Развръзката на протестите ще бъде през есента, но никой от управляващите не проумя, че от тях се иска само оставка и избори

“Бог не е в сила, а в правда”, а тя е на страната на осъзналите се граждани, казва богословът

Интервю на Мая Стоянова

- Проф. Янакиев, през есента ли ще бъде развръзката на „диалога” с властта, който очакват гражданите?

- Абсолютно съм сигурен, че развръзката ще бъде през есента, тъй като упорството на управляващите – и правителство, и парламентарното мнозинство, ще доведе до радикализация на протеста. Наред с нестихващото морално възмущение, ще се прибавят през есента и икономически неудачи, които са неминуеми при това управление. То макар и да афишира социални мерки, единственото, с което се занимава, са политически назначения. А наблюденията ми показват, че не е имало случай, в който БСП да е държала властта и да не довела до икономически крах тази страна.

- Шефът на парламента Михаил Миков заяви във вторник, че протестите в България се дирижират отвън, и затова диалогът с правителството не може да се получи, какво се прикрива с внушенията за конспиративност?

- Първо, бих искал да кажа, че гражданите не настояват за никакъв диалог – нито с г-н Миков, нито с управляващото мнозинство. Те настояват за оставка и нови избори. Ако г-н Миков не е чул какво точно искат гражданите, това издава някаква ментална недостатъчност. Струва ми се обаче, че е типично комунистически навикът политическите кризи в страната да бъдат обяснявани с намесата на световния империализъм, с намесата на външни  сили. Ние чухме изключително много версии кой дирижира протестите в България. Като започнем с Бойко Борисов, минем през някой си Румен Пашата, след това чухме от Сергей Станишев за кръга “Капитал”, “Типинг пойнт” и т.н. Сега изведнъж чуваме, че те се дирижират и извън страната. Това е смехотворно. Но е много характерно, изключително характерно, че днес протестиращите, от които 70 % са все млади хора, при това съвсем млади – около и под 30-годишни, спонтанно се върнаха към възгласите от началото на прехода, от 1989 година. Нека не се заблуждават управляващите, че възгласите и преди и сега са: ”БСП е мафия”, “червени боклуци” и пр. Който е ходил на протеста, а аз съм от първия ден там, знае много добре, че на него по-голямата част от младите хора са тези, които не са гласували вероятно на последните избори. Сред тях има хора, които са със зелени идеи, което означава почти леви, привърженици на съвсем нови, западни леви движения, националисти, космополити, всякакви. И всички те спонтанно се върнаха към възгласите от началото на прехода. А това означава, че БСП успя да извърши едно невероятно “постижение” – тя обедини по отношение на себе си, срещу себе си хора с толкова различни възгледи, което е почти непредставимо. Така може да обедини срещу себе си само партия, която в никакъв случай не е нормална демократична формация. Защото една нормална демократична партия може да мобилизира срещу себе си антипатии на едни, симпатии на други, но да мобилизира срещу себе си такъв богат букет от най-различни възгледи, означава, че тя се припознава, интуира от протестиращите като тоталитарна партия, която противостои на самите принципи на демокрацията и плурализма. Иначе не би могла да ги обедини срещу себе си. Така, че нека г-н Миков се вгледа в този знаменателен факт, вместо да говори, че протестите са дирижирани, което е толкова смехотворно, че не заслужава коментар. Нека самите управляващи най-сетне се уточнят кой собствено дирижира тези протести, защото ние чухме толкова много версии, че аз просто се чудя защо още не е добавен и г-н Иван Костов, който през последните 15 – 20 години е виновен за всичко, включително и за времето в страната.

- Защо  БСП и ДПС остават глухи за гласа на хората, защо бранят властта, дори с цената на възраждаща се омраза към тях?

