Виолета К.Радева
Преживяваме период на могъщи глобални трансформации и в природата, и в социума. Според марксистите и неомарксистите светът се развива възходящо и преминава от по-ниско на по-високо стъпало в научно, технологично и интелектуално отношение. За прогресистите единствено възможно е това възходящо движение в хоризонталното време и в тримерното пространство. Всъщност движението е циклично и спираловидно. Намираме се в стадия на
разграждане, на модерно варварство,
на профанация на изкуството и отпадане на културата. Избликват демонични енергии, вихрят се низши страсти, връх вземат самоубийствени решения и практики.
Културата, това е натрупаният от поколенията опит, онова, което свързва миналото, настоящето и бъдещето в процеса на духовната еволюция. Разпадът на културата е загуба на същностно човешкото, защото нейната сърцевина е нравствеността. Без моралните норми изчезва регулаторът на социалните отношения. Разривът между науката и моралните принципи, изкристализирали и утвърдени в хилядолетното развитие на homo sapiens, през отминалите два века доведе до геноцида, извършен от двете жестоки тоталитарни системи през ХХ век – комунистическата и националсоциалистическата. В романа си „Живот и съдба” съветският писател Василий Гросман много тънко улавя тази зависимост. „Имаше минути, когато науката му изглеждаше измама – пише той, – която пречи да видим безумието и жестокостта на живота. Може би науката не случайно стана спътница на страшния век, тя може би му е съюзник”.
Науката в лицето на такива теоретици като Маркс, Бакунин, Кропоткин роди социалното инженерство. Чрез своите трудове и практическите си действия тези леви мислители успяват да доведат до точката на кипене вродените завист и отмъстителност. Техните програми са революционни, анархистични. В основата им лежи злобна омраза към всичко: миналото, достиженията на културата, моралните постулати на религията, свободното изкуство. Освен насилствено завземане на властта, всички комунистически и анархистични идеологии утвърждават като крайна своя цел разрушаването на държавата, унищожаването на частната собственост, комунистическото общежитие, тоталното отхвърляне на Бога. Претенциите на Маркс и последователите му да са постигнали последната, абсолютната Истина и да са нейните пророци, донесоха неизброими беди и страдания на човечеството. Този мисловен абсолютизъм се оказа не само абстрактен, умозрителен и антиисторичен. Любовта и стремежът към Истината нямат нищо общо с което и да е учение, обявявано за истинско, изградено от непоклатими догми и налагано насилствено като неоспоримо. Самата претенция на човека да владее абсолютната истина е абсурдна. Тя е израз на опасно високомерие.
Пътищата на Бога не са пътищата на човека
За съжаление в нашия рационален и ултралиберален 21 век нравственият ред по никакъв начин не се възроди, напротив. Царува нравствена анархия, чиято хранителна среда са както глобализацията, така и все по-големия разрив между светското и религиозното, между позитивизма и свещеното. Диалогът между секуларната държава и Църквата, най-вече в християнските държави от Европа и Северна Америка, е формален и лишен от съдържание. Либералните държави в последните десетилетия изобщо престанаха да обръщат внимание на религиозните водачи и техните призиви свободата на личността да не се изражда в слободия. Пропагандират се и се демонстрират публично всевъзможни извращения.
Електронните медии осигуриха мрежа за широко разпространение на порнография – от садо-мазо до детска порнография и убийства пред камера. Най-развитите държави се превърнаха в инкубатори на разврат, войнствен хомосексуализъм, отхвърляне на традиционното семейство, еднополови бракове, наркомании, инцестни връзки. Особено разрушителни са процесите, които започнаха в Съединените американски щати в началото на юни 2020 г. с непредумишленото убийство на чернокожия рецидивист Джордж Флойд и последвалите погроми, опустошаване на цели квартали и знакови места, отказ от спазване на законите, отказ и на самите управляващи в отделните щати и градове да ги прилагат. Безредиците много бързо се прехвърлиха в Западна Европа, където през голяма част от предходната 2019 г. във Франция вилняха анархисти и други леви екстремисти. Като че ли пожарът, лумнал на 15 април 2019 г., който едва не изпепели до основи парижката „Света Богородица“, беше знак свише за ужасяващото цунами, което заливаше и продължава да залива в момента Западния свят. Човек дори неволно прави връзка между честваните в древността Големи /градски/ Дионисии, провеждани в края на март и началото на април в продължение на седем дни с шествия, буйства, изстъпления и продължаващите и днес гримаси на поклонниците на Дионис/Бакхус.
