Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
„Хотели быть лучше, получилось как всегда!“. Тази фраза, излязла из устата на бившия руски премиер Черномирдин, по отличен начин описва днешната действителност в една азиатска по същество империя, недобавила нищо в световното развитие на човечеството. И не – Гагарин не е летял първи в Космоса, ако бързате да ми посочите този пример. По тази тема е изписано достатъчно, за тези които имат желание да се информират. Темата днес е далеч
по-черна: 1000 (ХИЛЯДА!) дни
от началото на пълномащабната агресия на 24 февруари 2022 г. на Руската федерация срещу свободна и независима Украйна. 1000 (ХИЛЯДА!) дни на смърт, разрушение и милиони човешки трагедии, само защото един вманиачен диктатор е пожелал да бъде „лучше“ и да остане в историята като цар Владимир Велики. Да, ама не. Вместо „Киев на три дня“ и парад по „Крешчатик“ какво имаме днес:
- Силна и обединена украинска нация, устремена към Европа и ненавиждаща източния си съсед.
- Силна и боеспособна украинска армия, която никога няма да прости на своите източни съседи хилядите осакатени и загинали, заради лудостта на един сатрап, украински мъже и жени.
- За десетилетия напред рухна митът за „втората по сила“ армия в света. Кавичките не показват само цитат, а и иронията в подобно твърдение. Особено първите месеци от войната показаха една тромава, аналогова, дезориентирана и склонна към мародерство руска армия. До колкото може да се нарече „армия“ сбирщината от руснаци от дълбоката руска бездна, плюс буряти, чуваши и калмики, грабещи перални и тоалетни чинии от украинските къщи. Същите, които в свободното си от мародерство време избиваха украинци с вързани с тел зад гърба ръце – нищо ново за „самая могучая“, да не забравяме зверствата на Червената армия в Източна Прусия през Втората световна война.
- Тези 1000 дни окончателно
превърнаха Русия в световен парий,
с който никой освен подобните режими в Техеран, Пхенян и Пекин не иска да взаимодейства. Последното, планирано да бъде своеобразен апотеоз, събиране на държавите от БРИКС в Казан (Русия) само потвърждава горното твърдение. Не беше взето нито едно важно решение, дори ключови държави като Индия дадоха заден ход по редица руски предложения.
- НАТО, този непрекъснат кремълски кошмар, се събуди от будната кома, в която беше изпаднало през 90-те години на ХХ в., та чак до 2022 г., благодарение не на последно място и на западни „лидери“ като Шрьодер и Меркел. Днес на дневен ред идват нови европейски лидери като Анджей Дуда и Доналд Туск, като Кая Калас и Клаус Йоханис, които имат много ясна представа с какво и с кого си имат работа. От тях няма да видим срамни танци с Путин, като този на австрийската външна министърка Карин Кнайсъл.
- Инвазията на Русия в Украйна не само не отдалечи НАТО от западната граница на Руската федерация, но дори напротив – с влизането на неутралните (до този момент) Финландия и Швеция
границата на Русия с НАТО буквално се удвои
Нещо повече – почти всички държави от Алианса започнаха да актуализират своите военни планове, в т.ч. и увеличаване на числеността на Въоръжените си сили и технологичната им модернизация. С изключение на България, но ние имаме далеч по-важни задачи – като да изберем председател на Народното събрание, например…
- Нападението на Русия срещу Украйна от 24 февруари 2022 г. ще коства много на Русия, не бива да имаме съмнение в това. На първо място ще коства „царската корона“ на Путин. Бъдете сигурни, такива провали в Московията не се прощават. Който не вярва – да се поинтересува какви са съдбите на Павел I или на Никита Хрушчов.
- Можем да сме абсолютно сигурни и че в Пекин много внимателно следят всички военно-политически и икономически аспекти през последните 1000 дни. Нито един от тях, нито един (!), не е в полза на Русия. Въпрос на време е Пекин да поиска картите да се свалят на масата и да получи официално това, което и сега де-факто притежава: необятните ресурси на Сибир.
Вместо заключение, нека
да сведем глави
пред паметта на всяка една украинска жертва, пред всяка една украинска съдба, пред всяко едно украинско семейство. За отсрещната страна – за руските жертви и руските съдби нямам сърце и нямам съжаление. Никой не ги е викал в Украйна, никой не ги е искал там. Руският народ трябва да премине през катарзиса на германския народ след Хитлер, ако това въобще е възможно в мисловната парадигма на народ съставен от крепостни и колхозници. Едва след катарзиса, ако той въобще се случи, трябва да мислим за допускането им и то с много големи условия, отново сред цивилизованите народи. До тогава – санитарен кордон и да си стоят там където са сега – в царството на Мордор. Пардон – на Путин.