От Методий Иванов и съмишленици, потомци на македонски българи

Целта на настоящия материал е да даде насока как могат да бъдат преодолени трудностите в работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Република България и Република Северна Македония.

Както е добре известно, съгласно чл.8 от подписания през 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, целта на работата на специално създадената съвместна експертна комисия е „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“. 
В изминалите 3 години от работата на тази комисия не бяха постигнати съществени резултати, като в последната година основна пречка от македонска страна се оказа 

признаването на българската етническа принадлежност

 на един от главните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонската страна, по въпроса няма отбелязан напредък. Напротив, на практика всички официални македонски политически лица, както и членовете на комисията от тяхна страна многократно са заявявали, че отказват да приемат историческите факти. Това неконструктивно становище се поддържа и подклажда от всички основни медии в нашата съседка, което от своя страна възпрепятства работата на учените, а оттам и самото изпълнение на Договора.
В тази връзка, отправяме апел към българското правителство да бъде използвана възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, а именно – „всяка от договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“ 
Съответно, предлагаме министър Екатерина Захариева да инициира такава среща, на която да бъде представен ребром въпросът за изпълнението на Договора, и в частност за справяне с актуалния крайъгълен камък в спора с македонската страна - признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев, като за целта бъде използван събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук. 

Същият набор от документи предстои да бъде изпратен до медиите, до членовете на Съвместната комисия, до правителствата на България и Република Северна Македония, както и до нашите европейски партньори – Европейска комисия, Европейски парламент, евродепутати, дипломатически корпус, за да бъде запозната международната общественост с аргументираната обективност на нашите искания. 
Вярваме, че оповестяването на историческата истина ще способства за преодоляването на спора с насрещната страна по един цивилизован, научен и европейски начин. Това е необходимо, за да може да продължи работата по изпълнение на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното сътрудничество, паралелно с подготовката за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз.

КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?
 
В духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, представяме историческата истина за организатора на македоно-одринската революция чрез опус от автентични свидетелства от епохата - оригинални извадки от книги, статии и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, последователи или другари. В настоящия документ сме поместили като цитати само квинтесенцията на историческите извори, за да представим общата картина в по-лесен за възприемане вид. Пълният набор от документи, заедно с допълнителна информация за отделните посочени автори и оригиналите на техните произведения са достъпни онлайн на посочения в края адрес. Нека видим какво е мнението на съвременниците:

Климент Кузманов Шапкарев, просветен деец и ВМОРО революционер от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и член на тайния революционен кръжок заедно с него:
„По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята... че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски...и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа свобода“.

Гьорче Петров, виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник от с. Варош, Прилепско:
“Животът на Делчев сред народните кръгове се развиваше младежки, но на всяка крачка той приличаше на учител: да разбуди сред българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той лично беше жив пример“. 
“Делчев сега ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното поколение, македонско-българското население, израсло изцяло в революционна атмосфера, калено в борби и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завети за татковината.”

Симеон Радев, писател, дипломат и революционер от Ресен, посветен лично от Гоце Делчев във ВМОРО:
“Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“

Георги Николов Делчев, наричан „Гоце“ - един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, организирал населението в областите Македония и Одринска Тракия. Национален герой в Р. България и Р. Македония, от Кукуш. 
В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово:
„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“

Пейо Яворов, български поет и революционер, войвода на ВМОРО, участник в Балканските войни, личен приятел и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан:
„Кукуш в противоположност на повечето македонски градове може да се нарече чисто български.“ 
„- Ний тряба да почнем - смяташе той (бел.ред. - Делчев) - с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията - и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.“

Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, организирано от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил: 
„своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.“

Христо Силянов, революционер на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, автор на мемоарния труд „Освободителните борби на Македония“, учредител и подпредседател на Македонския научен институт, от Охрид:
„Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. - Другари - казва той, - нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд.“

Димитър Влахов, революционер, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 година:
„Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.“

Коце Ципушев, учител и виден ВМОРО революционер, близък приятел и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш: 
„един от най-големите хора на българската борба, апостола Гоце Делчев“. 
„Гоце Делчев бе истински български юнак, съ горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент“. 
„Веднъж, няколко души другари го запитахме: - А бе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им съ майката отечество? Тогава Гоце ни отговори: - Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”

Методи Стойчев, ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево:
“Падна Гоце, за да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му.“ 
„Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света.“

Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение, от Прилеп:
„Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина..... С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия.“

