Капитaн I ранг о. з. Васил Данов, Атлантически съвет на България
Скандалът „Ненчев“ за пореден път извади на показ фундаменталните различия във възгледите за мира и войната, за живота и смъртта, за проевропейската политика и путинсткия слугинаж в изстрадалата ни република.
Да започнем с добрата новина:
Само след две години и няколко месеца държавният глава няма да се казва Румен Радев
Дотук с добрите новини. Тайфунът „Радев“ използва преноса на студени въздушни маси откъм Сибир и усилва натиска си върху българската държавност.
Колкото и да заема позата на разлюбена мома, Румен Радев няма за намери юридически пропуски в изпипаната процедура на Министерството на външните работи и на Министерския съвет. През 2023 г. Радев отхвърля кандидатурата на бившия министър на отбраната за длъжността „извънреден и пълномощен посланик“, МВнР предлага нов кандидат и президентът го одобрява. Само че премиерът Денков не слага подписа си под вече изготвения и подписан от вицепремиера Мария Габриел документ и процесът секва.
През настоящата година умни глави във външното министерство предлагат да бъде организиран конкурс за уж нежеланата длъжност във воюваща Украйна. Николай Ненчев се явява и печели конкурса, което е потвърдено с подписите на членовете на комисията. За да няма повече пречки от дребнавия и отмъстителен льотчик, Ненчев е назначен на по-ниската длъжност „временно управляващ посолството“, за която
не е необходим височайший указ
Ако др. Радев не е доволен, има право да сезира Върховния административен или Конституционния съд, да се обърне към европейските институции или даже да се оплаче на арменския поп. След като повече от година бе извивал ръцете на редовно българско правителство, за да изпрати в Киев своя пешка или по-скоро слушалка, напълно закономерно сегашният служебен кабинет го изработи „по устав“, както се казва в казармата.
Радев най-малкото би трябвало да знае, че украинската страна няма да приеме негов представител със съпруга рускиня, след като на официални разговори в София българският въздушен „ас“ се опита да поучава президента Зеленски как да защитава Отечеството си срещу руския агресор и каква политика би трябвало да води, за да омилостиви Путин и верните му главорези.
Какво му е направил Ненчев?
Поне една явна добрина: не го предложи за дисциплинарно уволнение, когато през 2016 г. генерал-майор Румен Радев стартира предизборната си кампания от поста „командир на ВВС“. В грубо нарушение на Закона за отбраната и Въоръжените сили и на Закона за политическите партии.
Още на 1 август 2016 г., преди Радев да пусне рапорт и да излезе в запаса, той бе оповестен като кандидатура за президент от генералния секретар на ЦК на БСП др. Корнелия Нинова. Др. Нинова изрично подчерта, че „има неговото съгласие”.
По-късно се разбра, че съветският генерал от КГБ Леонид Решетников, тогава шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) е организирал социологически проучвания сред български граждани, за да изработи психологически и политически профил на най-вероятния успешен кандидат за президент на т. нар. левица. Сиреч БСП и сателити.
Без да иска или напълно съзнателно, Корнелия Нинова разкри конспирацията зад гърба на МО. Значи, докато храбрият ген. Радев (уж) служи само на Отечеството и командва бойната авиация, изпаднала в тежко положение поради действия и бездействие на червените генерали, същият ген. Радев води неофициални разговори с политически дейци от БСП, обсъжда стратегия и варианти на предизборната кампания, получава напътствия от политическия си баща ген. Решетников.
След като публично бе номиниран от БСП, ген.-майор Радев спешно подаде рапорт за пенсиониране. Със свръхзвукова скорост рапортът бе подписан от началника и от министъра на отбраната, бе разгледан в Министерския съвет и министър-председателят подписа предложение до държавния глава за уволнение на бъдещия президент.
В същото време Михаил Миков предупреди, че Радев е издигнат в нарушение на вътрешнопартийните правила на БСП. Как така непознатият в широките червени маси генерал се оказа по-разпознаваем и желан от самия Миков, от Мая Манолова, Румен Гечев и други лидери?
Сърдитият Миков възразява срещу задкулисните договорка под патронажа на Русия и агентурата на Путин. По време на изборите узнахме, че Радев е кандидатура на Кремъл и на КГБ, че за промотирането и за налагането му в политическия живот на страната ни са хвърлени сериозни ресурси. Далеч не само финансови.
