И тримата кандидати за главен прокурор имат концепции, които са смесица от глуповатост и хитроумие
Бъдещото на СДС е като малка националистическа партия
Пламен Даракчиев е основател на КТ „Подкрепа”, СДС, в-к „Демокрация”. Син депутат във Великото народно събрание. Сега е директор на Института за местно и регионално развитие и редактор в списание „Градове и региони”. Насочил е енергията си към граждански каузи.
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Даракчиев, в края на миналата седмица внесохте второ писмо в парламента, срещу кандидатурата на Галя Гугушева за конституционен съдия, защо тази номинация също се оказа неприемлива, какво обществото не знае за нея?
- По принцип това, което знам за прокурор Галя Гугушева е от публикациите в печатните и електронни издания. В рамките на три дни – между 2 и 3 декември, бизнесът на нейното семейство, както и заемите, които тя е ползвала станаха обект на десетина медийни публикации. При това в медии, които човек трудно би могъл да заподозре в синхрон, тъй като изразяват различни тенденции, и различни интереси в политическия живот. Имам предвид, например издания като „Стандарт”, „Медиапул”, „Преса” и.т.н. Докато преглеждах публикациите, както и накои допълнителни материали ми направиха впечатление две неща. Първото е изключителната успеваемост на нейния син адвокатът Стефан Гугушев. И то в съдебни дела със значим материален интерес. И второто, разбира се -- крупните заеми на прокурор Гугушева през последните няколко години, които публикациите определят в размер между 200 и 400 000 евро.
По отношение на първия факт има много сериозни аргументи, изразени от адвокат Иван Груйкин. Неговата кантора защитава интересите на тъжители срещу една голяма строителна фирма, чийто адвокат е именно Стефан Гугушев. Обстоятелствата изложени от адвокат Груйкин са такива, че определено хвърлят съмнение върху принципа на случайното разпределение при тези дела. А те са общо 120, като общата сума, за която настояват тъжителите е близо 10 млн лева. Като знае човек в какво състояние се намира съдебната ни систама, няма как да не си зададе простичкия въпрос: дали все пак разпределението е случайно и ако не е дали няма точно определена схема, от която печелят всички по веригата.
Що се отнася до заемите на прокурор Гугушева, те наистина озадачават. Какво е човек да вземе заем от фирмата на майка си, за да купи апартамент за сина си, след това неочаквано последният да подари 95 000 евро за да се погаси дългът. И накрая същият този апартамент пък да се окаже адреса на управление на две фирми. На същия този син. Няма как да бъдат подминати тези факти. Особено, когато става дума за кандидат за конституционен съдия.
Всичко това ме накара заедно с още няколко съмишленици да напишем и да изпратим сигнала в Народното събрание. С искането на проверка на тези обстоятелства. Включително и това дали не е налице корупционна схема в делата със значим материален интерес, по които се явява адвокат Стефан Гугушев.
- Възможно ли е името на Гугушева изобщо да не стигне от правната комисия до пленарна зала за гласуване, или ГЕРБ послушно ще изпълни поетия от Борисов ангажимент към СДС?
- Развитието на скандала през последните дни ме кара да мисля, че въпросът може би ще се реши още в понеделник. След изслушването на прокурор Гогушева от парламентарната група на ГЕРБ. Не вярвам след случая със съдия Венета Марковска, управляващите отново да пъхнат пръсти там, където вратата може да се затръшне със всичка сила.
- Съзирате ли някаква подмолна тактика и игра на Бойко Борисов около избора на конституционен съдия – създаде интрига в СДС, взриви ги, а накрая могат да прокарат кандидатура на РЗС, или на неизвестен играч, към който ГЕРБ са поели негласни ангажименти от самото начало?
- Мисля, че Борисов вече не е в печеливша позиция. Ходът с кандидатурата на Петър Стоянов бе стратегически и целеше поне малко от малко да обърне настроението в Брюксел. Кандидатурата на Гугушева сега е опит от една страна да се впрегне някакъв мним авторитет на първата демократична партия у нас, а от друга да се направи рещаваща крачка към сдобиването с марката СДС. Към днешна дата, може да се каже, че играта е изгубена. И идва големия проблем с просрочените законови срокове и капан, от които не знам как ще излязат.
