Висшият клир да даде шанс на максимален брой православни българи да определят тримата кандидати, от които да се излъчи новият патриарх
Раната на разкола не е излекувана, да не я възкресим отново, предупреждава журналистът
Интервю на Мая Стоянова
-Г-н Благоев, вместо и траур и смирение, което трябва да спазват след смъртта на Максим, владиците подхванаха компроматна война, как да си обясним поведението им?
- Аз не бих я нарекъл компроматна, тя е котерийна борба. Мисля, че тепърва ще започнат да се вадят компромати, защото досега има само твърдения, които не са подплатени с необходимите документи. Не прави чест на хора, които имат претенции да са елит на обществото, още повече духовен елит подобно поведение. Независимо от това дали църквата е в траур или в радост, една котерийна борба не е пример за християнска любов. Защото без значение дали човек е в траур или в радост, той винаги трябва да бъде християнин. А християнинът е призван да обича така, както Бог обича света. И ако по времето на патриарх Максим църквата беше на ръба на общественото доверие, то сега, за съжаление, има всички шансове да се срине в пропастта на общественото недоверие. Защото хората виждат как още незаравнен гробът на патриарха, още не са изминали 40 дни, а борбата за бялото було става неистова. Дори хора като мен, които отдавна следят църковните дела сме смутени от това, което се случва. Твърде скоро се разгоряха страстите, което означава, че в Светия Синод е имало едно сдържано напрежение, което починалият български патриарх Максим не е могъл да преодолее, а само по някакъв начин е туширал и сега то избухва с пълна сила.
- За дядо Максим се чуха много суперлативи, че е обединил и съхранил църквата, а само дни след смъртта му упорито и открито се говори, че тя е пред разпад. Какво реално е наследството му?
- Много се говори през изминалата седмица за наследството на патриарх Максим. Аз мисля, че и неговите сладки, но и неговите горчиви плодове тепърва ще ги бере Българската църква. В никакъв случай не мога да се присъединя към тези, които изричат елейни слова за блаженопочиналия български патриарх. Ако Максим беше държал здраво църквата и ако наистина беше неин обединител, какъвто се опитаха да го изкарат представителите на една определена политическа територия в българското пространство, църквата ни щеше да е силна и единна. Фактът, че няма единомислие в самия Свети синод, а бурените на разкола все още не са оплевени – говорят, че това наследство е много спорно. Нещата, според мен, са изключително сложни и нееднозначни. Мисля, че това, което се случва в Светия Синов е резултат на това наследство, виждаме го то да се проявява в пълната си стихия. А стихията е обикновено разрушителна, тя рядко е градивна. Налице е уж междуличностна война между Варненския митрополит Кирил и Пловдивския митрополит Николай, а всъщност, това е войната на лобитата в Синода. Една част от старите митрополити се обединиха около Кирил, за да неутрализират Николай. Само, че Николай също разчита на подкрепата на възрастните митрополити.
- Какви лобита парцелират църквата, вътре в нея ли са или са проектирани някъде в светския живот, какви интереси преследват те?
- Тези лобита, които се проектират от света към Синода са повече от очевадни, изхождайки от факта, че и Кирил Варненски, и Пловдивският митрополит разчитат на определени финансови среди. Коя е групировката със силно присъствие във Варненска епархия е добре известно на хората, които се интересуват. На кого митрополит Николай даде титлата архонт, на кого даде първия учреден орден на Пловдивска епархия “Св. апостол Ерм” – на двама “известни” бизнесмени, които за нашите географски ширини са своего рода олигарси. Ако търсим някакво лоби отвън навътре в Синода – то е ясно. Боричкащите се митрополити в Синода по-скоро разчитат на финансовата подкрепа на тези хора, която в последствие ще им бъде осребрена. В този смисъл, лобитата в този момент са Кирил срещу Николай. Но със сигурност ще има прегрупиране в тях, когато дойде ред за патриаршеския избор. Защото митрополитите, които сега стоят зад Кирил, в уплаха си от активността на Николай, в момента, в който дойде ред да се подрежда листата с кандидатите за патриарх, т.е. изборът на тримата кандидати, със сигурност няма така ревностно да защитават Кирил.
- Кои са митрополитите, които подкрепят Николай и кои са в лобито на Кирил?
- Те са общоизвестни. В лобито около Николай са неговият духовен баща – Плевенският митрополит Игнатий и митрополитът, който го е ръкоположил за монах – Врачанският владика Калиник. И двамата бяха осветлени като сътрудници на бившата ДС. Освен това, очевидно под някакъв натиск, на негова страна за сега е и Великотърновският митрополит Григорий. Имам предвид това, че на първото заседание от зимната сесия на Синода на 14 ноември Григорий липсва, а ден преди това заяви, че оттегля подписа си от решението за избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател на Светия Синод. Що се отнася до Кирил – лобито е също ясно очертано, това са останалите митрополити, но те сигурно ще се прегрупират, в навечерието на патриаршеския събор.
