включим в южната дъга на енергийните клещи на Москва.

 По-просто казано, това е 

линията Путин – Ердоган – Вучич – Орбан

 Това е ос, предназначена да разкъсва системно единството на Европа и най-вече да изолира онези държави от Източна Европа, които имат анти-кремълска позиция. По този начин путинизмът се стреми да разкъса демократичната връзка между изтока и запада в Европа. Целта е Москва да разполага с присъдружни държави (или поне частично симпатизиращи й), чрез които фактически да се противопостави на онези, които не искат да играят казашки кючек.
Проектите „Северен поток“ и „Турски поток“ („Балкански поток“) са всъщност 

опасни геостратегически оръжия,

 от които не се търси никаква икономическа ефективност, а единствено монопол, зависимост, политическо влияние и възможност за пряк или косвен диктат на Кремъл върху цели държави. 
Къде сме ние? И защо сме там? 
Крайно време е от днес за вчера да се осъзнаем и незабавно да се оттеглим от подобни инициативи, независимо докъде сме стигнали вече по погрешния път. Да, по-добре късно, отколкото никога. Защото режимът на Путин в Кремъл се клати по силата на огромните вътрешни противоречия в самата Русия, опозицията там набира сили. Кога и как ще се стигне до точката на кипене, е трудно да се предвиди. По-важното е какво точно се готви да извърши в Европа режимът на Путин, преди да изчезне от картата на цивилизованата история и да отиде в архива на деспотизма, където и без друго си му е мястото. Защото, заблуждавайки чрез привидна международност, капсулованият на практика режим в Кремъл си служи с износа на енергия точно така, както навремето болшевиките си служеха с износа на революция. И ако тази стратегия доведе до компрометирането на европейската консолидация, до превръщането на Източна Европа в Шагренова кожа, контролирана от Москва, това ще е най-злощастният резултат за периода от 1989 до сега.
Защото окупациите на Южна Осетия, Абхазия, Крим и фактически на Донбас са само началото. Апетитите на Кремъл са 

да си върне обратно големи части от Източна Европа, 

и ако може – цялата. Гигантските газови клещи от север и от юг са мощно оръжие за постигане на тази цел. Нашата част от тези клещи сега се нарича „Балкански поток“. И пак звучи зле. Защото такова вакханалистично съучастие от наша страна срещу свободата на Европа един ден ще даде своите последствия за нашата собствена държава. Не си ли взехме вече поуките от „Южен поток“, както и от очевидния руски натиск за торпилиране на европейското бъдеще на Западните Балкани? Путинистите в България са пряк проводник на всички тези зловещи интереси. Да се впуснем в подобна авантюра означава да поставим под заплаха собствената си национална сигурност, избора ни на самоопределение, независимост и развитие в като част от демократичния свят. Убеден съм, че ако действително станем съучастници в това анахронично и ненужно, скъпо и заробващо енергийно съоръжение, което фактически е едно менгеме, ще „постигнем“  както „качествено“ предателство спрямо народите на Украйна, Полша, Прибалтика и Румъния, които са наши партньори по всички основни линии, а някои са ни и съседи, така и категорично 

предателство спрямо въжделенията на българския народ за свободно развитие,

 и то по ирония на съдбата точно 30 години след началото на демократичните промени! Ето на това му се казва позорна доктрина, която като плевел задушава системно и безпощадно свободата на крехката българска роза. Можем ли да се осъзнаем, да разберем какво отново се случва? Ще мълчим ли? 
„Балкански поток“ е самоунижение. И продажничество. И подлагачество. И предаване на националния ни интерес. И нож в гърба на Източна Европа. И нож в собствения ни гръб. Защото няма русофили и русофоби. Има путинисти и българи. Останалото е позорно мълчание.