50 години атеизъм осакатиха българина, превърнаха го в сляпо същество
Имаме великата привилегия да сме творци, а това е формулата на успеха, казва последователят на Учителя
Андрей Грива е трето поколение последовател и изследовател на учението на Петър Дънов. От 2002 г. е председател на Общество Бяло братство в България. Роден е 1958 г. в София. По професия е музикант, работи в БНР.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Грива, надеждата е едно от основните послания на учителя Петър Дънов, къде да я търсим през новата 2013 г.?
- Надеждата винаги е била свещено понятие, което позволява на хората да се позоват на добродетелите, които ние признаваме като християнски, а те всъщност са общочовешки. Всеки си изработва една философска есенция, върху която полага житейската си практика и мъдрост. Но когато тя започне да се разколебава, започва да се разбива и икономическата рамка, социалното статукво, политическата криза е налице, значи просто идва време за новата парадигма, за новата формула. Но човек трябва да има и идея, и посока. В посоката на духовен растеж е насочена и философията на учителя Петър Дънов. Неговата мисия е да лекува душата и тялото на този народ. Колкото и да е странно, но вижте колко аптеки има по улиците на София, никога не са били толкова много преди.
- Но те продават само лекарства за тялото, как да изцерим болките на душата си?
- Лечителят на душата си отиде преди 68 г. от физическия свят, но той остави най-голямото културно и историческо наследство на България. Безспорно е, че Петър Дънов е най- издаваният и печатан автор у нас, а може би и най-превежданият българин в чужбина. За хората от духовните общества, които идват отвън думата България, звучи по същия начин, както за нас Тибет, Шамбала и т. н. Така че ние като българи сме длъжни да пазим неговото учение, то може да ни съхрани в бъдещето, то лекува и душите ни.
- Учителят предрича, че българите и славяните ще бъдем в основата на новата шеста раса, а в същото време виждаме, че обществото върви към някакъв регрес, защо се отдалечаваме от извисяването?
В момента има една повсеместна криза, която резонира на почти всички нива в живота. В една своя лекция Учителят казва: За 2000 г. от Христа до сега хората са напреднали много малко в интелектуално отношение. А извисяването ще настъпи, когато интелектът вземе преднина и превес пред сърцето, пред нормалната емоция на човека. При нас в момента емоцията е подтисната, тя е низвергната, тя не може да се проявява свободно. Всички, които срещаме в ежедневното си общуване, тайничко се подсмихват, а всъщност, след осемчасовия работен ден те започват да правят неща, които са недопустими в едно цивилизовано общество. Вижте какво се случи в САЩ през последните седмици от изминалата 2012 г. Млад човек изби хладнокръвно деца в училище, това е трагедията на днешното общество, защото живеем в изкуствена среда, която е откъсната от земята, от истинските корени на нормалното общуване. Всъщност голямата криза е в общуването. С навлизането на индустриализацията, със създаването на големите гардове, с цялата глобализация ние губим езика на общуване. Единият ти съсед е полицай, а другият - философ и ти трябва да намериш общия език с тях. Затова Учителя, когато се връща от САЩ в България, не прави някаква партийна система или фондация, а създава общество. В общество „Бяло братство” съществува равнопоставеност. Всеки, щом има някакъв талант от братството се опитваме да му дадем благодатната почва, за да го развива, това ни е завещал Учителя. От друга страна, обаче, след 2000-та година настъпи информационният век, хората вече общуват от всички точки на планета в реално време. Всичко това днес го приемаме като някаква даденост, но още в първите си лекции Учителя го е предрекъл, казвайки, че ще можем да виждаме какво се случва на всяка точка по света. И това е изречено не в годините, когато няма телевизия, а когато токът е непознат. Ние вече сме влезли в общия планетарен механизъм, който позволява на хората да изработват обща ценностна система. И докато наслагваме негативите на интелекта, наслагваме бизнес интересите и наричаме човека клиент, пациент, или лице, което пазарува, ние няма да намерим вярната формула за общуването, защото гледаме само финансовото обезпечение на човека пред нас. Неговата същност се измерва само в цифри и единици.
