Осем вековната империя на Чингиз хан — Джугашвили — Путин се разпада сега пред очите ни
Андрей Пионтковски Kasparov.ru
През миналата година тази кратка думичка „Хага“ оглави рейтинга на кремълските пропагандисти. Изобщо седмицата беше много съдържателна.
Реализацията на плана just peace, утвърден от спешната среща на Голямата седморка навлезе в практическия си етап:
На 1 декември Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг произнесе историческите думи, които ние чакахме от Запада през всичките девет месеца на тази кървава война:
„Но цената, която ние плащаме, се измерва в пари. А украинците плащат с кръв. Ако авторитарните режими видят, че силата се възнаграждава, то всички ние ще платим много по-голяма цена. И светът ще стане по-опасно място за всички нас“.
Предпазливият бюрократ никога не би произнесъл такива думи, ако зад тях не стояха не само политическата воля на всички лидери от G7, но и емоционален заряд от мащаба на „Чърчил от 1940“.
Западът, изглежда, накрая стигна до разбирането какво е сложено на везните и какво се случва днес.
Да припомним
четирите ключови точки от плана на G8:
1. Пълно възстановяване на териториалната цялост на Украйна.
2. Юридически и военни гаранции за сигурността на Украйна в бъдеще.
3. Възстановяване на икономиката на Украйна, включително за сметка на репарации, които ще бъдат наложени на Русия.
4. Привличане към отговорност на руските военни престъпници.
На среща на министрите на външните работи на НАТО в Букурещ беше конкретизирана точка 2 за гаранциите за сигурността на Украйна. Както заяви Столтенберг след, победата над Русия (точка 1) Украйна трябва да стане пълноправен член на НАТО. В това и само в това могат да се съдържат железобетоните гаранции за нейната сигурност.
А на срещата на министрите на правосъдието от G7 в Берлин, се обсъждаше създаването на международен трибунал над главните руски военни престъпници. Показателен за днешните настроения на Запада беше отговорът на министъра на правосъдието на Германия на журналистически въпрос как те ще бъдат „доставени“ пред трибунала.
„Много просто, ако те се окажат на територията на страните-учредители, те във всеки момент могат да бъдат арестувани от полицията по заповед на трибунала. А след победата на Украйна новите руски власти ще бъдат задължени според условията на мирното споразумение да предадат тези престъпници в разпореждане на трибунала дори и от руска територия“, отговори министърът.
Кулминация на наситената с украински дневен ред седмица стана съвместната пресконференция на Байдън и Макрон, на която двамата президенти направиха идентични изявления:
Единственият способ за постигане на мир е пълното изтегляне на руските войски от територията на Украйна (до границите от 1991 година).
Путин засега категорично отказва да изпълни това условие. Но колективният Запад (включващ, разбира се, и Украйна) ще бъде готов да седне на масата за преговори с Путин, когато той приеме точка 1 от плана на G8.
Естествено, възниква въпрос.
Ако Путин приеме по принцип точка 1, а точка 2 още повече, никой нищо няма да обсъжда с него (членството на суверенна Украйна в НАТО изобщо не е негова работа) то, какво тогава Западът се готви да обсъжда с Путин.
Отговорът е очевиден: конкретизация на точки 3 и 4. Ако Путин (или този, който го е заменил) прекрати военните действия и изтегли войските си от територията на Украйна обемът на репарациите и списъкът на военните престъпници ще бъде един. Ако упорства и бъде принуден да се изтегли със сила – тогава и репарациите и списъкът ще са други.
Особено чувствителен за бъдещите руски преговарящи е точка 4, защото тя засяга всеки от тях лично. Сигналът на Запада за възможни преговори не е адресиран толкова до Путин, колкото до неговото най-близко обкръжение.
Руският Хитлер, а и Рибентроп, разбира се, вече е невъзможно да бъдат
изключени от списъка на главните военни престъпници
А някакви си бормани-гьоринги – лесно, ако те могат да гарантиран на цивилизования свят изпълнението от страна на РФ на точка 1.
Такава стратегия би трябвало еднакво да устройва и Украйна, и западните и съюзници. На Украйна не и е безразлично, каква цена в кръв ще трябва да плати за освобождаването на окупираните територии.
Но възниква усещането, че на Запада тези бормани-гьоринги са му нужни не просто за еднократно използване, а Западът би предпочел сценария на „управляема капитулация“, при която тези хора, след като принудително напуснат Украйна, биха останали още известно време на власт в Русия.
Западът, когото Украйна завинаги избави от страха пред „втората армия в света“, сега откри за себе си
ново плашило – слабостта на Русия,
перспективата за класически руски „смут“ и гражданска война на територията на огромната, натъпкана с оръжия и опасни производства територия.
През 1991 година САЩ пак така се бояха от неуправляемия разпад на съветската империя, наследница на империята на Чингиз хан и московските царе. Президентът на САЩ Буш-баща призова в Киев през август (!) 1991 година депутатите от Върховния съвет на УССР да не повдигат въпроса за независимостта на Украйна.
Всъщност окончателният и необратим разпад на тази осемвековна империя се случва именно сега пред очите ни.
Така че опасенията на американския истаблишмънт са разбираеми. Но, първо, динамиката на този разпад има своя вътрешна природа, върху която шансовете да и бъде повлияно от САЩ са не повече, отколкото през 1991 година.
И второ, през последните 9 месеца американците научиха много нови неща за украинците, но така и не разбраха до край този удивителен народ.
А аз все се опитвам да им обясня, че ако ръководейки се от своята стратегия за „управляема капитулация“ не доставят на Украйна нужните и за бърза и съкрушителна победа ATACMS, Abrams, F-16, то украинците неуправляемо ще разкъсат "ворогов поганых" с HIMERS и голи ръце.
Само че, тогава на съвестта на предпазливия Запад ще лежи значително по-високата цена в украинска кръв за общата победа.
Което, безусловно, ще остави определена утайка в отношенията между държавите-победителки в Четвъртата световна война.
А на тези държави, както след всяка световна война, ще им се наложи заедно да създават новата архитектура на световната сигурност – този път за сигурността на човечеството от отломките на окончателно разпадналата се империя на Чингиз хан — Джугашвили — Путин.
Превод: Faktor.bg