Песимистични размисли за предстоящи избори – бият и от двете страни на барикадата

Политическа култура у нас се опира на три неща - руска намеса, пари под масата и сопа за недоволните

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Димитър Попов*



Протестите срещу правителството белязаха разделно време, в което трябва да си от едната, или от другата страна на барикадираното кръстовище. Среден път има, но там бият и от двете страни. И понеже изборът трябва да е информиран, си зададох простия въпрос: харесва ли ми статуквото толкова, че да подкрепя това правителство? Не ми харесва, че президентът е човек на Москва, че в парламента от 7 партии 5 са открито проруски, че премиерт като Матросов строи руските енергийни проекти, че лично саботира присъствието на НАТО в България, че тук руски шпиони откриват само британските служби, а не ДАНС, че по морето 400 000 руснаци вече са станали ново етническо малцинство, почти равностойно на турското, че 30% от икономиката ни днес е зависима от Русия, а енергетиката, стратегически отрасъл на националната сигурност, е изцяло под руски контрол. Това е 

заплаха за националната сигурност

 По моите стандарти аз не съм от страната на правителството, което е допуснало това статукво в натовска държава и трябва да прескоча барикадата…Е да, ама от другата страна намирам Румен Радев, Нинова и други лица, които ми стоят още по заплашително и за демокрацията, и за членството ни в НАТО. Искам или не, ще вървя по средата, където бият и от двете страни. 
И докато се упражняват на моя гръб, да попитам как е възможно протестиращите, всичките получили по висок стандарт на живот благодарение на ЕС, (за 13 години над 26 милиарда евро  са влезли в България по европейски програми, а много от протестърите работят на Запад и получават пет  пъти по- високи заплати от тукашните), да не протестират срещу ерозията на нашето членство, каквато представлява руското влияние у нас? Нали Иван Костов им беше казал, че влязохме в НАТО и ЕС за да се спасим от заплахата на двете източни империи – руската и турската. Защо хора на Костов блокират софийските кръстовища и искат да дадат цялата власт в ръцете на човек, който е на ръчно управление от Кремъл! При това го искат незабавно и безусловно! 
Няма да ми отговорят, те правят революция и са заети да чупят ръце и да режат глави, не им е до дискусии. Затова ги игнорирам и в индивидуален протест ще поискам Борисов да изгуби следващите избори, защото: воден от дребни икономически и политически ползи, след 2015 година той засили руското влияние дотам, че да получим официален упрек от НАТО за нелоялност и колебливо членство. Заигравайки с руските енергийни проекти, както и подпомагайки избора на проруския президент Радев, Борисов така и не разбра, че за Русия не е равноправен партньор, а поредния слуга, когото ще използват докато им е потребен, и че Русия днес насъсква и него и президента един срещу друг, създавайки в страната 

хаос и дестабилизация, 

които са хранителната среда за ново руско владичество. 
Заради глупостта му да яде ошав с руската мечка, Борисов трябва да си ходи. Той има заслуги към българската държава, които няма да бъдат заличени от историята, не бих го нарекъл и провален премиер, в никакъв случай. Просто добрите дни за неговото управление свършиха и той, който се опитваше да седи на два стола, падна на земята. Надявам се след изборите през март догодина той да не бъде премиер, а обикновен портиер. 
Категорично обаче не съм съгласен с утопичната идея, че като прогоним Борисов и мутрите край него незабавно, ще цъфнем и ще вържем! Не съм наивен. И на мен ми се иска да видя правителство, доминирано от българи завършили в чужбина и възпитани по западен образец, които са наясно, че без НАТО и ЕС България е загубена като независима държава. Иска ми се те да знаят, че сме в опасен регион и заиграването с източни империи е опасно за нашите интереси. Да знаят също, че правосъдието е фундамент на държавата, а корупцията е гибел за нейните институции.
Обаче нито има кой да оглави такова правителство, нито има кой да гласува за него! Традиционната политическа култура у нас се опира на три неща:

руска намеса, пари под масата и сопа за недоволните

 Така се печелят избори, така се управлява, това е традиция, която неуспешно се опитваме да пречупим с европейското си членство. След 2007 година има напредък, но съпротивата е толкова голяма, че напредъка прилича на танго - една напред, една назад. Аз съм реалист, знам че всяко правителство се съобразява с реалностите, опитвайки се да ги нагоди към европейските директиви. Резултатът досега е бай Ганьо с турски костюм Армани, евро в дисагите и обувки от „Пещера“. Този резултат е траен и непроменим в скоро време.
Ето защо не виждам причина да гоним Борисов по белоруски маниер. В каквото и да го обвиняваме, той не е диктатор, нито хунта и макар и да е пристрастен към парите под масата, никога не е размахвал сопата. Опасявам се обаче, че след негова бърза оставка може на власт да видим диктатор и истинска хунта, които ще поискат да напуснем НАТО, с лозунга че от руската ракета и от „Калашников“ по-хубаво нещо няма. И понеже правя силно песимистична прогноза, нека да я подкрепя с един факт от социологическо проучване - 45% от българите искат диктатура и 35% искат демокрация – това пише в социологическо проучване, правено от Евростат, а не от български агенции, при това проведено във всички източно европейски държави. България е единствената, където искащите диктатура и твърда ръка са повече от демократите. Как смятате – ако Борисов сега разгони протестиращите с газ и водни струи и се обяви за диктатор, дали онези 60%, които пасивно подкрепят протестите, внезапно няма да размислят и да минат на негова страна? И дали тези 45% мечтаещи за твърда ръка според социологията, не са същите, които сляпо вярват на вдигнатия юмрук на Румен Радев!
Идват избори, може би догодина, може би и по-рано. Съветвам тези, които искат промяна, първо да си отговорят като мен защо я искат и за какъв лидер ще гласуват на изборите. Нека в никакъв случай

да не дават юнашко доверие на отровни хора, 

които им предлагат революцията като бързо и просто решение на всички проблеми. Тези псевдо революционери са всъщност ало измамници, които вместо по телефона, ви искат пари от телевизора. Защото за каквото и да говорят, става дума за пари, нали знаете. За тяхната революция плащат едни или други, но прокудени от властта олигарси, които утре вкупом ще си поискат парите от вас, избирателите, които уж гласувате за промяна. Викайте сега колкото ви глас държи „Вън мутрите от България“ и се надявайте, че утре денят ще е по-хубав, и по-светъл...
Аз лично, както вече казах, съм песимист, но то изглежда е по рождение…

*Авторът е  журналист от Ямбол