Светослав Пинтев
Мисля си непрекъснато тези дни, че днешната ВМРО, ако случайно иска да върви по пътя на истинската ВМРО, трябва да издаде и да задължи ръководството си да чете всеки ден една книга. Тя е от легендарния водач на историческата организация Иван Михайлов, озаглавена „Сталин и македонският въпрос”. Не е лошо да прегледат и статията му „Предателството на Българската комунистическа партия към българщината”. Да дадат по един екземпляр от тези две четива на всеки министър, както и на премиера, разбира се.
Тогава сигурно нямаше да се хващат на евтините трикове на неосталинистката агентура, целящи да отврати во веки веков Македония от България, а накрая да оплете Скопие барабар с Белград във
вековната паяжина на Кремъл
А после и нас…
Книгата на Иван Михайлов, между другото, е отговор на труда „Марксизмът и националният въпрос" на Бащата на народите, който смело окастря същите тези народи и създава други, като се опитва да направи от тази отровна каша един-единствен съветски мутант, комунистически Франкенщайн.
Друг е въпросът, ако тези четири свещени букви ВМРО са само маскировка и поредната подмяна на историята ни с патриотарски, но всъщност дълбоко антипатриотични по своята същност изхвърляния.…Защото това е предателство, което Ванче Михайлов би наказал с куршум в челото. А
той гледа отнякъде
Представете си, че една майка смазва редовно от бой малката си дъщеря, когато се осмели да каже, че е нейно дете, а после я харизва на чужди хора, които я възпитават в омраза към нея. Това не е никак трудно да се постигне и може да се превърне във фикс идея при тези обстоятелства . Когато детето отрасне, изведнъж майката се сеща за него и започва агресивно да настоява да си признае, че имат общо минало, че е плът от плътта й, като заплашва в противен случай да провали единствения му шанс за достоен живот. А и наистина има възможност да го направи. И то каква…
В тази роля ли искаме да бъде България?
Няма по-сигурен начин да се роди нова омраза, този път и сред младите поколения, а после някой да я превърне в знаме на македонизма.
Когато пред Македония се отваря вратата на обединена Европа, точно българите да я затръшнат, ще е национално предателство към България.… Това ще е откровена гавра с националния ни идеал, с каквито и родолюбиви опаковки да я маскират, колкото и работа да върши преди избори.
Имаме наистина исторически шанс да няма тежка граница между нас и братята ни, които комунистическите властници харизаха на чужденци навремето и ще бъдем проклети, ако го пропилеем. А за това най-малко криви са македонските българи, които уж не искат да са българи. На път сме да направим така, че никога да не го поискат.
1000 пъти е прав Николай Ненчев, който каза: „Ако днес ние блокираме членството на Северна Македония в ЕС, най-разочаровани ще са македонските българи, а най-щастливи ще са тези, които мразят България с цялото си сърце. Уникална е възможността след толкова години разделение с Македония да
бъдем отново заедно
като две независими държави в рамките на Европейския съюз и на НАТО.”
И тогава неминуемо ще намажем с благ мехлем лютите рани, ще преоткрием безбройните нишки, които ни свързват в едно, разсечено някога от кървава ръка, да сме отново братя, въпреки напластените идеологеми и гнусни лъжи.
Но България първо трябва категорично да осъди виновните за прокуждането на македонските българи от народностната ни общност политици. И това е работа на българските историци. Не да се препират със скопски учени, застъпващи тези, с които са станали професори и академици.
Работа е и на българските политици, най-вече на тях. България трябва официално да поиска прошка за това, което Георги Димитров й партията му направиха от нейно име с Македония под натиска на Сталин, а може би и от чист интернационализъм.
София трябва ясно да каже, че комунистическата власт е извършила невиждано престъпление, като от името на майка България е отблъснала брутално македонските й деца, дори е подлагала на изтезания много от тези останали в границите й, за да не се наричат българи.
Еничарско безумие
Което няма равно в историята на нито един народ.
Вярно, че тогава на практика България не е независима, а под сталинския ботуш, но кой го е еня, формално тя си е самостоятелна държава, нищо че по-късно за малко да стане 16-та република на СССР. Престъплението извършено от нейното „работническо-селско” правителство и е записано на нейна сметка.
Ако държавата ни направи това
лъжливите митове сами ще рухнат
Сталинистката конструкция ще се срути под собствената си тежест. И нейно място ще поникне еднаква зелена трева.
България ще е постъпила достойно и ще спечели уважението на всички. Тогава целият свят ще разбере истината, даже и македонските българи, които не искат да са такива, ще започнат лека-полека да я проумяват и да преоткриват корена си. Насила хубост не става, както знаят и от двете страни на границата..
Какво пречи иначе на македонските историчари да извадят официалните български документи в които пише, че още на 22 ноември 1947 г. „българското” Министерството на народната просвета спуска
окръжно №423, с което нарежда….
да бъдат въведени нечувани поправки при преподаването на учебния материал по география и история. Документът, който казва почти всичко за националното предателство на БКП към македонските българи, включително и тези в Пиринския край.
Поправките в учебника по география гласят:
„Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За Пирин да се говори не като за българска планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.
Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България” с „Македония бе окупирана от България” в учебниците за II клас.
В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.
В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония живеят главно македонци….”
Георги Димитров ще се срещне със Сталин на инструктаж по националния въпрос чак през следващата 1948 г, но „македонците” вече са се появили в учебниците ни. И днес няма как само с бой по канчето да ги изтрием от техните.