- В това време на котерийни борби, какво може да се окаже препъни камък в избора на нов патриарх?
- Проблемът е, че статуквото, балансът в Светия Синод са изключително крехки и може дори да се стигне до там, че да няма консенсус за излъчването на трима кандидати за глава на Светия Синод. И тогава църквата ще бъде вкарана в още по-патова ситуация от тази, в която се намира сега.
- Кажете като журналист, познаващ тази тематика, какъв човек трябва да седне в патриаршеския стол?
- Много е вероятно е лобито, което сега подкрепя Кирил, да укроти неговите амбиции за патриарх и да го убеди, че е по-добре да се избере друга, по-компромисна фигура. Най-вероятно тя ще се излъчи от т.нар срташи митрополити. Това е мое лично мнение – смятам, че има поне две личности, около които Синодът може да се обедини. Единият е Ловчанският митрополит Гавраил, за когото е известно, че не е открито досие, което да го уличава в сътрудничество поне с българските тайни служби. Другият е американо-австралийски митрополит Йосиф, който макар и половинчато, беше първият и единственият, който намери сили да каже: Прощавайте, аз съм бил агент на ДС. При положение, че висшият клир не успя да намери морални сили да излезе пред обществото и да се извини за своето агентурно минало и продължава да носи този негатив от миналото, сега вече тази карта – агентурна принадлежност, не може да не се разиграва. Затова сега трябва да се търси максимално компромисната личност, дори ако има агентурно досие, но е намерила сили да се покае. Надявам се разумът да надделее и да се избере човек с харизма и достатъчно неопетнено минало. Иначе църквата ще продължава да се върти в зловещата орбита на своето комунистическо и посткомунистическо наследство. А ако се допусне патриарх да стане митрополит, който има не само агентурно минало, но който няма и елементарно чувство за смирение и покаяние, това ще срине още повече авторитета на Българската църква.
- Дядо Николай има сериозни амбиции за глава на БПЦ, какви са шансовете му, предвид устава на църквата?
- Не мисля, че Николай има амбициите сега да стане патриарх, но със сигурност има амбициите да сложи човек, който е удобен за него или иначе казано – да играе ролята на патриарх в сянка. Много интересно е обаче, че митрополит Николай, който се опитва елегантно да развява агентурната карта в Синода, да бъде някакъв радетел да се избере за патриарх човек с неопетнено минало, разчита именно на подкрепата на двама от бившите агенти на ДС в Синода - Игнатий, и Калиник. Игнатий е с два агентурни псевдонима, а за Калиник е известно, че е бил вътрешният министър на Синода и неговата дума е била особено силна. Има и нещо друго. Вярно е, че митрополит Николай е млад, активен човек, не прави малко за своята епархия. Но последната гавра на Синода с православито бе под негов диктат – легализирането на архонтите. Това според мен му изигра много лоша шега. Затова сега дядо Николай трябва да охлади амбицията си на всяка цена да бъде управляващ Софийската епархия, защото знаем, че тази епархия има двоен брой участници в избора на патриарх. Няма как да се свика и църковен събор, който да снижи възрастовата граница при кандидатите за патриарх. Просто трябва да мине още малко време за да може митрополит Николай да придобие не само повече административен опит, но да се научи на любов и благост, да бъде диалогичен, а не ментор, ако иска един ден да оглави Църквата и болшинството православни да го приемат с открито сърце, а не да се страхуват от него. Сега ни е нужен патриарх с голям авторитет, който познава предизвикателствата на съвременния свят, да бъде пастир, който не буди постоянно негативни емоции, а е харизматик и добър проповедник.
- Премиерът заяви, че държавата няма да се меси в църковните дела. Откровен ли беше Борисов или е поредната проява на лицемерие от страна на държавниците, което те проявиха и в оценките си към патриарх Максим?
