Притискат ме чрез предсрочна изискуемост на заема, а това е финансово изнудване и подлежи на наказание по НПК
Ако имате договор за заем преди октомври 2008 г., с плаваща лихва и тя е повече от 3%, вие вероятно сте един от измамените, предупреждава Пламен Стоянов
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Стоянов, вашето име нашумя напоследък със спечеленото дело срещу една от най-мощните банки в страната, чувстватели се победител?
- Бих казал, частично. Да, осъдих „УниКредит Булбанк“ АД за надвзетата лихва, въпреки условията в подписания договор. Но остава едно голямо “НО” - банката отказва да приведе олихвяването на кредита ми в съответствие с решението на Русенския Районен и Окръжен съд. Тоест, отказва да намали лихвата ми, за което отново трябва да заведа ново идентично дело и така до изтичането на кредита ми през 2022 г. Това е абсурд, който може да се случи само в България.
Но мокар и частично се чуствам все пак победител и защото групата от над 30 души, активно борещи се с незаконните действия на банката и над 3 500 наши последователи във Facebook, подпомагали моя успех, все още водят битка с тромавата съдебна система и също очакват справедливост. Делата на някои от тях вече две години са още на първа инстанция и не им се вижда краят.
- Получихте ли подкрепата на някоя държавна институция в тази съдебно-финансова сага?
- Не, всички останаха безмълвни и затова искам да задам въпроса: Къде са българските институции, на които ние гражданите плащаме данъци? Къде е Комисията за защита на потребителя (КЗП), която е констатирала закононарушенията на „УниКредит Булбанк“ АД с Протокол 27/2010 г. Тя отказва да изпълни задълженията си, според Закона за защита на потребителя - чл.148 ал. 4 и да заведе колективен иск, заради отказа на банката да преустанови използването на неравноправни клаузи. Питам и къде е БНБ, която с надзорни документи - изх. на БНБ № 1748-0296/2009 и № 1748-0371/2010, е установила, че променята на начина на изчисление на лихвата ми от Пазарен Индекс + Надбавка на Пазарен Индекс + Надбавка + Премия е нарушение по чл. 58 ал.1 т. 2 и чл. 59 от Закона за кредитните институции. Защо централната банка не е предприела необходимите действия, които законът и позволява,за да преустанови това законарушение, ощетяващо голяма група български граждани.
- Управляващите знаят ли, че некоректното банкиране се е превърнало в проблем за много български семейства, как реагираха?
- За всичките откази на КЗП и БНБ да изпълнят задълженията си по българското законодателство, бе информиран многократно премиерът Бойко Борисов и шефът на БНБ Иван Искров. Поискахме обяснение от подуправителя на БНБ Румен Симеонов, информирахме и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев. От първите трима и до ден днешен, както казва народът, ни кост, ни вест. Правят се на ни чул, ни видял, въпреки финансовите щети, които понасят гражданите и печалбите, които трупа „УниКредит Булбанк“, нарушавайки българското законодателство. Можем само да предполагаме защо си траят и мълчат! Единственно г-н Пенчев показа гражданска позиция и в няколко интервюта и срещи с нас поиска обяснение от КЗП защо не реагира по закононарушенията.
- Значи победата ви е просто символична, след като властта, макар и мълчаливо е на страната на банките?
- Всички, засегнати от действдията на банките, ще се почустваме истински победители, когато видим, че премиерът, ръковадствата на БНБ и КЗП започнат да си вършат работата по спазването на българското законодателство. За това ги задължава законът, вместо само ние да им плащаме заплатите, а за награда да висим по съдилищата и да се борим сами за накърнените си граждански права. Винаги съм се питал: защо аз и гражданите, трябва да принуждаваме държавата да си върши задълженията? Не е ли редно след като събира данъците, за да издържа себе си и администрацията, съвестно да си изпълнява задълженията и към нас, както законът задължава. А не да я ръчкаме, тормозим и да осветляваме корупцията в нея.
