Израел Зайдман, kasparov.ru
Наскоро в Руския държавен хуманитарен университет с благословията на Владимир Путин беше създадена Висша политическа школа „Иван Илин“, за чиито директор е назначен Александър Дугин, идеолог на така наречения „Руски свят“ и близък съветник на руския президент.
Иван Илин е руски философ, наричан, с основание,
баща на руския фашизъм
И вече за никого не е странно увлечението на Владимир Путин към работите на Илин.
* * *
Иван Александрович Илин (1883-1954) е руски философ, писател и публицист. Роден в аристократично дворянско семейство, завършил право, в годините на Първата руска революция изповядва твърде радикални възгледи. Коренният прелом във възгледите му идва след болшевишкия преврат. През 1922 година е осъден на разстрел, защото „не се е примирил с работническо-селската власт“, но в последния момент екзекуцията е заменена с изгнание. В емиграция става един от главните идеолози на руското „Бяло движение“. През 1934 година е преследван от Гестапо и емигрира в Швейцария.
До края на живота си люто ненавижда болшевизма, в който вижда
смъртна заплаха за Европа,
но открива спасението от него в нацизма на Хитлер фашизма на Мусолини.
Тоест, спасението от „левия“ фашизъм вижда в „десния“ фашизъм.
Макар че прекарва живота си в Европа, Илин твърде нелицеприятно говори за западната демокрация, смятайки, че тя е неспособна да се защити от болшевизма.
След 2000 година трудовете на Илин започват масово да се издават в Русия и той става предпочитан от руските националисти, голям негов почитател е Никита Михалков.
Именно той запознава Путин с творчеството на Илин и руският президент става един от големите му поклонници.
Путин не пропуска възможност да го цитира, разбира се, и подчинените му започват да си поръчват „цитати от Илин“ на своите ПР-и, така, както преди беше задължително да вмъкнеш цитат от Ленин.
С какво толкова Илин допада на Путин, който позиционира себе си и Русия като главните борци с фашизма на планетата?
В наследството на Илин се откриват множество от така наречените
„устои“ на путинската пропаганда:
През 1929 година пише: „Ние сме длъжни да помним на какво ни е научила нашата история. В страданието да се молим, да се обогатяваме духовно, докато живеем в крайна външна оскъдица“.
Не че Путин и обкръжението му имат намерение да следват буквално този призив, но думите на Илин подчертават „руската духовност“, а поданиците трябва да осъзнаят, че по-важно е да си „богат духовно“, отколкото да живееш богато.
В същата статия Илин пише за Русия: „Този суров климат, тази равнина, открита отвсякъде, тези натрапващи се отвсякъде териториални грамади, тези стотици чужди народи и диви племена“.
Също върши работа: ако някой обвини Русия, че завзема чужди територии и завладява множество народи отговорът е: не, те сами са се натрапили на Русия!
От същия период е статията „Пътищата на Русия“: „Изчерпаха се, отстъпиха монголските племена и ни откриха пътища на изток и на юг. Но не дойде успокоение за Рус: северът и западът се насочиха към нашите простори. И в това премерване на силите, и в този спор и отпор още не е казана последната дума. Историята на Русия е история на нейната самоотбрана" (курсивът е на Илин).
Така че, става ясно, ако Русия е присъединявала някакви земи на изток и на юг от собствената и територия, то е било само защото монголите са отстъпили, а след тях не е останал никой и защо да пропадат тия земи и да пустеят. Но нима това е завладяване?!
Обаче щом Русия малко се съсредоточи на юг и изток, от запад и от север на нейната територия нахлуват други народи. Ето кои са завоевателите!
И ето още :
"Нито един народ в света не е носил такова бреме и такава задача като руския народ. И нито един народ не е излязъл от тези изпитания и мъки с такава сила, такава самобитност, такава духовна дълбочина. Тежък е нашият кръст, но нима тъканта на нашата история не е изтъкана само от страдания?
Първото ни бреме е бремето на земята: необятна една шеста от сушата. Не ние сме „взели“ това пространство, то само ни се наложи, то ни принуди да го овладеем, след като век след век ни изпращат орди от номади и армиите на съседите ни. Русия имаше само два пътя: или да бъде заличена и да не съществува; или да умиротвори обширните си покрайнини с оръжие и държавна мощ... Русия вдигна това бреме и го понесе; и осъществи единствения феномен в света".
И Илин продължава да настоява, че
Русия е изключително жертвоготовна:
"Нашето бреме превърна историята ни в жива трагедия на жертвата, целият живот на нашия народ е самоотвержено служене. А другите народи, спасени с нашите жертви приемаха нашето велико служение и после горделиво ни наричат „некултурен народ“ или „нисша раса“.
Но кой наричаше руснаците „нисша раса“? Нима не толкова любимите на Илин германски нацисти?
Цялата тази абсолютно голословна лъжа е като мехлем на сърцето на руските шовинисти, а Путин с огромно удоволствие я прегърна, за да я използва.
