Ако Борисов атакува самия президент, доста избиратели ще приемат това като война на парламента срещу един проруски кандидат за диктатор
Димитър Попов
Рулетката от избори на избори пак се завъртя и този ужас без край ще продължи и в началото на следващата година. Причината не е че партиите няма да се разберат заради идеологическа или психологическа несъвместимост.
Радев срещу Борисов е истинският конфликт,
който ни вкарва от избори в избори и отдавна прилича на тиха гражданска война без никакъв изглед за скорошен край.
Моделът на войната от години насам е един и същ – Борисов печели изборите и заедно с Пеевски или без него прави опити да управлява според класическите правила на демокрацията – търсейки коалиции. Той обаче се изправя пред една кохорта от партии, управлявани или координирани, а някои и създадени от Румен Радев, и тези партии всеки път оспорват неговата победа и го оставят в изолация, като саботират всякакво редовно правителство.
В този конфликт стратегията на Радев е неговият легион - ППДБ, Възраждане, ИТН, БСП, МЕЧ, Величие, така да притисне ГЕРБ, че партията да остане без избиратели накрая, а Борисов да остане и без партия. За тази цел „избори до дупка“ е добре избрана тактика от командира.
Стратегията на Борисов пък е стратегия на ченге – той се окопава в отбрана и се опитва да привлече предатели от отсрещната армия, така че да създаде редовно правителство с тях накрая и да обяви победа над врага си. Успя само веднъж - с ППДБ, като им плати висока цена за сглобката и за предателството, но се убеди, че тази стратегия е твърде несигурен вариант, тя е само една битка в дълга война, която ще продължи докато Радев е президент.
Доказва го и този парламент, в който картината е абсолютно същата: Борисов пак иска да привлече ППДБ в сглобка, но те се върнаха при Радев и се строиха в неговия легион; а стремежа му за управление с БСП и ИТН е утопия, защото двете партии са зависими от президента и никога няма да му станат противници.
Ако някой иска доказателства, че ППДБ, Възраждане, БСП, ИТН, МЕЧ действат в синхрон с Радев, нека да отчете два факта. Първият – веднага след последните избори Радев, заедно с ППДБ, БСП, Възраждане, ИТН и БСП обявиха изборите за фалшифицирани и направиха
опашка пред Конституционния съд
да доказват, че трябва да се отменят. Вторият – Възраждане, БСП и ИТН внесоха в Конституционния съд жалба за връщане на служебните правителства обратно в ръцете на президента.
В такава обстановка съставянето на коалиция от ГЕРБ е обречен вариант и ние вървим към осмите избори, а после ще отидем и на деветите ако няма промяна. Борисов пак ще ги спечели, Радев и неговата армия пак ще саботират редовно правителство, а
България ще затъва в блатото на кризата
все по-дълбоко.
От гледна точка на демократичната политическа система и на парламентарната република вината за това състояние на държавата е на двамата воюващи, но в дъното на самата криза е Румен Радев. Той превърна президентството в реален център на политическа власт, без това да е описано в конституцията и без в нея да има регулации на неговата власт. Освен това Радев се позиционира като алтернатива на самия парламент, прогласявайки идеята за президентска република и еднолично управление с твърда ръка. И на трето място той непрекъснато подчертава колко неспособни са партиите да управляват държавата, и колко непригодна е самата парламентарна система за нашите условия. Колкото и избори да спечели Борисов, той винаги ще бъде обкръжен от партии с червени линии, които вече е начертал самия Радев.
Тази тиха война ту преминава в крехък мир, ту в гореща фаза, но тя най-накрая трябва да свърши. Изходите са два – да победи Румен Радев, което ще е провал на самия парламент и ще завърши с авторитарно проруско управление; или да победи Борисов и заедно с останалите партии да видим накрая редовно правителство и
импийчмънт на президента
Струва ми се, че Борисов трябва да атакува командния център на противниковата армия – самия генерал Румен Радев. Президентът вече има доста срамотии зад гърба си. Катастрофалния договор с Боташ, за който той лично носи цялата отговорност, осигурява на България по 500 000 лева загуба на ден; неговата зависимост от руския посланик в София му даде „титлата“ проруски президент и лепна на България етикета на несигурен съюзник в НАТО; а нарушенията на конституцията са толкова много, че конституционните съдии трябва да ги получат на дълъг списък. В него ще са назначаването на Кирил Петков за министър, макар да е имал двойно гражданство; превръщането на президентството в съюзник и създател на политически партии; пряката намеса в изборите през 2021 година на страната на определени партии; намесата на Радев в съдебната власт и много други поразии, за които носи лична отговорност.
Ако в следващата предизборна кампания Борисов атакува самия президент, доста избиратели ще приемат това като война на парламента срещу един проруски кандидат за диктатор. В такава битка дори ППДБ, които сега сноват между двата лагера и последователно обслужват ту Борисов, ту Пеевски, ту Радев, ще трябва да защитят парламента и демокрацията.
Доколкото знам Борисов отказва да воюва открито срещу Радев. Обяснява го с това, че не иска да разруши последната стабилна институция в страната. Всъщност президентството отдавна е
разрушена институция,
която не изпълнява своите конституционни задължения в никаква степен.
В периоди на кризи като сегашната например, президентът трябва да е „равноотдалечен“ арбитър, който осигурява между партиите диалог, а когато те не си говорят дори, трябва да им измисли и коалиционната формула. Това е правил Петър Стоянов, правил го е и Георги Първанов. Направи го веднъж и Румен Радев дори – когато притисна БСП и ИТН да съставят коалиция с ПП и правителство начело с Кирил Петков. За съжаление това не беше национално отговорно усилие на президента, а обслужване на руски интерес. Когато руският интерес след началото на войната в Украйна се промени, той самия разглоби „своето“ правителство.
Когато начело на държавата стои злонамерен президент, който обслужва частен, а не национален интерес, опитите на Борисов да пази мира с него, ще водят само до поредица от безсмислени избори и до един ужас без край за самите избиратели. Освен това ще бъде живо подозрението, че самият Борисов не защитава парламентаризма, демокрацията и геополитическата ориентация на България, а само лични и партийни цели, които договаря задкулисно с врага си.
Знам, че на много хора им омръзна да гледат как Радев гази законите, и как партиите предано му слугуват в усилията
да разруши държавата
Ако срещу него не се изправи партия, която да защити истински многопартийната демокрация, не ни чака нищо добро. В следващите избори може да го направи ГЕРБ – СДС. Ако не го направят те, ще го направи друга партия след време, но тогава може да е бъде късно за защита на каквото и да е…