Тъй наречените "жълти жилетки" вилняха в Париж в началото на март 2019 г. с показна настървеност. Телевизиите показваха как целенасочено палят и унищожават знакови места във френската столица като булевард Champs Elysees и намиращите се там луксозни магазини, кафета, ресторант Фуке, банка, скъпи коли... Маскираните жълти жилетки нападаха полицаи. Цял свят видя кадри на масово насилие, огромни пламъци, овъглени заведения, почернели сгради, водни оръдия, облаци сълзотворен газ... Всички някак се спотайвахме и чакахме да видим докъде ще стигне продължилата няколко месеца френска фиеста – съботни разходки, подпалени коли, обърнати кофи за боклук. Но фиестата постепенно ставаше все по-разюздана. Участниците приличаха на дрогирани наркомани и алкохолици. Докъде ще стигнат – питахме се ние, източноевропейците, които правехме усилия
да градим върху духовните пепелища на комунизма и посткомунизма
Връхлетелият изневиделица китайски коронавирус, предизвикващ смъртоносната инфекция COVID-19, за няколко месеца потисна разрушителните инстинкти на французите, може би защото заразата много по-успешно отнасяше в небитието хиляди французи. Достатъчен обаче се оказа стихийният пример на чернокожите и левите активисти в САЩ, за да се възпали отново разрушителният синдром. При това не само във Франция…
Може би трябва да си припомним, че именно такива „тълпи от диваци“, както ги определи парижанин, през 1789 г. започват да рушат, палят, разграбват и унищожават Париж и Версай. Убиват краля, кралицата, престолонаследника. Убиват духовници, благородници, ограбват и унищожават имения, манастири. Че не другаде, а във Франция един лекар, д-р Гилотен, създава машина за бързо убиване на нарочените за „врагове“ и „предатели на революцията“, наречена на неговото име – големия нож гилотината. Че от Франция тръгва вълната от революции, тоест от масови погроми и убийства, променили човешкия свят до неузнаваемост през следващия 19 век. Че тази вълна от всякакъв род революции достига връхната си точка в началото на 20 век в копието на Френската – в Руската...
И тогава, и сега все се намират някои с „идеи“, а тълпите чакат само знак, за да започне ловът на вещици.
Днес вещиците са хората от бялата раса,
срещу които с омраза и готовност да я изкоренят от планетата са тръгнали чернокожите потомци на някогашните африкански роби в южните американски щати, както и всякакви „идейни“ анархисти, комунисти, глобалисти, феминисти, хомосексуалисти. В древния Рим съществували сатурналии, позволяващи онова първично, диво у човека, таящо се в подсъзнанието, да излезе на повърхността. Отхвърляни били всякакви ограничения. Законите преставали да действат, моралните норми се престъпвали и населението се отдавало на всеобща разпуснатост. През това време, нараснало при различните императори до седем дни, избликвала „тъмната страна“ на човешката личност. Към това днес се прибавя и лявата утопия за рая на земята. Реминисценция на древните римски сатурналии днес са събитията в САЩ и в някои държави от Западна Европа, последвали убийството на Джордж Флойд. Лежалият пет години за въоръжен грабеж „нежен гигант“, както го превъзнасят левите екстремисти, беше погребан в позлатен ковчег с почести като на държавен глава. Видяхме до златния ковчег кметът на Минеаполис да плаче лицемерно.
Съборена е статуя на Едуард Колстън, благодетел на Бристол, Англия, защото бил търговец на роби. Съборена е статуя на крал Леополд II. Същата участ сполетя статуята на Христофор Колумб. Осквернена беше статуята на Чърчил в центъра на Лондон. Авторът на романа „Дон Кихот“ Мигел де Сервантес е обявен за расист, а статуята му е осквернена. Заплашени от събаряне са статуи на Махатма Ганди, както и унищожаване на велики произведения на изкуството, защото изобразяваните са бели мъже. Забранен за излъчване е класическият филм „Отнесени от вихъра“ от 1939 г. с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл по едноименния роман на Маргарет Мичъл. В Сиатъл чернокожи, анархисти и наркомани са окупирали няколко квартала и с благословията на кметицата и на губернатора на щата Вашингтон – и двамата леви радикали, създали „зона свободна от полицията“. Участници в сегашните мрачни карнавални шествия карат свои бели сънародници да целуват краката им, да стоят на колене пред тях и да искат прошка за деяния, извършвани преди 150 години от други хора, в други времена. Телевизионните камери показват как из редица градове едни закъснели участници в римските сатурналии палят сгради, автомобили, полицейски управления, разграбват магазини и супермаркети, убиват невинни хора. Бели полицаи мият краката на черни проповедници. Кандидат за президент на САЩ пада на колене и иска прошка. За какво? Защо?
Цивилизацията предполага запазване и развитие, надграждане на културата, предполага духовна еволюция и по-голяма лична отговорност. Вместо това днес наблюдаваме нови варварски набези. Осъществява се
поредната революция със старите утопични лозунги за „братство, равенство и свобода“
В името на братството и равенството милиони човешки същества стават курбан на „прогресивните“ философи. Френската революция от 1789 г. дава образеца за последващите също така „велики“ революции – Руската октомврийска и Китайската културна. Според френските архиви по време на Големия терор през 1793 г. на смърт са осъдени и убити над 16 000 души, а 40 хиляди затворници са ликвидирани без съд. Якобинската диктатура извършва жестока разправа с „враговете“ от любов към страдащите братя. Бог е отречен, християнските храмове са превърнати в конюшни, въведен е нов, републикански календар, в който неделята не е почивен ден.