- Когато говорим за намесата на държавата, аз не очаквам да се случи това, което е било преди 40 години – т.е. да се събере неформален кръг от управляващи, които да посочат кой да бъде патриарха. Знаем, че патриарх Максим е избран с прочутото решение на Политбюро на ЦК на БКП от 8 март 1971 година. Това обаче, което наблюдавам сега е, че държавният елит е притеснен кой ще бъде българският патриарх и дали той ще бъде достатъчно диалогичен с държавните власти. Защото държавата със сигурност има своите опасения, че ако Църквата се оглави от един патриарх, който не винаги мисли като управленския елит и това може да създаде доста проблеми. От друга страна, аз смята, че е крайно време в тази държава да има коректив на ценности и на морал, който да бъде неудобното камъче в държавната обувка и да пречи на властовия елит да изпада в измамливото усещане на собствената си непогрешимост. В този смисъл, един по-критичен патриарх, личност със собствено мнение, ще бъде от полза и за Църквата и за обществото. Защото 20 години българите очакваха да видят в лицето на църквата онзи морален стожер и коректив, който постоянно да напомня и на политици, и на общественици, и на цялата нация къде е правия път и от какво не трябва да се отклоняваме. Колко кризи минаха през тези 20 години, а църквата нито веднъж не изпрати своето истинско християнско послание за разбирателство и единомислие. Ако иска църквата да върне хората в храмовете, защото българинът е повече далеч от своята православна църква, това е един от пътищата – обществената активност на църквата. Затова си мисля, че има държавен и политически елит, който ще се опита да повлияе задкулисно при избора на новия патриарх. Друг е въпросът редно ли е във време на истинска демокрация това да се случи? Да не говорим и за финансовите лобита, които още по настойчиво ще искат да си кажат думата при патриаршеския избор.
- При този спорен състав на Светия синод, ще може ли да се избере истински духовен водач и опора на българите в тези тежки времена?
- Големият проблем според мен е, че твърде малък е броят на участващите в патриаршеския събор и от тук те са твърде определими и прогнозируеми. При всички положения така е направен уставът на БПЦ, че всяка епархия да подбере и излъчи удобните хора и това лично мен ме притеснява. Този устав така е подреден от времето на комунистическа България, но за това никой не говори в момента. Аз лично смятам, че църквата през вековете е показала, че може да проявява едно особено поведение, което се нарича икономия – т.е. снизходителност. Това значи, че на първо място се поставя не устава на една църква, а духа на християнството. А духът на християнството е съборност. Това в устава не се предвижда, но БПЦ в лицето на висшия клир може да намери начин, който да даде възможност на максимален брой православни българи да определят тримата кандидати, от които да бъде излъчен новия патриарх, а не Синода да ги определя, както е по устав. Ние даже не следваме тази апостолска практика, каквато имат Сръбската православна църква и Коптската църква в Египет – да се тегли жребий, вярвайки че Светият Дух насочва ръката към избора на един от тримата предложени. Нашият клир някак си се поставя над Светия Дух. А във време на такива котерийни борби, видно е, че висшият клир няма мъдростта да определи най-достойния. Затова е добре този избор да бъде оставен в ръцете на православните българи, на Народа божий, на духовенството и на миряните, които водят редовен богослужебен живот. Мисля, че това ще бъде в духа на християнската съборност, която ние изповядваме и в Символа на вярата – „една свята, съборна и апостолска цъква”. Тази съборност трябва да се види на дело и това може безпроблемно да се организира, като Синодът определи един неделен ден, в който след светата литургия с гласуване чедата на Българската православна църква да определят кои трима от 14-те синодални архиереи патриаршеският събор ще избира за глава на Църквата. Нещо като предварителните избори, които практикуват някои партии сред своите членове и симпатизанти, когато трябва да определят своя кандидат-президент. Така и църковният народ ще може да си каже думата и няма да бъде нарушен уставът на БПЦ, че патриарх се избира от патриаршески избирателен събор. Просто механизмът за определяне на кандидатите ще бъде променен – за доброто на Църквата. Това е моето лично мнение, макар да не съм богослов. Но мисля, че то не е лишено от логика и смисъл, ако искаме Българската патриаршия да се оглави от личността, от която има нужда не само църквата, но и цялото общество.
- Как оценявате реакцията на Инокентий, който отново възбуди процедурата за регистрация на алтернативен синод в България?
- Това е типично поведение за български владика и в никакъв случай не е проява на мъжки характер. Инокентий имаше шанса да се върне в единството на БПЦ и даже да е един от митрополитите в Светия Синод. Не зная какви са целите и амбициите му, но човек, който веднъж се покая на Всеправославния събор в далечната 1998 година, който каза, че приема да се върне в единството на църквата, в един момент да предявява някакви претенции е нелепо. Ще е жалко, ако някой от каноничните митрополити се изкуши да се заиграе с тази карта и в един момент я превърне в разменна монета при избора на бъдещ патриарх – т.е. да спекулира, че ако не го впишат в кандидатските листи или не сложат негов човек, той ще премине на страната на Инокентий. Раната на разкола все още не е излекувана напълно, не е забравена тази печална история в миналото на нашата църква и тя не бива да бъде възкресявана отново.