Той координира партиите, които се гаврят с парламента и го блокират

Ако Борисов атакува самия президент, доста избиратели ще приемат това като война на парламента срещу един проруски кандидат за диктатор

Димитър Попов

Рулетката от избори на избори пак се завъртя и този ужас без край ще продължи и в началото на следващата година. Причината не е че партиите няма да се разберат заради идеологическа или психологическа несъвместимост. 

Радев срещу Борисов е истинският конфликт,

 който ни вкарва от избори в избори и отдавна прилича на тиха гражданска война без никакъв изглед за скорошен край.
Моделът на войната от години насам е един и същ – Борисов печели изборите и заедно с Пеевски или без него прави опити да управлява според класическите правила на демокрацията – търсейки коалиции. Той обаче се изправя пред една кохорта от партии, управлявани или координирани, а някои и създадени от Румен Радев, и тези партии всеки път оспорват неговата победа и го оставят в изолация, като саботират всякакво редовно правителство. 
В този конфликт стратегията на Радев е неговият легион - ППДБ, Възраждане, ИТН, БСП, МЕЧ, Величие, така да притисне ГЕРБ, че партията да остане без избиратели накрая, а Борисов да остане и без партия. За тази цел „избори до дупка“ е добре избрана тактика от командира.
Стратегията на Борисов пък е стратегия на ченге – той се окопава в отбрана и се опитва да привлече предатели от отсрещната армия, така че да създаде редовно правителство с тях накрая и да обяви победа над врага си. Успя само веднъж - с ППДБ, като им плати висока цена за сглобката и за предателството, но се убеди, че тази стратегия е твърде несигурен вариант, тя е само една битка в дълга война, която ще продължи докато Радев е президент. 

Доказва го и този парламент, в който картината е абсолютно същата: Борисов пак иска да привлече ППДБ в сглобка, но те се върнаха при Радев и се строиха в неговия легион; а стремежа му за управление с БСП и ИТН е утопия, защото двете партии са зависими от президента и никога няма да му станат противници. 
Ако някой иска доказателства, че ППДБ, Възраждане, БСП, ИТН, МЕЧ действат в синхрон с Радев, нека да отчете два факта. Първият – веднага след последните избори Радев, заедно с ППДБ, БСП, Възраждане, ИТН и БСП обявиха изборите за фалшифицирани и направиха 

опашка пред Конституционния съд

 да доказват, че трябва да се отменят. Вторият – Възраждане, БСП и ИТН внесоха в Конституционния съд жалба за връщане на служебните правителства обратно в ръцете на президента. 
В такава обстановка съставянето на коалиция от ГЕРБ е обречен вариант и ние вървим към осмите избори, а после ще отидем и на деветите ако няма промяна. Борисов пак ще ги спечели, Радев и неговата армия пак ще саботират редовно правителство, а 

България ще затъва в блатото на кризата

 все по-дълбоко.

От гледна точка на демократичната политическа система и на парламентарната република вината за това състояние на държавата е на двамата воюващи, но в дъното на самата криза е Румен Радев. Той превърна президентството в реален център на политическа власт, без това да е описано в конституцията и без в нея да има регулации на неговата власт. Освен това Радев се позиционира като алтернатива на самия парламент, прогласявайки идеята за президентска република и еднолично управление с твърда ръка. И на трето място той непрекъснато подчертава колко неспособни са партиите да управляват държавата, и колко непригодна е самата парламентарна система за нашите условия. Колкото и избори да спечели Борисов, той винаги ще бъде обкръжен от партии с червени линии, които вече е начертал самия Радев.
Тази тиха война ту преминава в крехък мир, ту в гореща фаза, но тя най-накрая трябва да свърши. Изходите са два – да победи Румен Радев, което ще е провал на самия парламент и ще завърши с авторитарно проруско управление; или да победи Борисов и заедно с останалите партии да видим накрая редовно правителство и 

импийчмънт на президента

Струва ми се, че Борисов трябва да атакува командния център на противниковата армия – самия генерал Румен Радев. Президентът вече има доста срамотии зад гърба си. Катастрофалния договор с Боташ, за който той лично носи цялата отговорност, осигурява на България по 500 000 лева загуба на ден; неговата зависимост от руския посланик в София му даде „титлата“ проруски президент и лепна на България етикета на несигурен съюзник в НАТО; а нарушенията на конституцията са толкова много, че конституционните съдии трябва да ги получат на дълъг списък. В него ще са назначаването на Кирил Петков за министър, макар да е имал двойно гражданство; превръщането на президентството в съюзник и създател на политически партии; пряката намеса в изборите през 2021 година на страната на определени партии; намесата на Радев в съдебната власт и много други поразии, за които носи лична отговорност.

Ако в следващата предизборна кампания Борисов атакува самия президент, доста избиратели ще приемат това като война на парламента срещу един проруски кандидат за диктатор. В такава битка дори ППДБ, които сега сноват между двата лагера и последователно обслужват ту Борисов, ту Пеевски, ту Радев, ще трябва да защитят парламента и демокрацията. 
Доколкото знам Борисов отказва да воюва открито срещу Радев. Обяснява го с това, че не иска да разруши последната стабилна институция в страната. Всъщност президентството отдавна е 

разрушена институция,

 която не изпълнява своите конституционни задължения в никаква степен.
В периоди на кризи като сегашната например, президентът трябва да е „равноотдалечен“ арбитър, който осигурява между партиите диалог, а когато те не си говорят дори, трябва да им измисли и коалиционната формула. Това е правил Петър Стоянов, правил го е и Георги Първанов. Направи го веднъж и Румен Радев дори – когато притисна БСП и ИТН да съставят коалиция с ПП и правителство начело с Кирил Петков. За съжаление това не беше национално отговорно усилие на президента, а обслужване на руски интерес. Когато руският интерес след началото на войната в Украйна се промени, той самия разглоби „своето“ правителство. 

Когато начело на държавата стои злонамерен президент, който обслужва частен, а не национален интерес, опитите на Борисов да пази мира с него, ще водят само до поредица от безсмислени избори и до един ужас без край за самите избиратели. Освен това ще бъде живо подозрението, че самият Борисов не защитава парламентаризма, демокрацията и геополитическата ориентация на България, а само лични и партийни цели, които договаря задкулисно с врага си.
Знам, че на много хора им омръзна да гледат как Радев гази законите, и как партиите предано му слугуват в усилията 

да разруши държавата

 Ако срещу него не се изправи партия, която да защити истински многопартийната демокрация, не ни чака нищо добро. В следващите избори може да го направи ГЕРБ – СДС. Ако не го направят те, ще го направи друга партия след време, но тогава може да е бъде късно за защита на каквото и да е…