Казвам винаги, че Учителя е най-богатият човек, защото има един костюм, една Библия и една цигулка, с които прави цялото си учение, но всеки идва за съвет при него. Светецът Иван Рилски е изглеждал по същия начин. Светлите, великите хора не се нуждаят от материални ценности, но те носят духа в себе си и са богати със своето познание. Но това не е само логическото мислене, това не е само аналитичното познание на човека, това са хора на духа, които носят познанието от памтивека и отиват в извечното бъдеще. Това е мировото познание, което говори за абсолютната любов, за абсолютната истина. Ние носим тези сили в себе си, те са заложени в нас, но развиваме само физическото, гледаме само нашето удобство, само нашата банкова сметка как се движи и точно там е трагедията на съвременното общество.
- Как да оцелее и да се възроди духовното, след като живеем в общество, което произвежда агресивност и враждебност?
- За да се запази духовното, трябва да се научим да се чистим, да се чистим на подсъзнателно ниво. За това са необходими молитвата, медитацията, човек да има едно възприемателно и пасивно състояние, в което да остане насаме със себе си. Страшно е, че вече губим начина да чуваме самите себе си. Ние все по-рядко оставаме насаме със себе си. Затрупани сме непрекъснато с информация от медиите, с реклами, затормозени сме от безцелни общувания. Този негативен поток, който ни поглъща, нямаме време да го отработим. Така ставаме неспокойни, работим по 8 часа, връщаме с вкъщи и цялото напрежение, което шефът ни е стоварил върху нас, ние го изливаме на семейството си, на най-близките си. И когато ги нагнетиш, и ги накрещиш за неща, за които те изобщо нямат представа, и не знаят за какво става дума - те са готови да ни върнат топката и да ни атакуват със същата отрицателна енергия. Тези негативи ни се отразяват като огледало и затова трябва да пречистваме подсъзнанието си.
- Казвате, че молитвата и самовглъбяването чистят съзнанието, но за съвременните поколения молитвата, разкаянието са непознати, защото религиозното чувство е мъртво?
- Да, това е голям проблем за съвременния човек. До това състояние го докараха последните 50 години на атеизъм. Когато на една нация, на един народ им отрежеш духовната пъпна връв, просто ги превръщаш в сляпо същество, което не знае на къде се движи. А на българина му взеха вярата и го осакатиха. Всъщност вярата е нещо идеалистично, божествено. Независимо дали тя ще е насочена към Бог или към абсолютния център, но тази космогония е заложена вътре в нас като архитип на съзнанието, и ние знаем, че някъде, на някакво място един човек може да направи хиляди грешки, ако познава добре закона. Той ще намери хиляди вратички, за да избегне закона и да осъществи своята негативна проява. Но ако той носи коректива вътре в съзнанието си, дори да остане сам в банков сейф с отворените касети с богатства, няма да посегне към тях. Може би при мюсюлманите това усещане е по-добре развито, защото те имат страх от Аллах, в добрия смисъл, а при нас християните това усещане да се боиш от Бог изчезна. В псалмите Давидови всяко изречение завършва с: „Бой се от Бога”. Това е моралът, това е съвестта. Тези понятия, които сега намираме за изтъркани, са съществували от много години и са били канавата, върху която може да се построи всичко. Човекът е казвал: Христос или Аллах е моят бог, имал е страхопочитание от него и от тук нататък е надграждал. Това е фундаментът, ако го разрушиш - губиш почвата под краката си и само можеш да се сгромолясаш.
- Учението на Петър Дънов винаги е било много близо до словото на Христос, как Бялото братство се идентифицира със сегашния разпад на православната църква, как преодолявате разминаването с каноните й?