Следователно, към 1 август 2016 г. бе извършен политически заговор с участието на руски геополитически стратези, наследници на терористите, взривили храма „Света Неделя” и на висш български офицер. Би трябвало министърът на отбраната и служба „Военна полиция и Военно контраразузнаване (ВКР)” да изпълнят задълженията си, да предложат лицето Румен Радев за дисциплинарно уволнение от армията и да сезират Военната прокуратура.
По-паметливите помнят
че през октомври 2015 г. ген. Радев съвсем коректно подаде оставка като действащ офицер и отдавна щеше да бъде при истинските си работодатели, но един "свръхкомпетентен" господин, тогава министър-председател, го покани на лична среща, след която генералът оттегли оставката си.
Какво подсказа дадената и изтеглена в един и същи ден оставка на командира на ВВС? Че действащи генерали от ВВС бяха и остават яростни противници на правителственото решение самолетите МиГ-29 да бъдат ремонтрирани в съюзна Полша. Защото по-мили са им съветските (руските) самолети и другари.
През септември 2015 г. ген. Радев направи нещо повече: изпрати копие от внесената си в МО оставка в 3-а авиобаза, до личния състав на най-голямото военно летище, където редовно се организират съвместни учения и операции със съюзниците от НАТО.
Идеята му бе твърде прозрачна: щом хвърля оставка в знак на протест, значи очаква подкрепа от летците и техниците. С митинг, с подписка, с яростни простотии в червените сайтове.
Но неочаквано в конфликта се намърда премиерът Борисов. По закон той не бе страна в спора. Правото да приемат и да искат оставки на генерали е предоставено на министъра на отбраната и на президента като върховен главнокомандващ. Но г-н Борисов за пореден път иззе функциите им, покани “на разговор” въздушния генерал и след мъжка приказка на четири очи генералът с цялото си мъжество “оттегли” оставката. Като остана на служба, въпреки конфронтацията с политическото ръководство на МО и с президента. Но благословен от премиера.
За да са вързани с двоен дикиш нещата, премиерът и лидер на партия ГЕРБ издигна в президентската надпревара не особено популярната фигура на г-жа Цецка Цачева, бивш председател на Народното събрание.
С какви намерения бе постлан пътят към ада?
“Не съм излъгал премиера Борисов. През октомври 2016-а, когато подадох оставка, той ме попита дали действам под политически натиск и аз му казах, че с политика не се занимавам”, заяви политическият новобранец Р. Радев.
Явно този човечец от малък обича да послъгва.
След като не се бил „занимавал с политика”, би ли отговорил др. Радев защо отправя публични критики срещу министър Николай Ненчев за ремонта на двигателите на МиГ-29 в Полша при цена 1,050 млн. евро за двигател, но не обелва и дума срещу предшественика му Ангел Найденов, сключил договори за същия ремонт с руската компания РСК МиГ при цена 1,6 млн. евро за двигател, тоест, с 52 % по-скъпо?!
На какво основание др. Радев твърдеше, че от две години водел борба срещу „приземяването на българската военна авиация” и срещу използването на чужди самолети за въздушно патрулиране (Air Policing)? Същият другар помпозно заяви, че “За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази Концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор”.
Куцото сравнение между Концепцията за съвместно патрулиране със самолети на натовски държави в българското въздушно пространство и зловещия договор от Ньой бе взето на въоръжение от враждебно настроения срещу България руски печат и бе снабдено с подобаващо заглавие: „НАТО унищожава Българската армия”, както се изрази бившият флагман на съветските СМИ в. „Правда”.
Да наричаш безплатното патрулиране на съюзнически изтребители „Ньойски договор” означава, че си скаран с науката История и че ти липсва професионална почтеност, за да признаеш, че съвместното патрулиране е временна мярка за излизане от затрудненията на ВВС, за които пряка вина носиш ти самият заедно с твоите политически и военни наставници.
Концепцията за съвместно патрулиране на български и на натовски самолети във въздушното пространство на Република България бе приета през декември 2015 г. от Съвета по отбрана в МО. Автор и вносител на концепцията бе тогавашният заместник-министър Димитър Кюмюрджиев. В разработването на документа участват генерали, щабни офицери и командири от ВВС, от МО и от другите видове въоръжени сили. Концепцията е приета на заседание, в което участва и командирът на ВВС ген.-майор Румен Радев, без да оповести несъгласието си или поне да регистрира за историята особено мнение. За каква „борба” срещу приземяването на ВВС и срещу съвместното патрулиране е могъл да говори бившият командир на бойната авиация?