- Обявихте във Фейсбук, че доматената революция продължава с протест във вторник пред Съдебната палата – там ли е най-болното място на държавата?
- Доматена революция продължава и на 12 декември от 16,30 часа сме пред Съдебната палата. Не че разчитаме на многобройно присъствие. Но искаме за първи път у нас група граждани да протестират срещу корупцията и да покажем на Брюксел, че и в България има хора, които искат промени в съдебната власт. Вярно, по-популярно е да се протестира пред парламента и пред министерствата, но държим да напомни, че в Съдебната палата има власт. И тя за съжаление отдавна не принадлежи на гражданите.
- Как обществото да се пребори с магистратите от съдебната система, които за 23 години се превърнаха в специална каста, контролираща много власт, пари, тайни обвързаности, които в никакъв случай не обслужват интересите на хората?
- Съдебната власт бе уродливо конструирана още от самото начало. Преди всичко чрез присаждането на досъдебното производство в лицето на прокурорите и следователите. По-силата на своите професионални задължения това съсловие е отворено към другите институции, а с някои от тях, като например МВР, работи по дефиниция. То е отворено към други сфери на обществения живот, особено към политиката и политиците. Поради тези свои особености и поради относително високата си тежест в системата, прокуратурата е главниян проводник на външни интереси, влияние и намеса в работата на съдебната власт. Не че няма проблеми и сред съдиите. Но смесването магистрати с коренно противоположни интереси в съдебния процес, еднакво развращава и и едните и другите.
Но състоянието на съдебната система поставя въпроси, които надхвърлят самата нея. Когато в една посока е нарушен толкова тежко балансът, неизбежно възниква въпросът за разделението на властите. И за това изобщо има ли такова нещо. А от там нататък вече е обяснението за формалността на демократичните процедури, за това доколко сме свободни, за ценностите, за моралното падение и най-накрая за бедността и за безвремието, които днес живеят българите.
Защото в свободните общества, общества, в които може да се каже, че има либерална демокрация, разделението на властите прави хората сигурни и спокойни в търсенето на правата.
Ако бъдат нарушени от едната, ще се обърне към другата власт. Само разделението създава пространства за гражданите, прониква тъканта на политиката, носи енергия, а не примирение, което би предизвикала, ако властта бе концентрирана само в правителството.
За съжаление, промяната на толкова фундаментален дефект граничи с революция и с връщане на изходната точка, имам предвид началото на 90-те. Иначе полека-лека през годините нещата се изясняват. Не е трудно дори за средно интелигентния човек да види възможните простички решения. Трудното в случая е технологията, начините, по който най-безболезнено биха могли да се извършат тези големи промени. От една страна за политиците е трудно да загърбят своите интереси и навици през годините (разбирай, безнаказаността и високомерието), от друга страна пък не е лесно и за хората. Защото политическата криза, през която неизбежно се минава при такива промени е също като икономическата. Тя носи несигурност и обърканост, особено у хората, които са превалили средната възраст.
- В момента текат скандали и около избора на нов главен прокурор, защо още преди конкурса, се наложи усещането, че процедурата е опорочена, а новият държавен обвинител ще бъде продукт на зависимости и тайни договорки във властта?
- В контекста на нашенската съдебна система, прокуратурата е политически инструмент. При това, за разлика от други политически представители, отговорна единствено в рамките на съсловието. По традиция пък главния прокурор е преди всичко администратор и началник. В зависимост от личните си качества, той е по-добър или пък по-лош балансьор и един вид разпределител на политическите поръчки към системата. Естествено, при това положение неговият избор да бъде дирижиран. Той трябва да бъде припознат именно в това му качество – на човек спазващ всеобщия консенсус по правилата в системата.
