Д-р Тренчев: Сметката с екзотичните идеи на Дянков се трупа на гърба на премиера

Ценностната система на българина е поразена от криза, която в  прехода се  задълбочи до пълна духовна катастрофа

Призивите в Интернет за стачки са трапезно революционерство

Няма министър, който да даде добра оценка на първия финансист на държавата, казва лидерът на КТ “Подкрепа”

Интервю на Стойко Стоянов

-Г-н Тренчев, в анкета на Faktor.bg 82,4 % от читателите твърдят, че биха излезли на национална стачка, ако това ще доведе до свалянето на ГЕРБ. Как  обяснявате тази категоричност?

-За да извърши човек определено действие, трябва да е мотивиран за това, а специално за българина се изисква да бъде много сериозно мотивиран. Нашият праг на търпимост, ако трябва да се изразя с термин от психологията, е много висок. Аз съм  изследвал как се проявява мотивацията на хората. През годините 1989-1992 мотивацията е била политическа, тоест, хората  излизаха на площадите, за да реализират  надеждата България да стане държава на развитата демокрация. Но това желание   мотивираше вярващите и те изпълваха Цариградско шосе чак от  хотел Плиска. С течение на времето тази мотивация се промени. През 1997 г. хората  протестираха масово заради галопиращата инфлация. Заплатите достигнаха до 5 долара на месец и това определяше едно неясно бъдеще. Всички останали протести през годините и до ден днешен, над 95%, са били икономически мотивирани. Миньорите в Мадан се бунтуваха, защото не им даваха заплати. В Марица изток направиха образцова стачка, но мотивирани от материален интерес. Имало е разбира се и протести от друг характер – екологични, там мотивацията не е толкова икономическа , а ситуационна. Но политическата мотивация се загуби в годините на прехода. Следователно, ако хората бъдат тежко материално засегнати, те могат да тръгнат на протест. Но има и друг аспект – решението да се стачкува е самостоятелно, лично, хората не могат да бъдат задължени. Затова призивите – “хайде  да стачкуваме” според мен, са емоционални. 

-Толкова примирен ли ви се вижда българинът?

-Известни сме като нация и то още от преди Освобождението, с подобни бунтарски призиви, които и Ботев поетично описва в своите произведения. Тези напъни аз наричам трапезно революционерство.  Особено това революционерство набира сила с количеството изпит алкохол. След отминаване на действието му еуфорията напълно  приключва. Опитвам се да намеря генезиса на тези проблеми и за мен отговорите трябва да се търсят в специфичната народопсихология. Това, което ни отличава от други нации е вродената липса на солидарност и краен индивидуализъм, което ни омаломощава в отстояването на една единна кауза. Имало е каузи, които са били споделяни от преобладаващата част от тази държава – Освобождението, Съединението, Балканската война, в които хората искрено са вярвали и са проливали кръвта си. Но след това, като че ли ни връхлетя една криза в ценностната система на българина, която в периода на прехода се е задълбочила до пълна духовна катастрофа, която тръгва от семейство, училище и църква. А какво е наред в днешното българско семейство – семейният модел се отхвърля като начин на общуване между мъжа и жената. За училището – няма нужда да давам каквито и да е данни. От него излизат едни полуобразовани индивиди. Това че има отделни будни момчета и момичета, които печелят олимпиади по света, не са показателни за родното образование. За църквата е почти излишно да говорим като за институция, която да формира морални ценности, най-вече заради характера на нейните водачи. Ако има нещо здраво, това са свещеници в средния ешалон. Върхът  на БПЦ е напълно компрометиран. Писано е в Голямата книга – ще поразя пастира и ще пръсна стадото...

-Говорите апокалиптично, но как все пак може да се преодолее тази криза в ценностите?

-Човешкият индивид се стреми да живее в една предвидима среда, може би състраданието към другия може да провокира към нещо хората. Тоест, всичко у нас става по възможно най-трудния начин. Както виждаме, в Перник стана земетресението и хората започнаха да си помагат един на друг. А това е най-трудният начин и се боя, че такава съдба ще ни постигне и то в много по-голям мащаб. Не говоря за някакво земетресение, а за някакво колективно нещастие. Вероятно то ще ни обедини и ще ни накара да си кажем:  Господи, какво направихме и как позволихме да се стигне до тук?