Преди време, след подаване на поредната жалба до КЗП, след близо 3 месеца чакане на отговор, започнах да се обаждам от Англия на чиновничка от комисията. Правех го ежеседмично и сигурно тормозех служителката, която трябваше да ми отговори на жалбата. След още 3-4 седмици протакане на отговора, служителката, раздразнена от поредното ми обаждане, заяви: „Аз няма да ви отговоря пък, вие какво ще ми направите...?“ Шокиращо поведение на държавен служител, който си храни семейството с моите даници. Цинично е, че тази жена не изпитва и никакво задължение, и никакви огризение на съвестта, че срещу тези пари, които получава има задължения към данъкоплатците. Ако подобно нещо се случи в Англия, сигурно тази жена щеше вече да е на улицата и да мете листата, а не да си клати краката на топличко за наша сметка.
- Какви лостове и механизми според вас можеше да използва Борисов за въздействие?
- Има реална възможност и право лично, а и чрез парламентарната група на ГЕРБ да поиска обяснение за бездействието на БНБ и КЗП, но не го направи. Можеха да инициират и поправки в законите, така че да защитават гражданите. В същото време непрекъснато го слушаме как с най-голямото нахалство говори, че се борил за демокрацията, за защитата на гражданските права и законите.
- Безпрецедентно е, но банката отказва да изпълни решението на съда по вашето дело, как ще й противодействате?
- В писмо до мен от 13 декември 2012 г. юристите на „УниКредит Булбанк“ поставят под съмнение Решенията на две съдебни инстанции в Русе, оспорвайки факта, че са констатирали в решението си неравноправни клаузи в моя договор. Юристите на банката четат както Дявола Евангилието и едва ли не успорват мотивите на съда на базата, на които ми е присъдена сумата от 4677 лв. Позовават се на диспозитива на Решението, че съдът не е посочил, че клауза 11.1.1.1. в Условията за усвояване на кредита е неравноправна, следователно - нищожна, макар това да е посочено в мотивите на Решението.
Направих два неуспешни опита да вляза в диалог с финансовата институция, за да приведем съдебното решение в действие, без да се стига до принудително изпълнение на Решението. Сега оставих нещата в ръцете на моя адвокат и ще действаме чрез частен съдебен изпълнител. А що се отнася до отказа на банката да преустанови добавянето на третия компонент „Премия“ към изчислението на годишния ми лихвен процент, явно ще трябва да се води ново дело. Обмислям също така, по съвет даден от офиса на Еврокомисаря г-жа Рединг, да се обърна към Финансовия Омбудсман на Великобритания за съдействие, като английски данъкоплатец.
- Вярно ли е, че банката е поискала предсрочно да върнете парите?
- Да, това е факт. Банката постави завоалирано условие за изплащането на присъдената сума, чрез иск предсрочно да погася заема си в двумесечен срок, но и за това обмислям също ответни действия. Самият опит да бъда притискан чрез предсрочна изискуемост на заема за мене е финансово изнудване и подлежи на наказание по НПК. Така че борбата продължава.
- Левон Хампарцумян определи вашият случай като единичен, т.е. изключение, така ли е в действителност?
- Г-н Хампарцумян като изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ си е в правото да твърди каквото си иска, но фактите са следните: В Протокол 27/2010 г. на КЗП, Надзорни документи на БНБ, Изх. на БНБ № 1748-0296/2009 и № 1748-0371/2010 г. са посочени над 20 разнотипни договора, слючени в различни години, където закононарушението с „Премия“-та е констатирано. От Протокол 38/14.10.2008 г. на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“ АД ( виж на http://plamen1967.wordpress.com/protokols/) също се посочва, че промяната е не само за моя кредит, а за всеки банков кредит. Така че няма как аз да съм изключение. Тук е мястото на БНБ да изпълни задълженията си, позовавайки се на Закона за кредитните институции и упражнявайки надзорната си функция, да влезе в „УниКредит Булбанк“ и да изисква всички договори, да направи пълен анализ на всеки един от тях, и в случаи на открито закононарушение - да поиска възстановяване на надвзетите суми.