И тримата кандидати имат концепции, които са някаква странна смесица от глуповатост и хитроумие. Нито един от тях, например не поставя въпроса за децентрализация на прокуратурата. И всъщност кой от днешните магистрати би бил достатъчно луд, за да каже: аз ще искам този пост, за да разбия формулировката в закона за „единната и централизирана прокуратура”. Ако хипотетично си представим, че главният прокурор е пръв между равни и упражнява професията, нещата биха изглеждали другояче. Дето се казва ще го видим с червената тога като обвинител в делата с висок обществен интерес. Ще го видим в битка срещу престъпността и съответно той ще си носи отговорността за успеха или за неуспеха.
Никой не иска такъв главен прокурор в системата.
- Доматен обстрел не заслужават ли и медиите и журналистите в България, които със слугинажа си прикриват престъпленията на съдебната система и политиците?
- Разбира се, че заслужават. Даже, ако питате най-много заслужават един Закон за печата, който да изкара собствениците на светло, да принуди всяка медия да си публика вътрешния кодекс и правилата, да публикуват като като всяка друга фирма годишните си финансови отчети и ред други неща. Истината, обаче е, че само законът няма да реши нещата. Важен е и контекстът, ценностите, начинът, по който живее обществото. Да наречем медиите у нас четвъртата власт ще бъде нелепо, защото веднага трябва да се запитаме: а кои са другите три. Дори втора не можем да ги наречем. Защото, когато в една страна хората употребяват понятието власт само в единствено число, медиите също прекланят глава пред силата и нейния първоизточник.
- Вие сте един от учредителите на СДС, на къде върви това ръководство с Емил Кабаиванов, коалиция с ГЕРБ ли е спасението им?
- За мен самият факт, че за разлика от останалите източноевропейски страни продемократичното движение от началото на прехода оцеля, вече е доказателство, че нещо у нас не е наред. Днес то е необходимо като последно средство за тези, които искат да ни убедят, че каузата му е успяла, че вече сме нормална държава и всички трябва да се държим прилично.
Мисля, че бъдещото на СДС е като малка националистическа партия, за което сигнали напоследък не липсват.
- През последните седмици в различни европейски институции се коментира темата за миналото на премиера, за обвързаности с мафията, трафик на цигари и наркотици, за прегрешения по време на работата му в МВР. Защо обаче в България прокуратурата си е запушила ушите и не предприема дори проверки?
- От началото на демократичните промени у нас, не е имало случай, в който прокурор от Градска прокуратура, на която е подведомствено правителството, да започне производство срещу министър или дори заместник-министър. Не е разрешено. Не е политически коректно с оглед на мафиотските порядки у нас. Вярно е, че над премиера Борисов тегнат съмнение за миналото и вероятно не за всички деяния, в които го подозираме е изтекла давността. Но как се разследва премиер? Има страни в Европа, в които за разследването и съденето на министри и висши магистрати има установена процедура в Конституцията. И дори специален съд, какъвто е например Държавния съд в Дания. В Търновската конституция е имало подобна процедура. Но за съжаление днес онези, които имат най-много власт и биха могли да сътворят далеч по-големи поразии от един обикновен гражданин, подлежат на същото производство и отговарят пред същата инстанция, пред която се изправя и той.
- Очаква се създаването на нова Синя коалиция, какво трябва да превъзмогнат лидерите й, за да не се стигне до ново управление на ГЕРБ, БСП и ДПС?
- Не мисля, че въпросът е до лидерството. Знам, че такова впечатление се е създало у обществото, но аз мисля другояче. Проблемът е по скоро в това дали сините лидери ще имат сили да издигнат високо каузата за големи промени в България. Като казвам дали ще имат сили, имам предвид, че преди това ще трябва да признаят пред себе си тежки поражения през години. Как да направиш най-страшното признание пред своя народ, когато той на свой ред може да те запита: „А ти защо чак сега ми казваш това?” И ли защо преди 7-8 години обявихте на всеослушание, че преходът е свършил, а сега ми казвате –давай да започнем отначало ?
Ако отправна точка на Синята коалиция е единствено периодът 1997-2001 година и успешното управление, каузата е загубена. Най-вероятно ще се разминат с календара на своите съграждани, които мерят нещастието не с 10-12, а с цели 23 години. В случай, че се изправят пред самите себе си и намерят сили за оценка на случилото, може би ще имат шанс. Но аз лично не вярвам в проява на подобно мъжество от тяхна страна.