Същото – повсеместен терор, стотици хиляди разстреляни, обесени хиляди монаси и свещеници, разрушени манастири и църкви, промяна на календара /въведени са т. нар. декади/ се случва и в Русия през 1917 година. Революцията е варварската форма на промяна. Тя буквално разрушава и унищожава предходната култура, като „прогресистите“ започват да градят от нулата. В началото на 21 век мислехме, че човечеството е приключило с революциите и ще върви по пътя на еволюцията, тоест преодоляло е дионисовото начало за ритуално разкъсване на жертвите. Действителността обаче показва триумфалното шествие на анархизма и левия радикализъм, а техните идеолози са готови да подпалят света. След като комунистическата икономическа теория се провали в практиката, левите сили съсредоточиха всичките си усилия и организирани действия към тотална ерозия на нравствеността, унищожаване на семейството, роене на малцинствени групи, налагащи прекомерните си претенции на обществото. Тези действия имат вече над вековна история, развиващи се успоредно със социалната и икономическа революция. Като по-уязвима, в сравнение с традиционните семейни и нравствени ценности, на прицел беше взета най-напред културата.
Като философия и практика и анархизмът, и марксистката социална утопия родиха авангардизма в изкуството. Появиха се такива течения като дадаизъм, фовизъм, кубизъм. Знамена на модерността станаха творци като Маяковски, Кандински, Пикасо..... На присмех и отрицание бяха подхвърлени сакрални ценности. В търсенето и налагането на нетрадиционни изразни средства художниците, писателите и композиторите стигнаха до фактическото разрушаване на изкуството като „изкусност”, като майсторство. Като изкуство се пропагандират откровени цапаници, структури от ръждясали железа, различни инсталации, безсмислени „опакования” на сгради и мостове. Пострада дори „високото” изкуство, станало жертва на политкоректността, на нетрадиционните сексуални практики, на повсеместното опошляване. Сценичните превъплъщения, особено през текущото десетилетие на 21 век, на класически оперни произведения от Верди, Пучини, Бизе и други непреходни творби, се свличат все по-често до равнището на откровения кич. Показват ни абсурдни осъвременявания на костюми, казармена униформеност, гротескно преакцентиране на изначалните послания на творбите, голи певици, изпълняващи безсмъртни арии, легнали върху блестящата сцена и затиснати в сексуални пози от също така разголените си партньори, балетисти, които се премятат и кълчат в уличен брейк и т.н.
Но нашето пренебрежение към всичко предходно не спира само до онази сфера от социалния живот, която можем да определим най-общо като сфера на културата, включваща и нравствеността. След като човек излезе в Космоса и стъпи върху повърхността на Луната, след като атомът беше разбит и беше изпробвана неговата унищожителна мощ, човечеството се изпълни със самовъзхищение и прометеевска самоувереност. Ние сме по-силни от Природата, успяхме да разгадаем нейните тайни и да я подчиним на своята воля. От много време вече я изтощаваме по всевъзможни начини и с всевъзможни средства. Вместо да се държим с почитта и уважението, дължими на родителите, в поведението си към Майката Земя
ние сме пандемичен и смъртоносен коронавирус,
който изяжда нейните бели дробове – вековните гори, тропическата джунгла. Хиляди свръхзвукови самолети разрушават нейната мантия – озоновия слой и изхвърлят в атмосферата стотици тонове отровни вещества. Дълбаем недрата на планетата, за да извличаме въглища, суров петрол и газ, като оставяме злокачествени каверни в нейното тяло.
В началото на коронавирусната пандемия различни анализатори допускаха, че след като отмине „бурята“, светът като цяло ще се промени. Всъщност по някакъв начин именно пандемията се оказа изглежда спусков механизъм за вълната от безредици в света. „Бурята“ сякаш отминава, но хората едва ли извлякоха някакви изводи. И животът продължава по абсолютно същия начин. Трескаво пътуване насам-натам, дискотеки, барове, наркотици, алкохол, презрение към чуждия живот, перверзни забавления – нищо не е останало в неотдавнашното минало. И тъй като съзнателно, доброволно човечеството е неспособно да промени манталитета си, както и всеки да преосмисли своето лично поведение, то висшите сили, които регулират баланса във Вселената, неминуемо ще се намесят. Въпрос на време е.
Процесите в природата и в човешкия свят днес ни карат да обърнем поглед към митовете. Защото именно те разказват за великите процеси на промени, извършващи се циклично – както космически, така и на Земята. Циклите осигуряват развитието по възходяща спирала чрез възможността за смърт и прераждане.
Ако Аполон е соларен бог и символизира изгряващото и тържествуващо Слънце, под чиито животворни лъчи всичко разцъфва и изкуствата украсяват живота на богове и хора, а Дионис е хтонично божество на разруха, смърт и очистване, то днес човечеството живее в епохата на Дионис. Дано съвременните вакханки и козлоноги сатири не успеят да доразчленят слънчевия певец Орфей!