През последните година и половина България изгони шестима агенти на руските специални служби, камуфлирани като дипломати в посолството на Руската федерация в София. Мотивацията е приблизително една и съща – събиране на секретна информация, свързана с националната сигурност и съюзническите задължания на страната ни в ЕС и НАТО. Според дипломатическата традиция руската страна реагира огледално. Процедурата би изглеждала нормална, ако пропуснем малката подробност, че „изненадата“ в последващата лексика на руските дипломати подсказва, че за Русия шпионажът в България е нещо традиционно и нормално, което нашите служби трябва априорно да приемат с примирение в името на „вечната дружба, славянското братство, православието“ и вероятно - международното положение. И как да очакват друго московците, след като т. нар. „русофили“ всекидневно им надуват главите, че 80 процента от популацията по нашите земи е русофилски настроена. Ала историята от Освобождението насам, от възрожденците, през войните и след тях, с изключение на годините на тоталитаризма, сочи друго и разпарчетосва всички подобни въжделения.
Тревожни факти и аргументи
През 2019 г., по повод обвинението в шпионаж срещу председателя на националното движение „Русофили“ Николай Малинов, бившият външен министър Соломон Паси с математическа точност коментира пред btv, че „В България има руски шпиони и то много. Само в руското посолство в София са 68 души... В България са стотици и техните имена се знаят.“
Соломон Паси разбира от математика и дипломация, и много добре знае какво и защо говори. Той е категоричен, че у нас русофилите не са много. „Дали си русофил или не се разбира от това, къде си пратил детето си да учи. Ако си го пратил в Париж или Лондон, не си русофил. Ако си го пратил в Русия – си. Справка сочи, че в Русия има няколкостотин деца, които учат там. В Европа са няколко десетки хиляди!“ Той припомня също, че обвинението срещу самия него за шпионаж в полза на Израел е дошло от същия „русофилски кръг“, защото като външен министър премахнал възможността Русия да има достъп до тайните на МВнР. Обвинението срещу Паси се провали с гръм и трясък, но се питам, премахнат ли е достъпът на Русия до тайните на МО и МВР, след като прокуратурата упорито не обявява имената на българските информатори на руските шпиони у нас? Както крие и съдържанието на намерените в президентската институция секретни документи, за които се носи мълвата, че са свързани с договора за новите изтребители от САЩ. Аргумент за съмненията ми, че по върховете на държавната администрация има чужди „агенти на влияние“ са и обвиненията, отправени към друг бивш външени министър на България, Даниел Митов, и към бившия военен министър Николай Ненчев, които бяха и са принципни радетели за евроатлантическото бъдеще на страната. И ако при Митов обвиненията бяха за съмнителни злоупотреби със самолетни билети, които бързо се провалиха, то при Ненчев те сякаш бяха писани не от българската, а от руската прокуратура и част от делата още се влачат.
Още смущаващи тенденции
Обвиненият в шпионаж Николай Малинов сега се перчи, че е решил да прави открито проруска партия, като не крие, че основната му цел е България да напусне на първо време военните структури на НАТО, като стъпка към пълното и излизане от отбранителния съюз. По отношение на ЕС засега се разбира единствено, че страната ни трябва да прокарва руските интереси в Европа, нещо което се случва нерядко и сега. За внасянето на патриотичен елемент в политическото му инженерство и замаскиране на истинските му цели, той възнамерявал да използва една малко популярна партия „Възраждане на Отечеството“, известна в определени кръгове като генералската партия.
Тя е учредена и регистрирана в периода 2008 – 2009 година. Учредена е „патриотично“ във Велико Търново на 1 ноември 2008 г. /Ден на народните будители!/ и е регистрирана в СГС през февруари 2009 г. Учредители са много генерали и други чинове от запасното войнство, основно възпитаници на военни училища и академии в бившия СССР. Първи лидер на партията става армейски генерал Йордан Мутафчиев, министър на отбраната в правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов. Сегашен лидер е бившият генерал от МВР Емил Миланов, който е също така лидер на русофилската организация „Международна славянска община Перун 2000“. Тази НПО работи в тясно сътрудничество с Движение „Русофили“ на Николай Малинов, а самият Миланов е определен за секретар на движението.
В същия кръг се срещат още интересни имена, като генерал Златан Стойков, бивш шеф на ГЩ на Българската армия, член на НС на Движение „Русофили“, генерал Стоимен Стоименов, бригаден ген. Димитър Шивиков и още, и още...
Паралелно се развива и друг сюжет, с неприкрит проруски характер. Абревиатурата му е „ОССО“ или по-точно сдружение „Обединени за свобода и справедливост в Отечеството“, където освен споменатият вече ген. Шивиков, присъстват още генералите Валентин Цанков и Цанко Доленски, а за цвят полковникът от РУМНО и бивш зам. външен министър Радион Попов, експремиерът Ренета Инджова, адвокат Румяна Чаналова и други повече или по-малко известни особи. Същите те отправиха наскоро 6 въпроса към премиера Бойко Борисов, построени изцяло върху опорните точки спуснати им преди две седмици от говорителката на руското МВнР Мария Захарова и обстойно разяснени в сайта „Епицентър“ от видната матрьошка Светлана Шаренкова. За опорните точки на Захарова писах наскоро.
Внушението е едно – никакви американски и натовски бази на българска територия, никакво присъствие на НАТО в Черноморския регион, никаква инфраструктурна модернизация, която може да бъде използвана за военни цели, България рискувала да стане фронтова държава срещу Русия. Излиза, че е най-добре изобщо да закрием държавата, да пием по един „настоящий самогон“ и ако се сбъднат въжделенията на военния министър Каракачанов за наборна военна служба, българските момчета с песни и пляски да служат под руски пагон... Много патриотично, нали!
Лирично отклонение за финал
По принцип няма нищо нередно български запасни генерали и други военни да участват в политиката. Така е навсякъде по света, стига да са получили освен военната и необходимата за целта политическа, дипломатическа и правна подготовка. И да са истински, а не набедени, защитаващи чужди интереси, патриоти. В противен случай съществува реална заплаха пред изкушението на самогона да забравят за честта на пагона. Българският пагон!