- Има едно голямо противоречие, което се е наслагвало през вековете и е достигнало до нас през тези 2000 г. след появата на Исус. Той събира своите ученици, говори им на открито, той прави църква. Църква значи събор, а днес като кажем църква си представяме само зданието. Смешно е да мислим, че един Господ ще го напъхаме в квадратната кутийка, с керемида отгоре. Църквата е вътре в нас, тя е нещото, което представлява първата и абсолютна величина, която ни е дала душата, за да можем да се осъзнаем като духовна субстанция. Тя е тази, която ражда живота. 11 г. преди Фройд, 20 г. преди Юнг, Учителя говори за четири степени на съзнанието – съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание и самосъзнание се движат по хоризонтала, свързани с общото и индивидуалното. Вертикалното е свръхсъзнанието, което е божественото. А подсъзнанието е, което ние натрупваме и което може да ни вкара, да ни зароби, да ни загроби в най-ниските места, ако не съумеем да го трансформираме За да не изгърмиш, да не изтрещиш от натрупаните негативи в подсъзнанието хората търсят или психоаналитик, или някакъв друг отдушник А Петър Дънов ни е дал формулата как да разговаряме с подсъзнанието си, за да се чистим от негативите, които трупаме. Когато говорим за Христос и учениците му трябва да е ясно, че той им дава зрънцата на вярата, казвайки: От рибари ще ви направя ловци на хора, ако приемете закона – ще бъде законът на любовта. Първият, който проговаря за любовта и слага всъщност началото на епохата на любовта, е Христос. До тогава човешкият живот няма абсолютна никаква стойност – той е разменна цена независимо дали става въпрос за вол, за нива, за роби и т.н. Българите слава Богу нямаме този грях към другите народи - да сме били робовладелци. Българинът винаги е бил толерантен към другите народи и вярвания. Ние сме по-широко скроени в търпимостта си. Погледнете една културна и цивилизована Великобритания - до ден днешен католици и протестанти, все християни, се бият и ненавиждат, обругават се. По нашия етичен кодекс това не може да бъде решение на проблема. Затова този кодекс трябва да го пазим, да го съхраняваме, но и трябва да го предадем на бъдещето. Никой не обича да му се поставят условия или ограничения за неговата вяра. Всеки трябва да избира сам вярата си и когато има духовната потребност да разговаря за нея с друг. И с този човек, който срещаш да можеш да съградиш молитва, храм, книга. Това е смисълът на нещата за духовния път на хората.
- Проповядвате толерантност, но православната църква е зле настроена към Бялото братство, представят ви като секта?
- Ние нямаме проблем с БПЦ, те имат проблем с нас, защото много от миряните идват в Бялото братство, за да търсят истинската духовност, но като цяло не е редно едно вероизповедание да се произнася за друго. Защото това са различни пътища. Неестествено е един будистки монах да критикува папата. Нещо подобно се случва и при нас – яви се някой монах и почва да критикува Учителя, без да го познава, като учение, като живот, без да е изчел книгите му. За да познаваш Учителя ти трябват десетилетия работа, за да му прочетеш словото, той има само 4-5 хил. беседи, това е огромен фундамент, който трудно се асимилира. През всичките години на смут и войни Учителя превежда по един духовен път хората от едно ниво към по-горно. Той е този, който е вдъхвал светлина, за да преодолеят хиляди настоящето и да минат на по-горното стъпало. Сам, без духовен учител това развитие не се постига.
- Каква заплаха са за църквата Дънов и учението му?
- Това отношение не е само към Бялото братство. Църквата смята, че България трябва да бъде само православна. Спъваме се в една схоластична схема. Европа, в която сме влезли не е източно православна. И когато България започна предприсъединителния процес беше поставена необходимостта от изработването на закон за вероизповеданията, който да е толерантен и етичен. Сега в 21 век ние да се връщаме към лов на вещици и да казваме тези са виновни, дайте да ги заклеймим, да ги анатемосаме – това звучи смешно. Общество „Бяло братство” има 100-годишна история и тя е създадена абсолютно самобитно от българин, чието учение без насилие е прието от стотици хиляди хора по света, а сега искаме това учение да го заклеймим и да го отречем! Тази тенденция идва отвън и е насочена не само към Дънов, но и към Ванга, Ботев, защото е писал срещу православните скотове. Тази нетърпимост е и срещу Левски, защото си е хвърлил расото и се отрекъл от църковния път. И кои тогава ще са моралните и духовните авторитети в тази държава, ако отречем тези колоси, които си тежат на мястото. Те са свършили своята задача и са примери за подражание докато стигнем до тяхното ниво. Колко са личностите, узрели до силата на един Левски, да възбудят духа на един народ, да поведат хиляди след себе си за създаване на една нова държава. Колко са достигнали до нивото на Ботев, който може да събере хъшовете и да ги убеди, че оръжието е тяхната свобода и е достойно да се умре за нея? Така че да не обезличаваме нашата история и колосите в нея. Всеки един българин оставя някаква следа, Учителят е оставил голяма следа и то на една територия, на която се сблъскват епохи, религии, култури, но между сблъсъка на силния анод и катод се ражда светлината. Бялото и черното също предизвикват тази искра.