- Ами съвсем естествено, това е техният изконен рефлекс. Ако те разсъждаваха рационално, при тоталния срив на общественото доверие, което успяха да постигнат още в първите дни на управлението си, трябваше да знаят, че е по-добре веднага да подадат оставка и да се отиде към нови парламентарни избори. Защото, ако тези избори се проточат във времето, протестите ще станат много по-радикални и както вече казах, поради икономическите неудачи, днешните управляващи ще паднат много по-тежко от власт. Това, че те не разсъждават рационално, че упорстват, според мене се дължи на една единствена причина – пак старият комунистически рефлекс: как така ще слезем от власт, как така ще сдадем властта, как ще обясним на онези, които са наши привърженици, че сме дали властта без бой. Това също е комунистически рефлекс, който е още едно потвърждение на моята теза – че тази партия успя да възвърне само за месеци отношението към себе си, като към партия, която противоречи на самите принципи на плурализма. Колко интересно – тази партия почти беше се доближила до състоянието да бъде смятана за нормална, тоест, спрямо нея едни имат антипатии, други симпатии, едни споделят нейните визии, други – не ги споделят, но приемат спокойно факта за съществуването й в политическото пространство. Само възрастната генерация, която има непосредствени спомени от комунизма, беше нетърпима към нея и продължаваше да я нарича комунистическа партия. В днешно време, след Делян Пеевски, след назначението на областния управител на София и поредицата възмутителни политически кадрувания, това отношение се прехвърли към новата генерация. Доколкото тези млади хора, водещи и невръстните си деца на протеста, вече са уверени, че БСП е комунистическа, вече няма никакво значение дали в собствения си политологически смисъл тази партия е действително социалистическа.

- Протестите и контрапротестите разединиха ли обществото, какви са скритите заплахи от това противопоставяне?

- Първо, аз не споделям възгледа за дълбоката разединеност на българския народ. Данните ни показват, че огромната част от българското население вече живее в големите градове, а даже една доста голяма част – живее в София, а в София са концентрирани протестите. Ще ви разкажа за едно мое лично впечатление, което показва за какво става дума, когато се говори за така наречените “контрапротести”. Аз живея съвсем близо до градинката на Кристал. Една сутрин, беше преди седмица, излизайки навън видях пред паметника на Стамболов група хора, може би около 40-50 души, с български знамена, ушите обаче по казионния начин, различни от тези, които носят протестиращите. Малко подир това беше издадена заповед по мегафон и тези хора тръгнаха към Министерски съвет. Приближих се към неколцина от тях и ги попитах какво е това шествие. Тези хора ми отвърнаха, че това не е никакво шествие. Накъде сте тръгнали тогава, ги попитах, а те ми отговориха – „на никъде...” По-късно видях, че част от тях разполагат възрастни свои сродници на пейките на сянка, защото трудно можеха да издържат на жегата, а и не знаеха къде е МС. Това очевидно показа, че тези хора са доведени  от провинцията. Отново се приближих до една от госпожите, която разполагаше своя баща под сенките и учтиво я попитах за какво са тук тези хора. Тя ми каза, че не знае. Знаменателен е фактът, че събраните очевидно извън София малцина люде, които безспорно са дирижирани и то съвсем ясно откъде, дори не смеят да кажат всъщност какво правят в центъра на столицата. Дори отричат очевидното - че просто контрапротестите  са пример за една смехотворна акция. Толкова смехотворна, че може да бъде сравнена с някаква маймунска имитация на това, което направиха протестиращите след красивия хепънинг с разиграването на картината на Делакруа ,,Свободата води народа”. Тогава опонентите им стигнаха до там да извършат неприличен, почти порнографски акт, който да повтори онова, което правят протестиращите. Освен че нямат вкус, контрапротестиращите нямат и никакво въображение.

- На Преображение Господне беше отслужен молебен за българската нация. Къде виждате мястото на църквата и на българския патриарх, може ли те да изиграят ключова роля в тази сложна ситуация?

- До колко си спомням, молбата, която беше отправена към Негово светейшество българския патриарх Неофит е за молебен за морално преображение на българския народ, тъй като той се прави в деня на Преображение Господне, а не просто за единение. Ние изказваме дълбоката си благодарност към Негово светейшество, макар, че той лично не го отслужи, защото той бе поискан от протестиращите. Аз бях един от тях, които се подписаха под писмото. Този молебен е за морално преображение на България, за морално преображение на духовния ни и политически климат, който е нетърпим. Той не е за единение. Затова в  храма видяхме хора, които идват на протестите, хора, които са православни християни, църковно православни и които не могат в тези трудни и тежки дни да не се обърнат и към Божията благодат. Защото ние сме убедени и знаем от писанията, че “Бог не е в сила, а в правда”, а правдата очевидно е на наша страна.