Още в началото на предизборната кампания руските медии обявяват Румен Радев за фаворит и за свой любимец. От него се очаква като чутовен богатир да се възправи срещу „агресивния блок НАТО“ и срещу „грабителската“ политика на ЕС. Аплодират изказванията му за снемане на санкциите срещу агресора Русия, приети от ЕС.
Колко коремни е правил Сун Дзъ?
След като през март 2018 г. руският патриарх поп-полковник Гундяев десантира в София и се накара на президента, че не се прекланяме достатъчно ниско пред паметта на руските освободители, Радев започна да копира мъжкарското поведение на Вл. Путин. Посети елитни бойни поделения, направи няколко коремни възлизания и дръпна патетични речи.
Ала славата му на несъстоял се реформатор и кьопав политик го следваше по петите. Медиите неведнъж му припомниха критиките на бившия служебен министър на отбраната и шеф на агенция в Щаб-квартирата на НАТО д-р Велизар Шаламанов: "Не е нормално авиацията да бъде заложник на договор с Русия 12 години след приемането ни в НАТО. Това не е признак на добро управление на ВВС и Българската армия като цяло. Не знам за по-рано, но през септември 2014 г. на ген. Радев бе поставена задача да представи план за развитие на ВВС в различни варианти, като поне един от тях да е без зависимост от Русия във връзка с наложените санкции, развитието на плановете на НАТО в отговор на руската агресия в Украйна и доктриналните текстове на Москва, определящи НАТО (т.е. и България) като противник. Задачата не бе изпълнена..."
Бившият служебен министър припомни, че именно във ВВС са разходвани над 80 % от всички средства в периода 2002-2014 г. (над 2 милиарда лева), а резултатите са крайно незадоволителни.
Помним и нелепата кампания на Радев и на радевци в полза на шведска авиационна компания за налагане на изтребителя „Грипен“ вместо многофункционалния F-16.
Когато приключи мандатът на министър Ненчев,
мощното лоби на МиГ-29 организира съдебен процес
и публична разправа с вече бившия министър на отбраната. С активното участие на Военната прокуратура, на новия министър от квотата на ДС Красимир Каракачанов (агент „Иван“, после агент „Дончо“). Николай Ненчев бе разкарван цели три години от заседание на заседание, а над главата му висеше дамоклевият меч от ефективна присъда за осем години затвор.
А Радев все по-открито лобираше за руските интереси, опитваше се да торпилира помощта за Украйна и си намери другарче по оръжие в лицето на ренегата на натовската стратегия Виктор Орбан.
Неведнъж се опитвахме да припомним думите на забележителния китайски пълководец и военен теоретик Сун Дзъ, че „Всъщност науката за войната е науката за мисленето”. След като рязко бе променена геостратегическата среда главнокомандващият на Въоръжените сили с нищо не допринесе да бъде намален тревожният некомплект с 20% в тактическите звена на Сухопътните войски, да бъде ускорена модернизацията на войските и силите, да бъдат развърнати нови структури от предното разполагане на войски и щабове на съюзниците от НАТО, засилени мерки за киберсигурност и срещу хибридната война на кремълския режим.
На думи уж разбираме, че са нужни задълбочен анализ и преосмисляне, нови изводи и мерки за мобилизиране на научния, икономическия, военния и духовния потенциал на нацията. А на дело Радев нарича евроатлантическите политици „военолюбци“ и издига пацифистки лозунги от интелектуалното равнище на германските социалдемократи преди Първата световна война.
„Старото куче нови номера не учи“
Радев ще си остане такъв и след края на втория си мандат. Преди няколко дни професор Георги Фотев написа проницателен политически некролог на бившия командир на ВВС: „Двуличниците са маскирани страхливци. Той върши умопомрачителни за български президент политически действия. Нарушава Конституцията. Има жалки съветници.
Двуличникът, който е държавен глава, е обречен на безнадеждно разкаяние. Безнадеждно, защото не е спасение от ада.
България никога по-рано не е имала държавен глава, който със зла воля да предава държавата си. България в хилядолетната си история е имала велики и слаби, непрозорливи, дори глупави и какви ли не държавни глави. Не е имала такъв, който е за деветия кръг на ада.
Предател.“
Със слово и дело вече осем години (п)резидентът Радев доказва, че целите и интересите на Путинова Русия го вълнуват далеч по-силно, отколкото съдбата на европейска България. Атаката му срещу Николай Ненчев сега е поредното доказателство.
Словесните и интригантски пируети около посланическия пост в Украйна за сетен път доказват правотата на Тери Пратчет, че „Автентичната глупост винаги надминава изкуствения интелект“.