За този текст се твърди, че е изготвен от водещи китайски експерти, които са анализирали руско-украинската война и са стигнали до неутешителния за Русия и твърде категоричен извод: „Русия е труп“.

Появилите се в последно време в открит достъп оценки на „украинската война“, дадени от редица авторитетни китайски експерти (включително и такива, които дълги години съветват висшето китайско ръководство), както и дългогодишни дипломати, свидетелстват за това, че в КНР е започнал процес на преосмисляне на най-голямата, от времето на Втората световна война военно-политическа и икономическа криза.
„Руско-украинската война е най-сериозното международно събитие след края на Студената война. Тя отбелязва края на периода „след студената война“ и слага основите на нов международен ред.
Позициите на Русия в руско-украинската война стават все по-пасивни и неблагоприятни. Нейното предстоящо поражение вече е очевидно.

Основните причини за войната

1. Русия постоянно отслабваше от момента на разпада на Съветския съюз. Упадъкът е обусловен преди всичко от продължението на тенденцията, започнала още преди разпада на СССР. Това също така е свързано с провалите във вътрешната и външната политика на руската управляваща върхушка.
2. Процесът се задълбочава от западните икономически санкции, нанасящи ущърб на различни сектори на руската икономика. Така нареченото „възраждане“ на Русия под ръководството на Путин е лъжа, то просто не съществува. Упадъкът на РФ е очевиден в икономическата, военната, технологичната, политическата и социалната сфери, той оказва сериозно негативно влияние върху  руската армия и нейната боеспособност.
3. Провалът на руския блицкриг и неспособността да бъде постигната бърза победа белязаха началото на войната. Размерите на нейния БВП и финансирането на армията са несъизмерими с нейния статут на така наречена „военна свръхдържава“, те не могат да осигурят високотехнологична война на стойност стотици милиони долара на ден. Загубите на бойното поле, обусловени от нищетата на армията се набиват на очи. Всеки ден продължаване на войната е тежко бреме за страната.
4. Руските военни и икономически предимства на Русия над Украйна бяха компенсирани от упоритостта на украинците и огромната, постоянна и ефективна помощ, която Киев получава всеки ден от Запада. Чувствителните разлики между Русия и САЩ, както и останалите страни от НАТО в областта на въоръженията и технологиите от различни поколения, военните концепции и начини за водене на война още повече засилват предимствата на едната страна и недостатъците на другата.
5. Съвременните войни неизбежно са хибридни войни, обхващащи военната, икономическата, политическата и дипломатическата сфера, общественото мнение, пропагандата, разузнаването и информацията. Русия не само заема пасивна позиция на бойното поле, но и губи в тези области. Само въпрос на време е кога Русия ще изгуби окончателно.
6. Русия повече не може да решава кога и как ще завърши тази война. Тя се опитва да завърши войната колкото е възможно по-скоро, за да удържи това, което вече е завоювала. Но това не и се удава. В този смисъл, тя е загубила стратегическото лидерство и предимство.

Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета

Следващият етап на войната, вероятно, ще бъде по-жесток и интензивен.
Не трябва да се изключва възможността за нейното разширяване и ескалация, защото целите на двете страни са диаметрално противоположни. Осигуряването на суверенитет над Крим и източна Украйна, безусловно е основната задача на руската страна.
Но Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета и териториалната цялост и ще бъде изпълнена с решимост да си върне Източна Украйна и Крим по военен път. САЩ, НАТО и ЕС от своя страна нееднократно са потвърждавали своята решимост да победят Путин.
Съветникът на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан неотдавна подчерта трите цели, които САЩ трябва да постигнат в руско-украинската война:
1. Независима и либерална Украйна;
2. Отслабена и изолирана Русия;
3. Силен, единен и решителен Запад.

За постигането на тези цели, страните от НАТО и ЕС не само значително увеличиха своята помощ за Украйна, в допълнение САЩ приеха за първи път след Втората световна война закон за ленд-лиз. САЩ интернационализираха и институционализираха помощта за Украйна на 41-вата конференция на министрите на отбраната.
Което е още по-важно, прякото участие на САЩ и Великобритания във войната се задълбочава и разширява. Всичко това означава, че войната ще продължи дотогава, докато Русия не бъде победена и наказана.

