Русия обу лъснатите ботуши на Абвера. Не и стоят добре, веднага ги окаля. Съвпаденията между съдбата на Хитлер и Путин растат пред очите ни. Не беше отдавна, когато Хитлер се ръкуваше с невръстни момчета, надяваше се на “тайното оръжие” Фау 1 и Фау 2. Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на 12 срещу 13 юни 1944 г. В безсънните си нощи диктаторът бълнуваше за гъбата на атомната бомба. Днес Путин заплашва света с някакво тайно оръжие.
Поразително дежавю
с очевидни съвпадения, спокойно можем да предскажем какво следва. Следва примирие, от Путин няма и следа. Останали са само бронзираните крака на дългата маса за преговори и портрети с избодени очи. Русия получава столетен травматичен комплекс за вина. И това става пред очите ни. Поради издивялост, алкохолна анестезия и доминиращ татарски ген, комплексът за вина на руснаците ще изфиряса по-бързо от този на германския народ, но ще остане една тревожност, която населението в заграбените територии ще гаси с още повече алкохол. Алкохолният делир винаги фабулира сюжети, които нямат нищо общо с реалността и най-малко с демократичния свят. Плъхове ще топуркат, или ще им се привиждат американци на баира. В дефектиралия ум на диктатора се прожектират елейни кадри на възхвала, пропагандни филми от някакъв нов Айзенщайн, Никита Михалков, банкови кодове, а на хоризонта ще плуват крайцери от вида “Аврора”, които обещават нова ера, но завършват напълно закономерно с
нова катастрофа
Никъде по света не е възможно да се появи, “страна на злото”, без народът и да е обзет от злини, родени от човеконенавистна пропаганда.
Уж цяла Русия четяла, четяли са само в метрото и комуналните квартири. Територията е важна, но по-важни са хората, с техните традиции, менталност, системата, която сами си натрапват и накрая, тя, системата започва да изтезава създателите си. В такава среда се ражда и руската литература, която къса хистерично ризите си. Днес руснаците преиграват себе си. Онемяли са, но усещат приликата с Втората световна война. Изгасне ли телевизорът, останат ли за миг трезви в тишината - лъсват кошмарните разлики. Днес
те са агресорите
Медиите ще скрият новината за Ленд - лийз. Познатият закон подписан от Рузвелт през 1941, който им даде оръжие и милиарди, за да спрат Германия. След 81 години е подписан отново, пак в САЩ, за да спрат Русия.
Калта и разрушенията в Украйна вече са съсипали лъскавите ботуши, окупаторите карат танковете и войната по партенки. Така се е воювало в Азия. Татарите първо отрязват главите на мъжете, после изнасилват жените. Днес на никой не му идва на ум да извика: За Родину, за Путину, както и никой не е крещял “За Родину, за Сталину”, освен по филмите. Днес в Русия на помощ са мобилизирани: пропагандата, забогателите патологични лъжци, водката Путинка и изненадващо голяма част от руската интелигенция.
И в България имаме културологичен проблем. Българският патриот, русофил, който не е в състояние да схване, че патриот, който търчи под чуждо знаме е нелепост. Да взима пари за това, е измяна на Родината. Една война в съвременния свят е идеологичен, военен, но и културен сблъсък. От партенките до заголване телата на ужасените жени, баби и момичета, до културното равнище, възпитанието и лъжата като норма. Евразийската плоча се опитва да възседне Европейската. Следват земетресения,
огромни вълни от бягащи хора към демокрацията
Руският народ мълчи и се оглежда за доносници, погълнал е упойващи свръхдози пропаганда, напомня на узрели какавиди, от които се излюпват фашизоидни тълпи и поколения. Разбира се, че ще избират диктатори, вождове, батюшки, фюрер. Какво друго. Другото се е удавило в океана от лъжи или емигрирало.
Огромна е порезната и душевна рана, която Русия си нанася. Има да гнои и зараства поколения напред. Българите още не могат да съчинят и отправят вербална нота към Русия, какавидите и комунистите отново блъскат по спирачките.
Все още се надявам някой да каже на Русия: Ние ще преодолеем различията си без вас. Ще изхвърлим от управлението вашата агентура. И с това ще се заемем незабавно. Добре, че ни спряхте газта, преди да избухнем и се разпаднем като държава.