- Какви са силите, които искат да унищожат духовните символи на българина?
- Тези опити и атаки идват отвън. Най-лесно се управлява народ, изпаднал в безтегловно положение. Народ, който нищо не произвежда, а само търгува, който е в тежко социално положение. Когато убиеш и духовните му ценности, ти го поставяш на колене, в абсолютна зависимост и можеш да правиш с него каквото искаш. При нас тази благодатна почва идва от факта, че за 1300 г. 750 г. сме все под някакъв вид робство и винаги зависими от някого. Затова през различни периоди българинът се е гърчеел, турчеел, после е ставал русофил, или се е пишел повече американец от янките. Цялата тази зависимост ни е отклонявала от истинската същност и ни е поставяла в заблудата на подражанието - нямаш собствено достойнство, собствен морал и започваш да се кланиш на фалшивите богове. Когато една държава има своите религиозни принципи, своята традиция, нещо което е изградено върху нейната основа, тя се явява доминанта за съседите си. В България в момента ние нямаме надеждна ценностна система, която да предадем на поколенията, нашата ценностна система е – това колко струва. Ако това състояние продължи, просто сме обречени.
- Как да се преборим с бездуховното общество, как да преминем към следващото стъпало?
- Учителят винаги дава една надежда и казва, занимавайте се с позитивните неща, защото всяко нещо, което четете и практикувате, вие всъщност с него се свързвате. Казва - не се занимавайте със злото, не се занимавайте с дявола, с негативите на хората, защото всеки един човек има узрял плод, за който не можете да се произнесете, защото той е в процес на растеж. Тук е и Христовата максима да виждаме сламката в окото на другия, а гредата в собственото си око -да не забелязваме. Учителят ни дава една от най-правилните формули казвайки – всички искате светът около вас да се оправи, а светът вътре във вас първо трябва да се оправи. Ако приемем тази максима, че ще се опитаме ние да изработим това отношение и към другия, тогава човек се обогатява. Ако ти имаш идея, ако ти си в хармония, ако държиш силата на своя живот, можеш да я предадеш на колегата си, на съпругата си, на децата си, ти си изградена личност, която може да дава – ти ставаш извор. Ако обаче ти си обезличен и си свикнал всички да ти дават, ти си една черна дупка, която засмуква цялата сила на околните, енергия, пари. Човек трябва да изгради себе си и да се опита тогава да помогне по този начин на другите. Той трябва да бъде тази банка, която може да дава енергия от излишъка си. Ние в момента имаме много излишък по отношение на натрупвания. Заобиколени сме с излишен материален свят, който ни тежи, ние трябва да намерим баланса между богатите и бедните. През последните години имаше някакъв глад към материалното. Но тези, които станаха богати, би трябвало да са разбрали, че парите не могат да им донесат ценностна система, че така винаги ще останат гладни и празни, ако само това е целта на животът им. И да си най-богатият човек, ще си в най-богатият затвор, който ти си си създал – със твоите сотове, железни врати, със твоите мутри и страхове. Ние имаме великата привилегия да сме творци, да оставим нещо след себе си. Тази привилегия я нямат нито животното, нито растенията нито камъкът. На нас ни е дадена тази привилегия да боравим с тези сили и да бъдем съзидателни. Ей това е формулата на успеха.
Мисля си, че всеки човек, ако намери своето място в обществото, къде може да бъде ценен, с това което носи в себе си, той се благославя. Ако ти работиш в посоката, която Бог ти е определил, ти ще бъдеш благословен.