Русия напълно изгуби Украйна

Руско-украинската война сложи край на Ялтенската система и остатъците от студената война, светът започна движение към нов модел и ред в международните отношения.
След разпада на СССР Русия наследи статута на Съветския съюз като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и военна свръхдържава. Русия продължи и съхрани голяма част от наследството и влиянието на бившия Съветски съюз във вътрешната политика, икономиката, обществото, културата и идеологията, а външната политика  на РФ представляваше хибрид между външната политика на бившия Съветски съюз и Руската империя.
Централно и основно направление във външната политика на путинския режим е разглеждането на пространството на бившия Съветски съюз като своя изключителна сфера на влияние и възстановяването на империята посредством интеграция във всички сфери на тази територия, намираща се под господството на Русия.
Русия винаги е била изпълнена с решимост да достигне тази цел и никога истински не е признавала независимостта, суверенитета и териториалната цялост на бившите съветски републики, често нарушавайки тяхната териториалност и суверенитет. Руско-украинската война кардинално измени тази ситуация от гледна точка на мира и сигурността в евразийския регион.
След обявяването на независимост от Украйна, особено след 2000 година, политическите сили в страната, по същество, се разделиха на „източна“ и „западна“ фракции и чрез избори последователно достигаха до властта.
След анексирането на Крим и окупацията на части от Източна Украйна през 2014 година антируските настроения в Украйна се засилиха, а проруските сили губят влияние. Мнозинството от гражданите на Украйна, не само на изток, но и на юг, подкрепяха членството в ЕС и НАТО.
След началото на войната ситуацията в Украйна се промени коренно. Страната сега е единна в своята съпротива срещу Русия, виждайки в това своето спасение. Може да се каже, че Русия напълно е изгубила Украйна.
В същото време постсъветското пространство, включително участниците в Договора за колективна сигурност и Евразийския икономически съюз, с изключение на Беларус, отказаха подкрепа на Русия. 
Поражението и в тази война ще я лиши от надеждата за възстановяването на старата империя.
За да получи международния статут и влияние на царската империя или на Съветския съюз, би се наложило да бъде унищожен досегашният международния ред, да бъде променена геополитическата карта на евразийския континент и на света.

Русия е обсебена от идеята да възстанови съюза или империята

Русия е обсебена от идеята да осъществи „прегрупиране“ на бившите съветски републики и да възстанови съюза или империята. Това противоречи на позицията на САЩ и води до фундаментално противопоставяне и конфликт с тях. Това е главният конфликт и препъни камък в отношенията на Русия и САЩ.
В значителна степен конфликтът между двете страни по този въпрос е продължение и остатък от Студената война между САЩ и СССР и има определен идеологически оттенък. 
Благодарение на тази война, противостоенето между РФ и САЩ в контекста на американската „империя“ завършва с пълно поражение на Русия. Това слага края на периода след студената война или продължението на студената война.

Възможни точки на еволюция на световния ред след руско украинската война 

Политическата, икономическата, военната и дипломатическа мощ на Русия ще бъде значително отслабена и изолирана. Русия ще бъде значително отслабена, изолирана и наказана. Русия вероятно ще бъде изключена от редица важни международни организации и нейният международен статут ще бъде значително понижен.
Украйна ще бъде изведена от орбитата и сферата на влияние на Русия (ако Москва изобщо запази някаква сфера на влияние) и ще стане член на ЕС.
Останалите постсъветски държави също ще преминат през различна по степен на дерусификация. Някои от тях много по-активно ще укрепват връзките си със Запада.
Япония и Германия, които изцяло се освободиха от ограниченията, наложени на загубилите Втората световна война и ускорявайки развитието на своите въоръжения, по-активно ще се стремят към статута на политически държави. Те няма да се откъснат от демократичния лагер и от курса на мирно развитие.
САЩ и другите страни активно ще се стремят към съществени реформи на ООН и другите важни международни организации. Ако реформите бъдат блокирани, тези държави могат да започнат формирането на други световни организации. Във всеки случай, те са в състояние да изключат Русия, прокарвайки идеологически линии, срещу членството на такива страни.
Фундаменталните причини за началото на тази война са исторически присъщите на Русия чувство на незащитеност, нейният стремеж към буферна зона и стремежът на Путин да получи реванш за разпада на Съветския съюз, идея, която той има от момента на идването си на власт.
Започвайки от 2007–2008 година възгледите на Путин за международната стратегическа перспектива претърпя големи промени: той започна да изхожда от това, че Русия се е възродила след няколко години възстановяващ растеж, докато в същото време САЩ се сблъскаха със световна финансова криза и започнаха да отслабват.
В последните години в условията на глобалната пандемия, Русия повярва, че фрагментацията на международния ред се ускорява и сега тя ще може да прибегне към „игра без правила% „за да ускори възстановяването на доминацията си над постсъветското пространство и възсъздаването на една малка Руска империя“.
На този фон се случи войната в Грузия през 2008 година, Кримската криза и конфликта в Донбас през 2014 година, изтеглянето на САЩ от Афганистан, засилването на руското влияние в Беларус през 2021 година и събитията от януари 2022 година в Казахстан.