 -Глобалната мрежа не може ли да бъде важен съвременен инструмент за организиране на протести, имаше няколко успешни опита чрез Фейсбук?

- Що се отнася до призивите в интернет за някакъв протест и възраждане, аз съм песимист и скептично приемам резултатите от допитвания, анкети и други акции. Интернет наистина е една нова форма, която все повече хора ползват. Общуването е лесно и бързо, но в нея има нещо, което не ангажира човешкия индивид и това е заради неговата анонимност в мрежата. Там във форумите можеш да напишеш всичко, да оплюеш всеки, скривайки се зад чуждо име, тоест, това не те ангажират. В глобалната мрежа могат да се чуят неща, които нямат реално проявление. Но в края на краищата важното е от такива призиви и намерения какви действия ще произтекат. Например, арабите в Тунис, които считаме за изостанали, успяха да мобилизират едни огромни човешки маси, които протестираха. Ето разликата – там имаше комуникация, която бе последвана от действия. А в България има комуникация в мрежата, но не е последвана от действия. Това е фрапантен пример, че нашият праг на търпимост е много висок. Ясно стана на всички, че вдигането на тарифите в  синята и зелената зона в София е просто един начин да се съберат повече пари от кметството. Тези налози касаят не по-малко от 300 000 софиянци. Те ще бъдат материално ощетени. Имаше обществена дискусия, много нещо се написаха и изприказваха, но от всичките 300 000  засегнати излязоха 30 или 300 души да протестират. Всички сме засегнати, а малко са готовите да протестират. А принципът трябва да бъде – когато правата на един са накърнени,  всички са застрашени. Но при нас няма продължение на действията, а има апатия – по-младите казват няма светлина в тунела, по-добре е да напуснем тази държава. Това е един огромен проблем за нацията  – ако гледаме само бройката, тя може да не е толкова ужасяваща. Но ако се вгледаме във вътрешната структурата на емиграцията – тогава става страшно. Напускат най-перспективните индивиди, това са образованите, в които е инвестирано, но България ще ги загуби безвъзвратно. Това е най-качествената част на нацията.

-Защо синдикатите допуснаха  импровизациите на правителството в данъчната сфера?

-Проблемът има два ъгъла. Единият – процесуално- юридически. Със закон има създаден съвет за Тристранно сътрудничество, където са работодатели, синдикати и правителство. Работодателите и синдикатите се представляват от хора, които се проверяват периодично и отговарят на определени критерии, със съответна процедура. Според закона всички въпроси, касаещи жизненото равнище и осигурителни отношения трябва да минават през този съвет. Може да не се постигне задължително консенсус, правителството не е задължено да се съобрази с нашето мнение, но е длъжно да постави проблемите за разглеждане.  В противен случай, ние имаме основание и право да атакуваме решенията им в Административния съд. Сега аз съм разпратил писма до всички участници, защото от стенограмите ще стане ясно, че въпросът с въвеждането на нов данък за облагане на лихвите по депозитите на гражданите не е гледан в Тристранката. За мен просто вицепремиерът (Симеон Дянков, б.а.) си спести критики един ден по-малко. Защото на другия ден този въпрос е бил представен в МС и така е тръгнала процедурата към НС. Ние пак нямаше да се съгласим, но има нарушение на процедурата и затова съм сигнализирал партньорите. По този начин ние сме атакували пред ВАС и други нарушение на МС. По царско време вдигнаха цената на тока с 10 % без да бъде поставен в Тристранката и Административният съд отмени тази мярка. По време на Тройната коалиция имаше също няколко акта, които бяха съборени по този ред. Въпросът е да се спазва закона. Политиците са го писали този закон, а те не го спазват. Но това е едната страна на въпроса. Другата е по-страшна – защо се прави всичко това? За мен единственото логично обяснение е, че се търсят спешно средства, защото за съжаление, това, с което разполага държавата, не е достатъчно и то намалява.  И аз съм информиран от първа ръка за състоянието на икономиката, а пари се правят и създават в една работеща икономика. В една все по-свиваща се икономика като сегашната няма как да се заработят пари. Да, въвеждането на ред наказания, санкции, глоби могат да докарат някой лев в повече в хазната, но това е една ограничена възможност. Истинските пари, с които може държавата реално да разполага, идват само от  работеща икономика. Получавам актуална информиран от всички краища на страната и то от всички браншове, и мога категорично да твърдя, че ситуацията в икономиката е негативна и става все по-негативна. Тоест, условията, в които работи българската икономика, са неблагоприятни и тя работи недобре, да не кажа че работи все по-зле. Още един допълнителен аргумент в този негативизъм са инвестициите - за тях постоянно се говори, но те не идват. Постоянно ни напомнят, че данъците ни са ниски, че за разлика от други държави нямаме голям дълг. Но това са две условия, които са верни, но не са достатъчни, за да  привлекат инвеститори. Защото общата финансово-икономическа ситуация не се преценя само по два показателя. Важни са и други параметри – ситуацията е много отрицателна, и цялата тази конфигурация, наречена бизнес климат, вероятно е неблагоприятна и неатрактивна за чужди инвеститори.