През 50-те години вечната руска параноя поражда в мозъка на Илин опасения, че някой (разбира се, Западът, кой друг) денонощно бълнува как да „разчлени“ Русия:
„Беседвайки с чужденци за Русия всеки истински руски патриот е длъжен да им обясни, че Русия е единствената опора на европейско азиатския, а това означава и на вселенския мир и равновесие. Разчленяването и би било невиждана до сега в историята политическа авантюра, чиито гибелни последствия човечеството ще търпи дълги векове. В нашата епоха в този процес ще бъде въвлечена цялата вселена.
Територията на Русия ще заври от размирици и граждански войни, империалистическите ни съседи ще опитат пряко или скрито анексиране на неустроените или незащитени новообразувания (Германия ще тръгне към Украйна и Прибалтика, Англия ще се полакоми за Кавказ и Средна Азия, Япония-далекоизточните ни брегове.
Всичко това е продиктувано единствено от
страха пред Единна Русия
и старата вражда към руската империя и източното православие“.
Отделно внимание заслужава терминът „международно задкулисие“, за който се говори, че е създаден именно от Иван Илин. Напълно е възможно, защото той се среща често в неговите текстове.
Откъде идва този параноиден страх на Русия от Запада, безконечните стенания за това, че Западът не разбира Русия, не я оценява, заговорничи срещу нея?
Изглежда от собствения комплекс за малоценност, който по парадоксален начин той се съчетава с манията за величие...
Единствената разлика в процеса на разпад на други империи е, че след повече от две десетилетия Русия реши да „събере отново руските земи“. Според мен, този пароксизъм трябва да отдадем на личните особености на руския „владетел“
И тук виждаме сянката на Илин – той смята монархията за идеалното държавно устройство, но все пак, съобразявайки се със съвременността, е склонен да се съгласи начело на Русия да стои "диктатор, вожд или монарх". Той многократно повтаря, че управлението на Русия трябва да е еднолично.
И пак става ясно, с какво Илин е толкова скъп на руските националисти и лично на Путин.
Но това още не е всичко.
През декември 1937 г. в Женева в лекцията си "Основи на държавното устройство" Илин открива в идеите на фашизма родство с „руската идея“.
„Фашизмът не носи нова идея, а само нови опити по своему да осъществи християнската, руската национална идея в собствените си условия.
Фашизмът е прав, доколкото произлиза от здравото национал-патриотично чувство, без което нито един народ не може да утвърди своето съществуване, нито да създаде своята култура“
Но нека видим какви „грешки“ на фашизма открива Илин и да проследим дали Путин, който явно е добре започнат с неговите трудове, иска да избегне подобни „грешки“.
Първата грешка на Хитлер, според Илин“ е „безрелигиозността“ и дава за пример Мусолини, който разбира, че държавната власт се нуждае от конкордат с църквата.
В СССР смекчаването на отношението към религията започна по време на перестройката, при Елцин бившите комунисти стояха в църквите със свещи в ръка на религиозните празници, а при Путин властта и църквата са неотделими и в това отношение режимът може напълно да бъде сравнен с този на Мусолини.
Друга препоръка на Илин също е изпълнена (но, разбира се, под друго име – суверенна демокрация): "Да се предостави на религията, печата, науката, изкуството и некомунистическите партии свобода на съжденията в зависимост от тяхната политическа лоялност".
Точно както в днешна Русия: освен управляващата партия съществуват няколко декоративни и абсолютно лоялни към властта партии. На всички останали видове човешка дейност също е позволено да дишат – но само толкова, колкото лоялни към властта са те.
Нима нацистите не са позволявали заниманията с наука и изкуство? Разбира се, но само ако са в полза на Фатерланда. Лоялните учени и дейци на културата процъфтяват, лоялните медии си живеят прекрасно.
Като цяло, по показателите за тоталитарност по мерките на самия Илин,
режимът на Путин не отстъпва на нацисткия
А по-нататък Илин отбелязва важен, според него, недостатък на германския фашизъм: "крайностите на национализма и войнстващият шовинизъм".
И пояснява: "Фашизмът не трябва да изпада в политическа мания за грандиозност, да презира другите раси и националности, да пристъпва към тяхното завоюване и изкореняване. Да вдигнеш всички против своя народ означава да го погубиш".
Именно това направи Хитлер, но съвсем същото буквално пред очите ни прави Путин.
А сега общата оценка. Във всяка от точките използвах мерките на Иван Илин. Не по моя вина във всеки от критериите, освен един – отношението към религията – путинският режим не е много по-различен от нацисткия.
Явно руският президент е чел избирателно трудовете на своя кумир.
А своята статия за „поправките“ на нацизма Илин завършва така:
"Ще се надяваме, че руските патриоти ще осмислят грешките на фашизма и национал-социализма и няма да ги повторят“.
Доколко това се е удало на днешните „руски патриоти“ вдъхновяване и ръководени от Владимир Путин, решавай, уважаеми читателю, сам.
* * *
През октомври 2005 година останките на Иван Илин и съпругата му, на генерал Антон Деникин и писателя Иван Шмельов са преместени от Швейцария и Франция и препогребани в некропола на Донския манастир в Москва. Надгробните плочи са платени с лични средства на Владимир Путин.
Превод: Faktor.bg