Това не е изключение или инцидент

Всичко това показва, че руската военна кампания против Украйна съвсем не е изключение или инцидентно събитие, а важна част от стратегията на Русия за възстановяване на империята.
Целите на руската военна агресия:
Първо, с военна сила да бъде принудена Украйна да се върне на стратегическия път, който Русия е определила за нея.
Второ, това е продължение на други геополитически действия на Русия в постсъветското пространство, включително засилване на контрола над Беларус и събитията в Казахстан от януари тази година.
Трето, да бъдат принудени САЩ и Европа да променят изградената след студената война архитектура за сигурност в Европа.
Четвърто, посредством създаването на постоянно геополитическо напрежение да се постигне повишаване на цените на суровините на световните пазари, да вземе под контрол и да монополизира най-важните стратегически ресурси на териториите на бившия Съветски съюз, а също така максимално да хеджира разнообразните предизвикателства, пред които новата енергийна и промишлена революции, както и глобалният енергиен преход, изправят Русия. 
Руско-украинската война оказва върху глобалния свят многоаспектно въздействие, в определена степен, нейното значение надвишава значението на събитията от 11 септември 2001 година, може да се каже, че тя се превърна във водораздел в развитието на света след Студената война.
Световният ред, изграден след края на студената война, се сблъсква с безпрецедентно предизвикателство и претърпява много бърза и дълбока „перестройка“.

Какво очаква Русия и Украйна

За Русия войната ще се превърне в исторически кръстопът в нейното национално развитие. Ако погледнем руската история, всяко поражение във война е водило до повратен момент в развитието на страната.
В настоящия момент в Русия действително има подводни течения. От началото на войната 200 хиляди представители на руските богати и интелектуални кръгове са напуснали родината си.
Ако добавим и от 1.6 до 2 милиона представители на елита, които са напуснали Русия от 2000 до 2018 година то загубата е съществена. Ако войната не бъде прекратена в най-кратки срокове, в условията на политическа изолация и икономически санкции положението на Русия в международната политическа и стопанска система още дълго ще има низходяща тенденция, и тя ще се маргинализира още повече.
В какво направление ще отведе Русия тази война и какво влияние ще окаже тя върху цялата структура на международната общност и световния ред, включително и върху сигурността и развитието на Китай ще изисква задълбочено изследване.
След тази война Украйна ще встъпи във фаза на следвоенно възстановяване с подкрепата на международната общност. Междурегионалните и междуетническите проблеми, които някога формираха политическата система, след войната в голяма степен ще бъдат заличени.
Украинските граждани, независимо дали украинци, руснаци, евреи, кримски татари, бързо ще засилват своята национална идентичност с Украйна. Може да се каже, че след тази война Украйна „ще се възроди от пепелта“. 
Независимо от това, че Украйна не може да влезе в НАТО, тя ще се интегрира в политическата, икономическата и културната сфера.
Що се отнася до руско-украинските отношения, то сложните отношения между двете страни след войната окончателно ще се прекратят.
В неотдавнашно интервю внучката на Никита Хрушчов, американският политолог Нина Хрушчова заяви:
„Путин казва, че Западът прави Украйна антируска, но всъщност той направи повече за това, от каквато и да било американска пропаганда, защото с бомби няма да накараш никого да те обича“.

В световната икономика ще се ускори процесът на дерусификация

От европейска гледна точка Европа стана по-сплотена след тази война. НАТО също се отърси от това, което Макрон нарече „ мъртъв мозък“, позициите на САЩ в системата за трансатлантическа сигурност  още повече укрепнаха, също както и единството и координацията на целя западен алианс.
В глобалната икономика, глобализацията ще стане още по-фрагментирана. В нея се ускорява процесът на дерусификация. Независимо дали става дума за производствения, финансовия или енергийния сектор, веригите за доставки, свързани с Русия, бързо се късат и преустройват.
Под влияние на китайско-американската търговска война и руско-украинската война през последните няколко години бяха въведени редица нови двустранни или многостранни търговски и инвестиционни правила и нови механизми, включително новата американско-канадско-мексиканска свободна търговия.
От друга страна, споразумението за свободна търговия между САЩ и Япония, а също така Европейското споразумение за свободна търговия ще получат ново ускорение.
В бъдеще ще има голям и силно либерализиран пазар, в който ще доминират западните развити страни, с участието на значителен брой страни с формираща се пазарна икономика и развиващи се страни, с нулеви тарифи, бариери и субсидии.

Б.Р. Резюмето е от доклад „Произход, перспективи и стратегически последствия от руско-украинската война“ на Департамента за международни изследвания на Академия на обществените науки на КНР, съвместно с China International Finance 30 Forum на професор Фэн Юйцзюн, заместник декан на Института за международни изследвания, директор на центъра за изучаване на Русия и бившият дипломат  Фен Юйцзюн.

Източник: Republika.ru

Превод: Faktor.bg