БСП и Станишев още не са се отървали от морала и похватите на БКП

Нямам вина за провала на СДС, Волен Сидеров тогава беше оръжието за разбиването на сините, казва първият демократично избран президент

Интервю на Стойко Стоянов

- Д-р Желев, как приемате гладната стачка на поета Едвин Сугарев, срещу правителството на Орешарски, преди 20 години той отново протестира, искайки вашата оставка като президент, заради кабинета на Любен Беров, който създадохте задкулисно?

- Мисля, че този протест е несериозна работа. Когато гладува преди години за моята оставка, се провали. Беше се зарекал, че ще гладува до смърт, ако не си подам оставката, но други умряха тогава. Не му желая смъртта, но тези форми са познати и са обидни за мислещите хора в България. Живеем в друго време, трябва да се действа с други средства.

- Ходите ли на протестите в София срещу правителството на Орешарски?

- Въздържам се да ходя и то нарочно, защото вероятно появата ми ще я използват като някакъв аргумент срещу самите участници в гражданското недоволство. Не искам да излезна като подстрекател, хората сами показват ясно настроенията си.

- А подкрепяте ли исканията на гражданите за оставка на правителството, излъчено от олигархията?

- Да, солидарен съм с исканията на хората, те са справедливи и благодарение на тях започнаха да се случват някакви промени. Властта взе да се съобразява с гласа на хората. Но най-важното е, че имаме поредно пробуждане на гражданското общество. Такъв порив имаше през 1989 г., през 1990, през 1997 г., но после нещата някак си закостеняха, хората сякаш се умориха, въпреки, че страната се превърна в част от Атлантическата и европейска интеграция.

- Смущават ли ви действията на новото управляващо мнозинство за рекомунизация, какъв знак е това за България?

- Това е ненормално поведение. Явно БСП още не се е отървала от морала и похватите на бившата комунистическа партия БКП. Претенциите на Сергей Станишев, че са модерни леви, някак си издиша, за съжаление. Не съм очарован от него като политик, въпреки, че е доста по-млад. Липсва му демократичният инстинкт, демократичната култура, за да е адекватен. Хората обаче не могат да бъдат излъгани.

Що се отнася до опитите за реставрация, ще ви дам пример – отдавна говорим за създаване на Институт за националната памет, който да изследва и документира жертвите, загинали по времето на комунизма. Реално те са повече отколкото по времето на така наречения фашистки режим и царското управление в България. Реално такъв фашистки режим, за който се говореше години наред, не е имало, а само отделни личности са били с такива убеждения. Завършеният тоталитарен режим се създаде по време на 45-годишното управление на БКП и Тодор Живков. Но сега политически кръгове, около БСП по принцип са съгласни със създаването на един такъв институт за близкото минало, но искат той да обхваща всички загинали, след Освобождението. Липсата на такъв национален институт е срам за България, защото подобни музеи, институти, агенции и неправителствени организации отдавна бяха създадени в други бивши социалистически държави и те изследват жертвите на комунизма за своите страни. Само в България, непрекъснато се намират сили, които да противодействат на тази идея. Това е доказателство, че тук процесите на декомунтизация не са завършили.

- Проблемът стои, защото сега в България управляват децата на комунистите?

- Да, истината е такава и тя не е добър знак за страната ни. По принцип аз не смятам, че децата трябва да носят вината на родителите си и да ги обвиняваме за комунисти. Реално те не следват като цяло комунистическата идеология и политика. Това би ги компрометирало пред ЕС и НАТО.

- Ще издържи ли дълго този кабинет, има ли моралният ресурс да претендира за доверието на хората и да управлява?

- Съмнявам се, че ще издържат дълго. Напрежението се натрупа и се разширява. Няма да успеят да завършат мандата си. Най-вероятно през късната есен, или през следващата пролет този кабинет ще си отиде. Дано до тогава да бъде разработен нов избирателен кодекс, който да даде възможност за участие на нови граждански формации и в следващия парламент да има по-широко обществено представителство.

- Като изследовател на фашизма как оценявате проявите на Волен Сидеров и „Атака”?

- Волен е излагация за българската демокрация. Този политик призоваваше, че трябва да излезем от ЕС от НАТО, това говори за неуравновесен политик, който е допуснат до властта, може да направи големи бели в държавата. Жалкото е, че БСП и ДПС се опряха на неговия глас, за да имат кворум и мнозинство. Естествено е, че Сидеров ги компрометира и трябва час по-скоро да се отърват от него.

- Какъв е изходът за демокрацията от тази критична ситуация?

- Изходът е ясен – бързи нови избори. Само така ще се върне доверието в институциите. Партиите в този парламент не могат да работят заедно и отговорно, да си спомним само какви зловещи обвинения си отправяха преди месец, а и продължават „диалога” си по този конфронтационен начин. Обществото трябва да е наясно, че изборите не са нещо опасно.

- Има ли ресурс в обединението на старите десни партии, или нова формация ще е по-добрият изход от политическата криза?

- Какво обединение може да стане от разпадналите се във времето части на СДС. Там всеки лидер иска да води бащината дружина. Може да се тръгне към някакъв коструктивен реформаторски блок, но първо трябва стъпка по стъпка да признаят грешките, които доведоха дясното до тази ситуация и до изчезването на СДС от политическото пространство. Чисто исторически не трябва да има драма от това, че СДС изчезна. Това се случи с демократичните формации на прехода и в останалите бивши социалистически страни – разпаднаха се и отмряха, даже по-рано загинаха от нашето СДС. Вероятно извеждането на преден план на млади хора, които не са били в политика и не са обременени от общественото мнение, могат да бъдат мотора на една нова дясна партия или движение.

- Вас ви сочат, че сте основният виновник за провала на СДС, преоценихте ли поведението си, открихте ли своите грешки?

- Напротив, аз хвърлих не малко усилия да спася СДС, но в онези години вече бях президент и нямах право да представлявам само една част от българските граждани. Някои от лидерите направиха редица глупости, които доведоха до разпада на СДС. Такава роля изигра гладната стачка на 39-те. Предупреждавах сините депутати, че политиката на конфронтации с институциите, със синдикати, с различно мислещите от тях партии ги води към провал, но те не ме чуваха и провалът беше предизвестен. Това доведе до изолирането и напускането на СДС от големите партии на социалдемократите на Дертлиев, земеделците на Милан Дренчев. Изключително негативна в този период беше ролята отново на Волен Сидеров. Назначиха го за главен редактор на в. „Демокрация” и изданието се превърна в трибуна за разбиването на СДС. Сидеров беше използван тогава от екстремистки настроените кръгове.

- Кой използва сега Сидеров като оръжие срещу демокрацията?

- Сега вече той самият носи оръжие, така влиза в парламента. Не смятам, че днес стоят някакви задкулисни сили зад него. По-скоро той сам се опитва да играе тази вредна роля, но няма нито сили, нито интелект.