Димитър Попов

Разпадналата се парламентарна група на ДПС, както и твърдият отказ на ГЕРБ от подкрепа на втори и трети мандат, съвсем съкратиха времето до новите избори. Животът на този парламент очевидно ще е до август. 
В това бързане нямаше време за анализи на предишните избори, но си струва все пак те да бъдат направени, защото от юни насам има 

няколко важни тенденции,

които може да повлияят и на резултатите в бъдеще.
Първо се видя, че според политическите си предпочитания, българските избиратели трайно са обособени в три големи избирателни групи. 
Най-голямата група са центристите. Те са умерени и работещи хора, които искат стабилност, по малко харчене и прагматична външна политика. Защитници на такива политики в сегашния парламент са ГЕРБ и ДПС, които имат голям опит както в управлението, така и в работата с такива избиратели. Най-вероятно ще ги има и в следващия.
Крайно десните избиратели също са консолидирана група. Те са антимигрантски настроени, имат добро отношение към Русия, но минават за патриоти; евроскептици са и са привърженици на авторитарно управление на държавата. Техен флагман в парламента е Възраждане, но подобни идеи, макар и не толкова крайни, развиват и БСП, и ИТН. Трите партии, както и тези 25% избиратели, които стоят зад тях, са силно

 зависими от хибридната пропаганда на Кремъл 

и са дестабилизиращ фактор в българския политически живот.
Третата група избиратели са левите и либерално настроените хора, които имат глобалистки настроения, готови са да протестират срещу всяка власт и излизат на улиците заради зелени политики или правата на животните. Тяхното политическо представителство в България е ПП-ДБ, които прокламират европейските ценности като своя основна партийна идеология.
Тези три групи избиратели, както и партиите, които ги представляват, са с изравнени сили и нито една от тях няма надмощие над останалите. В 50-я парламент най-много депутати имаха центристките ГЕРБ и ДПС – 114; БСП, Възраждане и ИТН имаха 73 депутати, а ППДБ имаха 39. Това в общи линии отговаря на настроенията в българското общество, както и на тенденциите в цяла Европа, където центристките партии вече трудно си осигуряват самостоятелно управление, а 

десните и леви радикали са във възход

В тази среда на разделено общество, в което самите избиратели се държат като враждуващи племена, беше много трудно съставянето на каквото и да е правителство. То трябваше да бъде коалиция на ГЕРБ и ДПС с още една партия от тези вляво или вдясно. Червените линии обаче така натежаха, че не само замразиха диалога, но и разцепиха партиите с вътрешни скандали. Заради ниската избирателна активност политическата фрагментация стана неконтролируем процес и ще продължи и в бъдеще.
Дали е добре или лошо, че отиваме пак на избори? 

Ако питате политиците, те не виждат нищо лошо да има по два или три пъти на годината избори. Това им осигурява работа и партийно финансиране, без никакви задължения после в парламента. Какво всъщност правят те като депутати за „три дена“? Вземат висока заплата, въртят лични далавери и ако са умни, богатеят. Не приемат закони, не работят в комисии, не правят никаква политика и не носят отговорност за нищо. Изкарват така няколко месеца, и после пак на избори. Не ги стряска ниската избирателна активност, защото според техния закон и пет човека да гласуват само, изборите ще са законни. Опасенията, че с толкова малко избиратели самите партии са нелегитимни, също не ги плашат. Щом са в парламента, какво им дреме на тях за някаква легитимност.
Ако обаче питате избирателите, избори, които не решават нищо, са вредни и напълно ненужни. Те ще ви кажат, че лечението е едно - трябва да бъдат 

изритани от политическата сцена

самите политици. Това е масовото мнение и то е симптом, че сме стигнали дъното. Хората искат нови партии, нови лидери, нови политики. Затова и сегашните се разпадат пред очите ни. Вижте БСП, вижте ДПС, вижте Величие, вижте ПП и ДБ, които се тресат от разногласия и ще стане ясно, че идва краят на тази безотговорна система на партиен произвол. Партиите трябва да решават ще ги има ли изобщо или не! Те не разбират че въпросът е екзистенциален и засяга самата многопартийна демокрация; те виждат сламката в окото на съседа и не виждат гредата в своето, което ще доведе до едно – групово харакири!
Ще успеят ли да направят редовно правителство след нови избори? 
Абсолютно сигурно е, че избирателната активност в сравнение с изборите през юни ще падне още и вероятно ще постави нов рекорд - с около 26 - 28% от гласовете на избирателите. Този спад ще засегне повечето партии. 

БСП е разцепена и скандалите в нея ще стават все по-остри. Партията е без лидер и изпраща все по объркващи послания - кой я представлява всъщност. Тъй като е близо до 4% -та бариера, партията няма гарантирано място в следващия парламент. Що се отнася до Величие, тя със сигурност няма да има депутати в бъдеще. 
Отлив, макар и не голям, ще има и в ПП-ДБ. Тази коалиция натрупа много негативи, а лидерите и определено се разминаха с избирателите. Най-сигурният показател е дългосрочната низходяща тенденция в подкрепата за двете партии. През 2021 година, заедно ПП и ДБ имаха 84 депутати, на следващите избори паднаха на 73, на третите имаха 63, сега имат 39. Спадът е плавен благодарение на много пари и медии, но е траен и необратим. 
Противно на очакванията, скандалът Пеевски – Доган няма да отблъсне избирателите на ДПС, защото движението има силни позиции в смесените райони и българските турци не се вълнуват толкова от крамолите по върховете. Те гласуват етнически и това е тяхното разбиране за политиката изобщо, а авторитета на Ахмед Доган е толкова силен, че неговата дума си остава закон. Освен това, дори при спад на гласове в България, движението може да ги компенсира с гласове от Турция, което пак ще му гарантира достатъчен брой депутати в парламента. 

Що се отнася до ГЕРБ и Възраждане, те ще запазят сегашните си проценти, макар че в абсолютен брой ще изгубят още избиратели. Съмнителна е съдбата на ИТН, която без друго е на ръба на оцеляването.
Тази „партийна“ картина гарантира, че нито центристите, нито радикалите ще имат мнозинство. И в следващия парламент изборът на редовно правителство пак ще бъде крайно несигурен. Разбира се, възможно е да се появи нова партия, с нов лидер, и тя да привлече негласуващите, но на терена такава партия не се задава, а времето за нейното създаване е твърде малко. Това означава, че перспективата за стабилност тази година се отлага за неизвестен момент в бъдещето, а нас ни чакат нови безплодни избори през есента.