- Обяснете като богослов парадокса – Сергей Станишев все повече се представя като човек, който е проводник на чужди интереси и не чува волята на народа си. Но, когато избирахме новия патриарх, той много натрапчиво и демонстративно се показваше пред камерите при интронизацията на Неофит?

- Възмутително е политическото лицемерие по отношение на църквата. Много по-честно за мен е поведението на открития гностик, даже на открития атеист. Господин Станишев, аз не мога да бъда в душата му и не знам дали в нея съществуват някакви наченки на страх Божий. Но църковният живот не е демонстративно и показно влизане в храма, не е демонстративно поставяне на кръстен знак и даже не е целуване на архиереите, пред които впрочем някак си не могат да се пречупят представителите на БСП да го правят. Църковният живот е нещо много по-различно, което се познава само отвътре, от постоянното му живеене. Господин Станишев трябва да отговори на въпроса дали някога се е изповядвал, дали някога е пристъпвал към тайнството “покаяние” или “изповед”, което е ревизия на съвестта за всеки вярващ, дали някога се е причестявал към тялото и кръста Господен и вярва ли в това, към което ние църковните християни се причестяваме – истинското тяло и истинската кръв Господна. Не му пожелавам да излъже, че го е правил, защото това ще е невероятно кощунство, за което се носи Божие наказание.

- Опасен ли е политическият инженеринг, свързан със Саша Безуханова, кръга “Капитал”, Сорос, имат ли шанс да успеят такива проекти?

- Принципно не съм съгласен с това, че процесите в България се дирижират отвън, а и нищо не разбирам от конспирация. Ще трябва да попитате специалистите, те са капацитети по конспиративни теории. които имат статуса на “държава в държавата”. Те владеят и до този момент операции със специални разузнавателни средства, които могат да подготвят и реализират акции, подобна на онази с бюлетините в Костинброд в навечерието на изборите. Те сигурно са най-компетентни да ни кажат каква е ролята на определени кръгове и бизнесмени в България. Във всеки случай аз не виждам пръст на външни, организирани отвън сили да имат пръст в някакво политическо инженерство.

- Шефът на кабинета на Сергей Станишев - Татяна Буруджиева предупреди, че БСП ще  спре чрез новия Избирателен кодекс в следващия парламент да влезнат хората с много пари?

- А, горката Татяна Буруджиева, ами да се огледа около себе си и да види депутатите, с които работи сега. Те не са хора с малко пари, макар да са по идея и по заявка социалисти, повечето от тях са твърде, твърде богати, без да е ясно по какъв начин са забогатели, пък тогава да говори за хората с много пари. Освен това, спекулациите около този Изборен кодекс започнаха да ми омръзват лично на мен. Първо, протестите от тази година, от това лято не искат преди всичко промяна в Изборния кодекс. Тези хора, които ни управляват, продължават да отговарят на исканията на един протест, който отдавна вече не съществува, който отдавна вече угасна. Това беше протестът от февруари, тогава се искаха тези промени в кодекса. Сега нищо такова не се иска. Да, протестиращите и сега имат някакви идеи за промяна на Изборния кодекс, но те имат такова тотално недоверие към сегашната власт, че те едва ли очакват от тях някакви реални промени в тази посока. Освен това, тези промени се превърнаха в едно алиби за упорстването на управляващите за оставането им по-дълго във властта. Смятат, че ще трябва да работят 4 години по този въпрос, а промените могат да бъдат направени буквално за месец, максимум два. Но всичко се разтегля във времето и се поставя като ултимативно искане на протеста. Ще повторя нещо, което казвам многократно – протестиращите не искат никакви неща от сегашните управляващите. Не искат нито техните мизерни 5% намаления на цената на тока, които стават все по “евентуални”, нито техните евентуални социални мерки, защото не искат тях самите.

- Какви са шансовете на Реформаторския блок, социолози вече твърдят, че при нови избори може да има равни резултати с ГЕРБ?

- Дори се учудвам, че социолозите най-после са започнали да дават такива прогнози. Отново ще кажа – протестиращите са с най-различни политически възгледи, но те са обединени в абсолютното си неприемане на сегашното политическо статукво. И доколкото на това статукво най-ясно и категорично се противопоставят именно партиите от Реформаторския блок, по силата на политическата логика техният шанс да спечелят все по-голямо доверие на хората с времето се увеличава. Затова не ме учудват тези прогнози, нещо повече – аз ги очаквах.