Масовка от стари промосковски персонажи, едно ново начинание – подписка за референдум срещу еврото, малко синя кръв с римейка на НДСВ, използване на платформи от „гнилия“ Запад за облъчване на електората. Инструментариумът на кремълоугодния политически инженеринг през последната изборна кампания напомня сватбената традиция булката да носи нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо назаем. Но замисълът не предвижда сватба, а
брадва за българската демокрация
Разбира се, по извратените стандарти на Кремъл похищаването на държава може да бъде опаковано и като сватбена церемония, но имперските девиации са отделна тема.
Предизборното говорене беше доминирано от наративите на руската пропаганда, макар че две трети от българите се идентифицират с евроатлантическия избор на България и подкрепят Украйна срещу агресията на Русия. Наред с парламентарно представените БСП и „Възраждане“ в кампанията участваха множество партии с незначителна електорална тежест, които обаче са проводници на пропагандните формули на Москва в телевизионните студия и в социалните мрежи, създавайки количествено надмощие на проруските послания – по отношение на еврозоната, НАТО и ЕС, помощта за Украйна. Най-малко девет от политическите сили, които останаха под изборната бариера за влизане в парламента са изразители на такива послания, било то директно или по-нюансирано: „Левицата“ с 2.23% от гласовете, коалицията „Неутрална България“ („Атака“, русофили, комунисти) с 0.42%, коалицията „Заедно“ (начело с Ива Митева) с 0.35%, партия „Истината и само истината“ с 0.31%, партията „Вън от ЕС и НАТО“ с 0.26%, партия МИР с 0.15%, Български съюз за директна демокрация с 0.10%, Българско национално обединение с 0.09%, Социалистическа партия „Български път“ с 0.03%.
Сумарният резултат на изброените политически сили е 3.94%, което в математическо изражение е
явен провал
От друга страна мултиплицирането на проруските позиции чрез участието им в кампанията е тактически успех. Вероятно такава е била и целта на регистрирането им за изборите – завземане на колкото е възможно по-голяма част от публичността.
Изключение в това отношение е „Левицата“, която влезе в кампанията със заявка да бъде алтернатива на БСП, а не просто масовка. Ако е имало очаквания, че обединяването на червени отломки – начело с отдавна познати лица като Мая Манолова, Румен Петков, Татяна Дончева, Валери Жаблянов или Костадин Паскалев – ще генерира нова енергия у носталгичния ляв електорат, тези очаквания определено се провалиха. Лоялността на левите избиратели към партията-майка се оказа по-силна, макар и излиняла. Ако програмата-минимум е била да се откъснат гласове от БСП с цел да се провокира смяна на ръководството и обединяване с „Левицата“ под благосклонния поглед на Румен Радев, едва ли и в това отношение може да се говори за особен успех. Сегашният изборен резултат на БСП от (8.93%) е с 0.37% по-нисък от този на предходните избори (9.30%). За социалистите този спад сигурно е болезнен, но ще е твърде пресилено да се отчете като успех на „Левицата“.
Политическата реинкарнация на НДСВ също се оказа неуспешна. Партията получи 0.27% от гласовете. Въпреки афишираното оттегляне на Симеон Сакскобургготски от създадената от него политическа сила, заявката за завръщането ѝ на политическата сцена дойде след като бившият монарх прие в двореца „Врана“ посланичката на Русия Елеонора Митрофанова и заместника на московския патриарх Кирил – митрополит Антоний.
Симеон Сакскобургготски последователно прокарва руските интереси
през годините – като започнем от настойчивото лобиране за АЕЦ „Белене“ и стигнем до позицията му за войната в Украйна и заповедта за арест на Владимир Путин, издадена от Хага. Ако Москва е разчитала, че на фона на всеобщата апатия, обзела политическия ни живот, монархическият му ореол ще привлече последователи за НДСВ, тези очаквания останаха неоправдани. Впрочем, от партията охотно припомнят, че България беше приета в НАТО по време на нейното управление, а председателят ѝ Станимир Илчев допусна сътрудничество с ПП и ДБ. От това обаче не следва, че проруската линия, прокарвана от Симеон Сакскоубргготски и други царисти е останала в миналото. (Да не забравяме, че Румен Радев флиртуваше с ДБ докато обясняваше, че Крим е руски.) Самият председател на НДСВ признава лидерския статут на Сакскоубргготски.
„Царят е жив. Врана е там. Ние сме тук.“ – написа Илчев след обявяването на изборните резултати.
„Отличникът“ на пистата на руското влияние е партия „Възраждане“ със спечелените 14.16% от гласовете, на фона на 10.18% през октомври 2022 г. Инициативата за референдум срещу приемането на еврото вероятно е изиграла роля за привличането на още евроскептични гласове, но причините за нарастването на подкрепата се нуждаят от по-задълбочен анализ. Особено с оглед на факта, че на изборите през юли 2021 г. партията имаше едва 3.01%.
За отбелязване е фактът, че на последните избори „Възраждане“ отнема 30 хиляди души от избирателите на „Продължаваме промяната“, а на предходните – 40 хиляди, според данни на „Галъп“. Това отделно поставя въпроса доколко заявката на ПП да бъде прозападна партия отговаря на реалността. Ако тя реално е такава, как е припозната от най-малко 70 хил. души, които впоследствие гласуват за евроскептична и проруска партия? (За сравнение – от „Демократична България“ не се преливат гласове към „Възраждане“.)
Впрочем ПП „Възраждане“ е създадена през август 2014 г. – няколко месеца след анексирането на Крим от Русия. През следващите три години остава като
“студен резерв“
на русофилския политически спектър. При първото си участие в избори през 2017 г. получава 1.11%.
През април 2021 г. нейният резултат е 2.45% и все още никой не гледа сериозно на тази партия. За две години популярността ѝ нарасна почти шесткратно. След спечелените 14.16% на последните избори се чуха гласове, че „това им е таванът“. Дали? Покачването на резултатите на тази партия не бива да се приема лекомислено, защото макар й електоралният й потенциал да е лимитиран, неспособността на системните партии да излъчат правителство работи в нейна полза. Влиянието й като рупор на руски пропагандни послания ще продължи да генерира риск докато евроатлантически ориентираните партии са
разединени и са заети с противоборства
вместо с общо усилие да работят за мястото на България като достоен член на евроатлантическата общност в новите световни реалности. Прозападно настроените българи може да са две трети от обществото, но не повече от една трета смятат, че трябва да помагаме на Украйна с оръжия и боеприпаси, както го правят съюзниците ни - още един успех на руската пропаганда. По същия начин с хибридни тактики може да бъде парализирано присъединяването ни към еврозоната или да бъде налагана идеята за президентска република. „Възраждане“, както и останалите проруски партии никак не са безобидни като оръдия за постигането на подобни цели.