-Случващото се в българската икономика само отражение на световната икономическа и финансова криза ли е, или има и елемент на управленска некомпетентност?

-Има световна икономическа криза, тя няма как да няма отражение и върху нас. Проблемът е, че нейното влияние в много държави, в резултат на специфична политика и търсене на адекватни решения, е вече забравено и преодоляно. След като ние имаме такива “добри” параметри, според политиците, защо тук не само, че не се намериха правилни решения, а проблемите се задълбочиха. И ако погледнем въпроса от един по-друг ъгъл, аз мисля, че ние направихме всичко възможно да задълбочим кризата с наши собствени решения, които не бяха адекватни на действителността.

-Дайте конкретни примери.

-Веднага ще ви дам два примера в подкрепа на казаното от мен. Още когато правителството пое властта, ние повдигнахме въпроса, че трябва да се заеме с кризата и да набележи пакет от мерки за нейното преодоляване. Социалният диалог, под влияние на премиера и социалния министър наистина беше възстановен в рамките на една седмица. Нашите експерти бяха готови с доста предложение какво да се прави, за да се преодолее ефекта от кризата и да се търсят варианти тя да не се задълбочава. Прие се  пакет с мерки на Национален съвет, влезе в МС и стана част от неговата стратегия. След което г-н Дянков изведнъж реши да вървим към балансиран бюджет, поради идеята да влизаме в еврозоната. Той спря да плаща на бизнеса и нещата започнаха драматично да се влошават. В началото на 2010 се видя, че работата не върви, за този пакет от мерки беше забравено. Повикаха ни отново и тогава – някъде около 15-16 дни, само дето не спяхме в МС, за да търсим изход. По 8-10 часа се дискутираха идеи какво да се прави в тази сложна ситуация. Тогава се изработи този прословут пакет от 59 мерки, в които поне половината бяха свързани с това как да се преодоляват последиците от кризата, да се намерят повече пари от бюджета. Документите са ясни, публични – но какво от тях беше реализирано? Изпълни се само нещо от социалната част – за пенсиите,  но и там пак имаше една непоследователност. Ето едни ясни примери, че нямаме визия как да излезем от ситуацията, но не ни и слушат управляващите. И синдикати, и работодатели са едни големи организации, които нямат за цел да бутат властта, а искат държавата да бъде по-добре и да работи. Ние не сме конкуренти на политиците. Политиците пишат правилата, които ние трябва да изпълняваме. И ако управляващите напишат едни тъпи и глупави правила – всички ще страдат от тях. Но в тази ситуация ние няма как да мълчим като синдикати и да не ги критикуваме. Примери в тази посока много, но резюмето е следното –  направихме прекалено много  грешки, с които да влошим ситуацията и да направим кризата повече българска. И като гледам  сегашното състояние, опитите да се пипа Сребърният фонд, налагането на този данък върху лихвите по депозитите – за мен отговорът е ясен. Няма пари и търсим спешно средства от някъде. А защо няма пари? Защо не се създадоха условия икономиката да заработи, за да нямаме сега този проблем? 

-До каква степен за тези провали отговорност  носи финансовият министър Дянков?

