Димитър Попов
Едно от настоятелните искания на президента и партиите около него е, че трябва да сменим модела „Пеевски“, който представлява самата същност на олигархичния модел в страната. Самият модел се описва така - избираме някого да ни управлява, а зад него се оказват все хора като Пеевски или майка му, които го управляват него за своя сметка, а обществените, тоест нашите интереси, остават незащитени. Така беше по времето на царя, когато ДПС беше в правителството, така беше и при Станишев, така е и при Борисов. Излиза, че докато не премахнем Пеевски и майка му, няма да имаме демокрация, а авторитарно олигархичен кръг, който ще ни разкатава фамилията.
Въпросът беше подложен на обсъждане и на гласуване в Европейския парламент дори, където
научиха какво е олигархия по български
и дори ни изпратиха няколко пламенни депутати -троцкисти по време на протестите - да оглавят местната революция и да посочат съвсем ясно и поименно врага Пеевски…
Понеже една голяма част от българите вярват в наличието на модела, той беше задълбочен и като мисловно занимание на по-сложно и по-дълбоко ниво. Така се роди легендата, че Пеевски е само етикет, фасада, той не е истински олигарх. Зад него наднича лицето на Доган, който е назначил Пеевски за свой ковчежник и чрез него управлява държавата. Защото самото ДПС, където Доган и Пеевски са фактори, като етническа партия има толкова голяма тежест, че управление без тайно или явно одобрение на тази партия не е възможно. Ето значи как ДПС се явява онзи
олигархичен кръг, който стои зад Пеевски в лицето на Доган
и дърпа конците на българската политика.
Но както се очаква, конспиративните теории нямат дъно. Има още по-надълбоко мислещи български граждани, които прозряха, че и Доган не е в дъното на олигархията. Те откриха, че зад Пеевски- Доган стои още по-дълбок заговор на генералите от Библиотекарския институт, чиито творения са самите Доган и Пеевски. Тези генерали, всичките от ДС и от КГБ, заменили кръга Монтерей и прочутия, но вече починал генерал Любен Гоцев, са несъмнено в дъното на българската олигархия - един затворен кръг от хора, които държат конците на всички власти и умело разиграват кадрови кадрили навсякъде, дирижирайки прехода, демокрацията или каквото там се сетите че може да бъде дирижирано в България.
Не че това обяснение не е вярно. До голяма степен тези кръгове, за които говорим сега, съществуват и са влиятелни. Само че е доста глупаво да персонифицираме в тях процеси, които са далеч по сложни и мащабни и които засягат същностни въпроси на демокрацията изобщо.
Аз ви предлагам да излезем от тази елементарна, конспиративна картинка, която обяснява българската демокрация с приумиците на няколко човека, и да погледнем нещата от друг ъгъл.
Демокрация, както всички знаят, е власт на народа. Теоретически и практически означава, че на избори народът избира свой управляващ елит, от когото иска прозрачно управление в полза на всички. Модела на демокрацията включва също механизми, които да не позволяват на избрания елит да се превърне в тиранин, който да забрави за изборите и за народа. Затова е измислено разделението на властите. Ако едната власт се засили да прави диктатура, другите да я спрат навреме. Освен това тираните са популисти, които лъжат, понякога доста успешно, и могат да дойдат на власт с празни обещания. Филтъра срещу такива популисти е четвъртата власт– свободните медии.
Отношенията между народ и политици винаги са били сложни. На тях са посветени много философски трудове, които в крайна сметка са доказали, че днешния демократичен модел, в който има много политически партии, система на избори и на контрол върху всяка възможност някой да заграби цялата власт авторитарно, е модел без алтернатива.
Това е европейската многопартийната политическа система на управление на държавата, плюс капитализъм и свободен пазар. По-добра от нея засега не е измислена.
И като споменавам за свободния пазар, нека да уточня другия важен властови елемент в този олигархичен модел – парите! Европейската демокрация е свързана дълбоко с капитализма и това определя нейния характер. Парите съществуват на свободния пазар, който осигурява икономическото развитие. Пазарът не се управлява от политически правила, а от конкуренцията, потреблението и печалбата. На него господари са онези, които могат да печелят пари. Парите са универсален инструмент за преразпределение на ресурси и от техния оборот зависи благосъстоянието на всички граждани.
Този свободен пазар ражда особена категория финансови и капиталови магнати, които контролират големите пари и са техни собственици. Те са слабо зависими от политическата власт, на която политическото влияние върху пазарите е забранено, защото то предполага унищожаване на конкуренцията и на капитализма като цяло. Това дава огромна независимост на финансовия елит и го прави автономен противник на самите политици, които не управляват частните финансови потоци, а разполагат само с държавен бюджет, доста по-малък от частните пари на пазара. Така политиците се оказват с власт над народа, но без пари и обратно – магнатите имат пари, но нямат власт над избирателите.
Демокрацията по правило забранява групиране и смесване на политическия и финансовия елит. Смята се, че политиците трябва да зависят само от избирателите си и това е публичния и почтен начин за тяхното управление. В същото време магнатите зависят само от пазарите и от печеленето на пари, което изключва тяхна намеса в политиката.
