Димитър Попов

Много се опасявам, че неприемането ни в Шенген не се дължи само на политическия елит, който е раздробен, корумпиран, неспособен да управлява и тъй нататък. Не се дължи и на липсата на антикорупционни закони, нито на липсващото върховенство на правото. В Европа не са наивни, знаят какво представляват Балканите,  въпреки това Гърция си е в Шенген и в еврозоната от години.  
Ако има дълбока причина за нашето отхвърляне, тя е че нас ни смятат за

 все по - ненадежден член на НАТО и ЕС

 Всички вкупом направихме твърде много, за да изглеждаме така. 
В социологическите проучвания ясно се вижда раздвоеното обществено съзнание по въпроса ние европейци ли сме или не. Мнозинството българи все още смятат, че е възможно хем да вземат парите на Европа и всичките блага на ЕС, хем да харесват правилата на Русия и нейните сатрапи. Така и не разбраха, че Русия е враг на ЕС, на нашето благоденствие там, на отворените ни граници към Европа, на високия жизнен стандарт и на големите дотации, които България получава от ЕС вече 15 години.  И въпреки, че вече цяло едно поколение има трайни връзки именно с Европа, а не с Русия, мнозина българи не виждат бъдещето си в европейското семейство.
Нещата от европейска гледна точка са още по-неприятни, защото

 днес ни управляват русофили от всякакъв калибър

 Водачът им Румен Радев може да бъде сравняван с Орбан, но е далеч по-вреден и опасен от него. Защото над 80% от унгарците мразят Русия, а русофил в Унгария звучи грозно. Орбан там е патриот и евроскептик, а не русофил. Докато в България дори десните се радват на русофила Радев и ако свалите този президент, на неговото място ще застане друг русофил. В Европа вече са наясно, че българското общество харесва руските марионетки и е готово да им даде властта по всяко време.
България така и не успя да извоюва статут на независима от Русия колония.Няма как социолозите да скрият тази огромна рана в българското битие на европейска държава. Те просто регистрират странните резултати, като този че 64% държат на ЕС, а 51% смятат Русия за стратегически партньор в бъдеще. 
На този фон звучи отчаяно апелът на Европейската комисия към Австрия и Холандия, че със своето вето за Шенген те са хвърлили България в обятията на Русия. За съжаление истината е друга – ветото остави 

България в руските обятия

 Остави я в ръцете на русофилски лидери и некадърни шарлатани, които зверски се нуждаят от политически кризи и от поредица предсрочни избори, за да не изчезнат от политическата сцена окончателно.
Така че главния въпрос у нас не е кога ще влезем в Шенген, а кога ще свърши политическата криза.  Отговорът е ясен – когато има стабилно редовно правителство и то поеме от ръцете на президента цялата власт в страната. Това ще стане, ако спрем да правим избори през няколко месеца и погледнем сериозно към бъдещето, където ни чака висока иннфлация,  високи цени и вероятно улични баталии накрая.
Може да звучи парадоксално, но по пътя на излизане от кризата има две спирачки – Румен Радев и Продължаваме промяната.
ПП и нейните лидери отчаяно се нуждаят от избори до дупка, за да  продължат своето съществуване на несистемна, радикална партия, водач на революция срещу статуквото. Те съществуват пълноценно само в предизборни периоди, на вълната на отрицанието и на червените линии, които са балсам за душите на техните радикални привърженици. С истеричния и агресивен тон и поведение, ПП зомбираха много хора, които смятат, че участват във Велика антикорупционна революция. Ако сега Петков и Василев успокоят тона и потърсят диалог с партиите на статуквото, привържениците им ще ги заменят с други радикални водачи, вяроятно от „Възраждане“, а това ще е политическа смърт за „Продължаваме промяната“.
Затова всичко което правят от тази партия, цялото им поведение, говори само за едно – искаме нови избори, искаме избори до дупка, защото ако има редовно правителство и политическата криза свърши, ние сме загинали. Такъв е техният интерес и той е лесно разбираем, елементарен и предвидим.
Втората спирачка - Румен Радев, дори не се нуждае от коментар. Той има полза от предсрочни избори, защото благодарение на тях държи цялата власт в ръцете си вече 2 години. Парадоксално е, че Радев ще спечели дори ако бъде съставено редовно правителство, но с третия мандат, на „Български възход“ например. Така една нова президентска партия ще управлява, но този път с подкрепата на парламент, а самият Радев ще може да избира кога да прекъсне живота на това правителство и да продължи с предсрочните избори.
Радев и Продължаваме промяната, за съжаление, не подържат кризата сами – те имат помощници. Това са и

 леви, и десни полезни идиоти, 

които направиха възможно политическата криза да достигне мащаби, застрашаващи устоите на българската държавност. 
Разбира се, сега ДБ и БСП все по- ясно разбират, че избори до дупка, които искат от ПП, са самоубийство за страната. И двете партии дават доста сигнали, че са готови да си преосмислят поведението. Има предположения, че БСП и ДБ под някаква форма ще подкрепят редовно правителство в третия мандат. За двете партии обаче цената ще е висока – да влязат в споразумение с ГЕРБ и ДПС, без които никакво редовно правителство не е възможно.  Дали ще платят тази цена не знам, но тъкмо от тях сега зависи да решат този сложен казус – избори, които иска ПП, или правителство. 
Това е картината днес – „Продължаваме промяната“ докрай ще саботират всеки опит за коалиция, всеки опит за редовно правителство, и всеки опит за решаване на политическата криза. Те се хранят от кризата, бяха създадени от нея и ако тя си отиде, ще си отидат и те. Пред останалите партии стои въпросът -  докога ще търпят тяхното инфантилно поведение и аматьорския театър, който разиграват с преговорите за втория, очевидно провален мандат.
А времето тече, и не бива да забравяме, че зад политическия  хаос, който слабите и неспособни да управляват партии създават, наднича проруската част на недораслото българско общество, което подкрепя Радев, подкрепя радикални проруски партии, лесно се увлича по популисти и руски марионетки. Тази част на обществото скоро може да даде властта и на „Възраждане“ – другата антисистемна партия, която не крие геополитическите си амбиции за връщане към съветските времена.
Та това, че не влязохме в Шенген си е шамар, естествено, само че ако няма редовно правителство скоро, ударът може да не е толкова деликатен, като шенгенския шамар. Напротив, може да е с голямата тояга, и то направо по главата.