- Медиите пропуснахте да анализирате обясненията на финансовия министър, че с учудване разбрал, че у нас няма данък върху лихвите! Ако така стоят нещата, то те са много страшни. Един човек поема финансите на страната, три години управлява и изведнъж разбира, че няма нещо... В крайна сметка е за учудване, че един министър не знае по какъв ред и начин се събират парите в хазната. Това е доста страшен факт и е от компетенцията на други колеги. За скандалите около този данък според мен има две обяснения – че предварително е работено, но е скрито от нас или, че решението е взето в последния момент, по идея на някого. А в една правителствена политика трябва да има последователност, предвидимост, устойчивост.

-За три години ГЕРБ наложиха усещането, че могат да управляват и без синдикатите.

 -До колкото разбирам от политика, висшият пилотаж е да намираш съюзници, а не да създаваш противници. Виждате, че в България между политическите партии не може да се постигне консенсус по очевадни неща.  Каквото кажат едните, другите са против и обратно, без значение за какво става дума. Това е изключително негативно за държавата, защото трябва да има теми, по които да има в общи линии сходство във възгледите. Държавата не може да се лашка наляво и надясно през година. Ето, сега драмите в енергетиката, в  образованието. Там трябва да има визия за 20-30 години напред. Не може всяка година да въртиш кормилото накъдето ти падне, това са тежки, инерционни системи, и едно подобно лутане насам- натам само внася хаос. И ако за политиците е прието да са винаги против това, което искат другите, то това не може да се каже за големите структури на гражданското общество, каквито са синдикати и работодатели. Те искат устойчивост, предвидимост, спокойствие. В крайна сметка, ние се опитваме да влияем на тези, които вземат окончателното решение.

-Защо “Подкрепа” сте толкова последователни в искане оставката на Симеон Дянков?

-Това е наша позиция от много време, защото с многобройните си действия този човек ни убеди, че е непредсказуем. И нещо друго – аз сравнително често се виждам с министър-председателя и този въпрос съм му го поставял директно. Защото сметката, която трупа Дянков със своите екзотични идеи,  накрая се пише на гърба на премиера.

-Как реагира Борисов на критиките?

-Явно темата му е неприятна, не взима отношение по нея, още повече, че с времето става заложник на г-н Дянков. Прекалено  късно е да вземе по-радикални действия точно няколко месеца преди изборите, както реагира спрямо министър Трайков. Той беше една уникална личност, която защо ли личните противници на премиера, възхвалиха до небесата. Трайков го изкарват уникат, но нека си отговорим на въпроса - какво уникално направи? Нищо, до такава степен обърка работата в икономиката. Той беше пряка причина за стачката в Марица изток, той желаеше конфронтация, получи си я, а после отнесе и последиците. Сега излизат факти, че като министър е бил сериозно мотивиран икономически да върши определени неща.

-Кои са другите слаби министри в кабинета?

-Политиката на почти всички останали министри следва да се разглежда през призмата на финансовите им възможности, а те се предопределят от Симеон Дянков. Ако се направи анкета сред министрите, едва ли ще има такъв, който ще даде добра оценка на първия финансист в държавата. Аз имам лична представа от разговори за мнението им по тази тема, споделяли са. Това се отнася и до депутатите, и те научиха от вестниците за новия данък. Така беше и с пенсиите. В лични разговори народни представители са ми казвали – този човек ни направи на луди. Но са принудени да траят.

-Какви фактори стоят зад Дянков, че е непоклатим?

-Има много хипотези, но няма нищо скрито да остане. Ще стане ясно в един хубав ден, както е писано в Голямата книга. Ние синдикатите не влагаме нищо лично – това е въпрос на принципи. 

-“Подкрепа” избистри ли позицията си по референдума за Белене?

-Изчакваме каква позиция ще вземат нашите две федерации – “Енергетика” и “Атомна енергетика”. При нас правилото е да се съобразява конфедерацията с позицията на своите колективни членове. Въпросът не е бил дискутиран досега, тъй като има много политика и малко прагматизъм. Има доста съмнителни обстоятелства около тази централа. Проблемът се влачи с години. Можем да преценим, в известна степен,  социалния ефект – откриване на работни места, повишаване на доходите и оживяване на  региона. Но този огромен спор между държавата и политиците не е вплетен в една обща стратегия за развитие на българската енергетика. Има достатъчно факти, че там е пълна каша. Политиците се плюят по всякакъв възможен начин. Не може така, а тази безпътица и лутания, винаги ще генерират проблеми и скандали.