Интервю на Велин Спасов
- Г-н Симеонов, от дистанцията на тези 23 години на прехода, коя е най-голямата грешка в началото, която провали периода от 1989 г. досега?
- Основна слабост беше неподготвеността на населението за промяната, а основна грешка - упоритата и системна дейност на БКП/БСП да не огласява какво става в страната. Под неин контрол бяха всички медии, а тя говореше за "демократичен социализъм", докато преразпределяше капитали и мощности. БКП трябваше да се разформирова, казвал съм го на Младенов и Луканов, казах го и по "Дойче веле". Да се създаде нова лява партия, която в сътрудничество с БСДП да изгради една истинска демократична левица. Другата основна слабост беше липсата на кадрови потенциал на СДС. Нямахме достатъчно икономисти, юристи, мениджъри... Отраслевици пък съвсем. Едно са банковите специалисти, друго нещо са селскостопанските или флотските експерти, или познавачите на външните пазари. Да не говорим за сферите на сигурността и военното дело. Знанията на личните имена на СДС за държавната машина, като система от институционални механизми, беше на нулево равнище. Оттук последва серия от грешки: в банковото дело и кредитирането; ликвидационните съвети, които станаха инструмент в съсипването на селското стопанство; начинът, по който беше извършена реституцията; пълно загърбване на цели отрасли - например животновъдството, рибовъдство, консервната индустрия. Захвърлянето на външни пазари и междудържавни контакти.
- Ако сега започваше преходът, какво щяхте да направите?
- Щях да напусна политиката веднага след изборите за ВНС. Дори не се бях кандидатирал за него. Без мое съгласие бях записан в листите и молбите ми до ЦИК да ме махнат останаха безответни. Ръководех предизборната борба на СДС, разбрах за какво става дума и нямах никакво желание да продължа.Но политиката е такава работа, от която чевек не може да се откаже, защото така си бил решил. Отказът е процес.
- Иван Костов е единственият политик от „сините”, който успя да оцелее през всичките години на прехода. Кое помогна на бившия премиер да се задържи на повърхността?
- Иван е умен, квалифициран и амбициозен. Той винаги иска да знае кой е началникът. Премина през сериозна управленска школа - шеф на комисия във ВНС, министър при Попов и Димитров, премиер, опозиционер... Той не реализира убеждения в своята дейност, а провежда игра. Все едно играе шах. Той е политик. Майстор на междуличностните дистанции и контакти, има убедително публично присъствие. По мое впечатление като човек е раним и се защитава с високомерие, което компенсира с жестове на внимание. Има основни недостатъци - добър администратор, но лош "масовик", както навремето се казваше. Няма понятие от партийно строителство, надценява икономическите механизми и "паричните потоци" и подценява социалните процеси. Не разбира и не цени различието между хората, защото прекалено ги инструментализира - върши му работа, значи добър, не му върши работа, както той си я представя - значи лош. Безпомощен в тълпа и няма провиденчески усет. Но пък е човек, който може да се променя. Бих желал той да остане в парламента. Полезен е.
- Как бихте обяснили развитието на вашето отроче СДС след 1990 г. до днес?
- Не могат да се правят сравнения с първото СДС и сегашното. Първото беше широка коалиция, в която имаше от крайна левица до крайна десница. Нелепи са днешни обвинения към някои първи седесари, че били левичари. Ами да. Те не са го криели. Това беше в коалиционния договор. Всички сме за демокрация. Точка. Демократичният парламент на страната ще представлява точно това. БКП я няма на сцената и там са само нашите партии и организации - едни на власт, други в опозиция и така делото преуспява. Партия СДС трябваше да се създаде, но като либерална партия в коалиция с всички останали по времето на прехода. Илюзията ми. Идеята за "синя партия" е моя. Документално доказуема истина. Исках го и работих за това. Дори направих несполучлив опит да изгоня от СДС Стоян Ганев, Георги Марков, Венцеслав Димитров, Стефан Савов, Константин Тренчев... Не защото ги мразя. Но - политика. Не успях. Те мен ме изгониха. После Тренчев се спазари и ми взе главата. Но - политика. Нямам лошо чувство към него. През годините те реализираха всичките си идеи, така че сегашното СДС е рожба на тяхната утроба.
- Ще отмине ли реживковизацията, която продължава и до днес?
- Няма да изчезне. Носталгията "Живков" (ако я мислим като метафора) е възможност за "друг свят". При раздяла с активния живот шефът на Щази Маркус Волф казал: "Втория път по-добре". Беше прав. Алтернативата е обречена на вечно съществуване и много вероятно реализиране. За нея бронебойни патрони няма открити. Трябва да работим това да не се случи, като навреме се виждат причините, водещи нататък. Не бива да се съмняваме, че нас ни дебне амбивалентен свят. Трудно ми е да преценя дали у нас религията ще се намеси по решителен начин, но в социално-политически план съм сигурен, че опасността "Живков" да възкръсне е реална, макар и в условията на трудно предвидими технологични промени. Страхувам се, че един от вариантите за връщането на "Живков" би могъл да бъде свързан със сблъсъка на цивилизациите. Като си представя какъв морален и административен капацитет е необходим, за да се решават конфликтите мирно, ме побиват тръпки.