Обаче на практика се получава съвсем различна картина. Политиците, на които винаги им трябват пари, се опитват да ги получат от магнатите по всякакви начини, разменяйки срещу тях политически услуги. В същото време магнатите, на които не им е достатъчно да са силни на финансовите пазари, искат и политическа закрила, доколкото регулациите на пазарите зависят от политиците. Така се получава едно естествено
смесване на елитите, които имат общи интереси
Политиците стават и магнати, а магнатите стават и политици.
Смесването между тях е незаконно от гледна точка на демокрацията и на капитализма. Излиза, че магнатите контролират политическата власт и обслужват чрез нея интереса на частните си пари, а това ще бъде в ущърб на народа, който гласува на избори заради общия интерес. От друга страна, превръщайки се в богати финансови магнати, политиците вече не зависят от избирателите си, а от парите, което ги прави зависими не от общия интерес, а от свои лични интереси. Другата крайност е конфликт и непоносимост между политическа власт и финанси, което ще доведе до разпад на цялата система на демокрация плюс капитализъм. И в двата случая страда обществото и неговият интерес.
Очевидно е, че трябва да има договаряне между политическа и финансова власти. За съжаление то не може да бъде официално и регламентирано, доколкото е забранено от самата теория на демокрацията. Затова зад кулисите тече диалог. Тайно се създават олигархични кръгове от политика и пари, и те осигуряват властта над избирателите, които не бива да знаят че ги управлява картел в условията на „представителна” демокрация.
Битки между политика и финанси пак има, но те се водят зад кулисите. В тях понякога политиците вземат връх, понякога магнатите печелят, и от това кой е победил зависи и естеството на самата демокрация.
Два примера:
Случаят е показателен в Русия. Путин се освободи от Ходорковски и другите финансови магнати - или ги постави под контрол, или ги вкара в затвора, или ги изби физически. Той съсредоточи цялата политическа и финансова власт в ръцете си и се превърна в единствения руски олигарх.
Сега битката е само между него и избирателите. Това автоматически го прави популист, който унищожава демокрацията. Популистите са хора на обещанията, те са готови да дадат на избирателите всичко,
дори война, за да имат народната любов
зад гърба си. За такива хора важи онази максима – „Над мен само небе”. А абсолютната власт, както е известно, развращава абсолютно.
Сега си представете друг казус – финансовите магнати да вземат превес и да заменят политиците с кукли на конци, купени от тях. Този модел също съществува в някои държави на Южна Америка. При население с ниска политическа култура и много нисък стандарт на живота, изборите могат да бъдат купувани в полза на един или друг политик. Точно това правят финансовите магнати. Получава се модел, при който правителствата управляват само в името на магната, който ги е финансирал, и правят малко в името на народа, който формално ги е избрал.
Западните демокрации са толкова развити и зрели, че не си позволяват залитане в едната или в другата посока. Те държат на баланса между властите и за тази цел обучават и политическите, и финансовите си елити в уважение към избирателя, който в крайна сметка е последния съдник на тяхното управление. Договорките помежду им са достатъчно дискретни и стабилни, така че да държат модела жив и балансиран.
Да се върнем на нашият модел, наречен условно „Пеевски”.
У нас богатите финансови магнати не се изчерпват с Пеевски. Групировката ТИМ, групировката Нове холдинг, групировката около ВИС, Ганчев, Дончев, Прокопиев и т.н. притежават и контролират финанси, които са многократно по-големи от бюджета на българското правителство. Всяка власт в страната се договаря с тези групировки, задкулисно разбира се, като им осигурява някакви условия за парите, които вече са натрупали. От своя страна тези групировки дават на политическите партии парите, необходими им за да не зависят само от избирателите.
Проблема в България не е моделът, а самите участници. От една страна политиците ни по традиция нямат качества на лидери, защото им липсва опитът и умението да управляват държавата. Някои от тях имат воля, други имат и морал, обаче ноу-хау им липсва. От друга страна, силните финансови центрове, които очевидно се превръщат във финансови олигархии, са в ръцете на хора с тъмно минало, бандити ги наречете, които си натрупаха парите във времена на разпад. Голяма част от тъмния им бизнес е пране на пари, контрабанда, наркотрафик, проституция и хазарт, а светлия им бизнес е обикновено прикритие на тъмния. Това ги прави доста съмнителна финансова олигархия и придава особено
мрачен нюанс на българския модел
Но както казал някога Бертолд Брехт на новата комунистическа власт в ГДР, която се оплаквала че германците не оценяват нейните усилия и не я заслужават – „Ами тогава си внесете друг народ!” Други политици и олигарси няма как да си внесем, нали! Не че не правихме опити с царя и юпитата, но се видя, че така не става. А за друг народ дайте да не мислим …
Сега да се върна смяната на олигархичния модел, за който мечтаят вече много хора в България. Президентът Радев например… Ако у нас това настъпи, то ще бъде по руски образец. Тоест политиците ще заличат олигарсите с многото пари, ще концентрират властта в своите ръце и ще я дадат на едно лице, което ще управлява като единствен тиранин. Южно американския вариант на демокрация не е възможен при нас.
Затова да не сменяме самия модел, много ви моля! Не ми се иска да си отгледаме един тиранин, на който да връчим ключовете и за демокрацията, и за капитализма. В резултат ще получим само едно – имперския популизъм на Путин и всеобща мизерия.