- Какъв съвет ще дадете на измамени кредитополучатели, как най-рационално да защитят интересите си?
- Нека клиентите на „УниКредит Булбанк“ , сключили договори за заеми преди октомври 2008 г., да се запознаят с документацията по моя случай (договор, разширен лихвен лист, документите на КЗП и БНБ, решенията на Русенския Районен и Окръжен съд и др.) Те са публикувани в моята уеб страница -http://plamen1967.wordpress.com/bulbank_documents/mydocuments/, а също така да се запознаят със специалното ръководството, което група ощетени кредитополучатели изготвихме - „В помощ на ощетения“ -http://plamen1967.files.wordpress.com/2012/01/pomost.pdf . Ако установят, че описаните закононарушения се отнасят за техните кредити, да предпремат съдебни действия в защита на правата си. Ако имате договор преди октомври 2008 г., с плаваща лихва и тя е повече от 3%, вие вероятно сте един от ощетените.
Предупреждавам, че още след първата жалба до банката, евентуално ще ви предложат „изгоден“ анекс или договор. В никакъв случай не подписвайте каквито и да било документи без съвет от адвокат, за да не изпаднете в ситуацията на г-н Слави Ангелов – (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=445760) и да се окажете измамени.
- От години работите и живеете в Англия, различават ли се правилата на кредитната игра на Острова и у нас?
- Живея извън страната вече 15 години. Бил съм и съм клиент на банки в ЮАР, Северна Ирландия и Англия, ползвайки различни финансови инструменти – разплащателни сметки, кредитни карти, заеми и почти съм нямал сериозни проблеми. Само за пример - в Северна Ирландия кредитната карта на моята съпруга бе издадена със сгрешено име, бе изтървано спесифичното за българите окончание „а“, за женски род. При сигнализиране за проблема, банката преиздаде кредитната й карта. Изпратиха ни я на домашния ни адрес с извинително писмо от две странички. А в България за сгрешена карта от страна на „УниКредит Булбанк“, при установяване на проблема поискаха 5 лв. от съпругата ми, за да й се преиздаде сгрешената карта. Отказахме да заплатим за грешките на банката и ни нарекоха какво ли не. Сами преценете как е в другите страни и как е в „държавата“ България. А относно правилата на кредитната игра - ако банка в една от трите страни, в които съм живял, дори и само да помисли да промени цената на кредита (метода на изчисление на лихвата) , просто щеше да е извън пазара. Отделно я очаква разследване от потребителски организации, банковите регулатиори и Финансовия омбудсман, а медиите щяха да публикуват случая на първите си страници. В България е точно обратното - институциите мълчат и бездействат, а медиите не пишат, съответно - не информират гражданите, най-малкото за да се пазят от некоретни финансови институции, заради заплахата от глоби, която всява чл.152 от Закона за кредитните институции.
- Покрай кредитната сага сте се превърнал в лидер на група по интереси във Фейсбук. Имат ли шанс измамените клиенти да се самоорганизират и да принудят държавата да изработи, и приложи европейски норми и правила на банкиране в България?
- Надежда винаги има. Но гражданите, първо, трябва да бъдат информирани за закононарушенията по техните случаи, за да бъдат мотивирани да започнат защитата си. Именно в момента това е главната задача пред мен и групите ни във Фейсбук. Имахме няколко срещи, за да обсъдим създаването на една истинска организация, защитаваща потребителите на финансови услуги, но за сега не се е появил изявен лидер, двигател сред нас, който да поведе останалите. Освен това, законовата база в България е осеяна със спънки за създаването на такава организация и участието в нея, както в завеждането на колективни искове, но и при организирането на дискусии на законопроекти, засягащи потребителите на финансови услуги. Страхът и сплашването на банковите клиенти с „предсрочно изискуемост“ на кредита им също демотивират хорат да се борят, а това реално е рекет, недопустим в страна на ЕС, но явно България не е част от този съюз.