Димитър Попов

Консултативният съвет при президента беше безсмислено мероприятие, имитация на загриженост заради войната в Близкия изток. На този КСНС не бяха взети никакви решения. Участниците констатираха, че мигрантска вълна и терористични заплахи в момента няма; че армията има нужда да бъде окомплектована; че не е лошо да започне военно обучение на мъжете с намек и за наборна военна служба – все 

пожелания без никаква стойност

Този КСНС беше първия от 2 години насам, въпреки че би трябвало да се провежда на всеки 3 месеца. Радев не го свика дори след като през 2022 година Русия нападна Украйна, а специалните служби алармираха за засилената хибридна агресия на Москва срещу България. Тогава Русия официално ни обяви за вражеска държава и открито заплаши с военно нахлуване през Черно море, което си е далеч по голяма заплаха от събитията в Близкия изток.
Повод за КСНС имаше и заради ужаса на много българи, че войната е на прага ни. Ще цитирам едно изследване на ЕСТАТ, правено веднага след началото на войната в Украйна, през март 2022 година. То е представително и национално, а въпросите бяха за отношението на българите към Русия в онзи момент. Какво правеше впечатление в това изследване? 62% от българските граждани очакваха руски въздушни нападения над България! 54% се страхуваха, че руската армия може да ни окупира отново! А 75% се  бяха уплашили, че е възможно Русия да ни нападне с ядрено оръжие, защото руски бойни самолети непрекъснато се въртяха край нашето въздушно пространство, а руски генерали открито заплашваха, че 

ще стрелят с ракети по София

Такива страхове имаше в цяла Европа. Путин повтаряше, че е готов да унищожи света, ако САЩ не му дадат Украйна, фантазираше за хиперзвукови торпеда, които ще потопят Австралия, заплашваше Ню Йорк и Лондон с ядрен удар. Тъкмо по това време Финландия и Швеция побързаха да влязат в НАТО, уплашени от новия Хитлер и неговите планове. 
Тогава имаше нужда от консултативни съвети в президентството, които да успокоят хората и да оповестят някакви мерки за защита от руската вербална и хибридна агресия. Радев обаче отказваше да обсъжда тази тема. Той наричаше руската агресия в Украйна „специална операция“ и апелираше да се свалят икономическите санкции срещу Русия. 
И днес президента не се е променил. Той следва ясна 

стратегия за всяване на раздори

 сред партиите, а консултативните съвети не са част от неговите намерения за бъдещето. Защо да прави такива съвети, на които партиите се явяват заедно, демонстрират единомислие, лидерите си говорят конструктивно, а някои от тях току виж и обсъдили създаването на редовно правителство. Радев предпочита партиите да са скарани, кризата да се задълбочава, и докато всички затъват в блатото, той да стои отстрани и да удря през ръцете всеки, който се хване за спасителна лодка. 
Разбира се Радев не е сам в напъните да удължава политическата криза възможно най- дълго. „Възраждане“ смело прокарват пътека към Евразия в целия спектър на скудоумието – от закона за чуждите агенти, финансирани от чужбина, през изгонването на несъществуващата ЛГБТ пропаганда в училищата, до референдума за излизане от НАТО и от Еврозоната. Проруските партии няма да са малко и на тези избори, а Възраждане може да стане втора сила, с шансове да се превърне дори в заплаха за геополитическата ни ориентация. Дето се вика картите на Москва добре са подредени в България, а Радев няма никога да направи консултативен съвет, който 

да обърка руския пасианс

Не ми е ясно защо с такъв президент и с такива партии, Русия ни е обявила за недружелюбна държава, част от гниещите либерални общества, които следват „деструктивни неолиберални идеологически насоки“, противоречащи на „традиционните руски духовни и морални ценности“. Москва дори е приела указ, който позволява на всички граждани на такива държави, които споделят руските ценности и се чувстват преследвани в своите страни, да потърсят руска закрила, включително и руски паспорт. След като в България има президент като Радев, партии като Възраждане и цял легион руски шпиони, които работят необезпокоявано у нас, трябваше да ни изключат от този списък, както направиха с Унгария и Словакия например. 

Изглежда Путин е станал твърде взискателен към своята прислуга в България и не признава усилията на своите хора да достигнат статута на Виктор Орбан като първи приятел на Русия. Във всеки случай няма да е лошо, ако дойде момент, в който изцяло да се разочароват от тях, а Радев и Костадинов да се почувстват не на място в България. Тогава могат да се възползват от указа на Путин, искайки руски паспорти. Защо пък не – и двамата споделят традиционните руски ценности, а България без друго ще си остане гнила либерална европейска демокрация и в далечното бъдеще!