Лазар Томов, общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, активен деец на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко:
“Драги Илинденци, братя българи, ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.” 
„На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.“

В ДОПЪЛНЕНИЕ, ПРЕДСТАВЯМЕ И НЯКОИ МНЕНИЯТА НА ПО-КЪСНИ МАКЕДОНСКИ ЛИЧНОСТИ – ОБЩЕСТВЕНИЦИ, ПОЛИТИЦИ, ПИСАТЕЛИ, ЧАСТ ОТ КОИТО СА СРЕД СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДНЕШНИТЕ УПРАВНИЦИ НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ  

Венко Марковски, български и македонски писател, член на БКП, македонист, участник в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост, политически емигрант в България, от Скопие. 
В “Легенда за Гоце“ описва спор между Иван Гарванов и Гоце Делчев:
“Гоце:
Очите ни да ослепеят,
езикът ни да онемее,
дори сърцата да изтръгна –
ще бъдем българи докато свят светува!”
В своята автобиографична книга “Кръвта вода не става“ пише: 
„Гоце Делчев е начело на Българските македоно-одрински революционни комитети – организация на българското население в Македония и Одринско, която по-късно ще се преименува във ТМОРО и ВМОРО“
„ръководителите на ВМОРО (като Г.Делчев, Груев, Сарафов, Петров, Тошев и др.) са българи, с определено българско национално съзнание“. 
„Езикът на апостола на революционното движение Гоце Делчев е изключително богат и пределно точен литературен български език.“

Димитър Талев, български писател, главен редактор на органа на ВМРО - вестник „Македония“, от Прилеп. 
“… Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народност в южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.” 
“Подобно на Каравелов и Левски, на старите български революционери, чиито идеи и опит използуват създателите на македонското революционно движение, по същия път, както Каравелов и Левски, които са негови учители и вдъхновители, Гоце Делчев стига до твърдото убеждение, че поробените българи требва да разчитат преди всичко на своите собствени сили…“ 
“В началото на 1900 година Гоце Делчев требваше да замине за Одринско, за да заздрави връзките между тая област и Македония; освободителното дело на всички поробени българи беше и требваше да бъде общо, както беха общи и еднакви страданията и копнежите им.”

Иван Катарджиев, македонски историк и общественик, академик на Македонската академия на науките и изкуствата, смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”, от с. Плоски, Светиврачко. На 03.07.2012 г. в интервю за македонския вестник “Утрински весник“ признава:
“Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин… – Сакате да кажате дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин? – Да.”
В книгата „Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Избрани дела“, издадена под негова редакция от Държавен архив на Република Македониjа, е изложен част от спора между създателите на днешната македонска нация - Васил Ивановски, (комунистически деец, публицист, „теоретик“ на „македонската нациjа“ в рамките на ВМРО (обединена) от с. Головраде, Костурско и Лазар Колишевски, югославски политик, виден функционер на МКП, председател на СФРЮ, от Свети Никола:
„Ивановски не криел раздразнението си от Лазар Колишевски, който се бил съгласил веднага с Джилас, че заседанието на комунистите от АСНОМ станало на Илинден 1944 нямало нищо общо с Илинден 1903. За Гоце Делчев пък Лазар Колишевски твърдял, че е „един българин без значение за Македония“.

Денко Малески, политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония и постоянен представител на Република Македония в ООН, от Скопие. В интервю за българската Телевизия Европа от 28 април 2020 година прави следното признание за Гоце Делчев:
„Водещ: – Гоце Делчев защо се превърна в такъв предмет на спор след като самият той се е самоопределял като българин?
Денко Малевски: – Тоа е точно, той се е определял како българин, тоа е така, не може да се порекне неговото българско национално чувство, се разбира.“

Стево Пендаровски, политолог и пети президент на Северна Македония, от Скопие. В интервю за предаването „360 Степени“ от 21.6.2019 г., ТВ Алсат: 
„Значи, неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин.“
Гореизложеният списък със свидетелства в разширен вид, подкрепен с линкове към допълнителна информация за изброените личности, източници и библиография е достъпен онлайн на следния линк - https://sbornikstrumski.com/makedonski-dejtzi-za-gotze-delchev/
Той ще бъде постоянно допълван с нови доказателства за българската народностна принадлежност на Гоце Делчев, докато този факт не бъде официално признат от управляващите в Република Северна Македония и не залегне в учебната програма за средно и висше образование в нашата съседка. 
Защото Гоце Делчев не е проблемът, той е лекарството за македонизма!