Рачо Петров е внук на генерал Рачо Петров, бивш премиер, оглавявал в началото на миналия век две правителства на България. Наследникът на известната фамилия трескаво и в най-малки подробности следи всичко случващо се в България. Рачо Петров – младши, е бивш зам. министър на икономиката в правителството на Филип Димитров. От години е извън държавния сектор, но остава критичен към факторите и процесите  на управление в страната.

- Г-н Петров, бил сте зам. министър в правителството на Филип Димитров, какво беше мястото на единствената на Балканите АЕЦ за българската енергетика в началото на прехода?

- Министерството на промишлеността  отговаряше за функциониране на производствените мощности в енергетиката. Само че в АЕЦ „Козлодуй”, тогава работеха и шестте блока. Зареждането им с гориво изискаше около 600 т. високообогатен уран (степен 200, б.а.), каквато концентрация у нас не се прави. Доставките идваха от московския завод N8. Добивът на уран у нас, удовлетворяващ 40% от потребностите ни беше преустановен през 1993 г. поради висока цена на добит килограм, при наличието на ограничени запаси,  в границите на стратегическия минимум. Освен това в икономическия доклад за целесъобразаност от добива, волно или неволно е допусната грешка по предполагаемите запаси, добавяйки няколко нули?!!!Поради сравнително пресният спомен от трагедията в Чернобил, исканията на Международната агенция за атомна енергия и общественото мнение се повишиха рязко, а паралелно с това и изискванията за контрол и безопасност, за надеждност на автоматиката на АЕЦ . Заради това бяха привлечени като изпълнители водещи световни фирми като „Сименс”,"Ханиуел”, „Уестингхауз” и т.н. Поставяше се и сериозният въпрос с извеждане и безопасно съхраняване на обработеното гориво, особено за страни  с ограничена територия, но в нашия случай не беше проблем, тъй като страната която предоставя горивото получава обратно отработеното, с теоретичен срок на разпадане 10000 г. За нас този ангажимент се поемаше от СССР, а сега Русия. 

Земетресението във Вранча – Румъния, от през март 1977 г. налагаше и мониторинг на сеизмичната устойчивост на АЕЦ „Козлодуй”, но тя бе задоволителна. В края на 1993 г. започна изключването на Първи и Втори блок на централата, въпреки, че не беше изтекъл експлоатационният им срок. Особена роля за това изигра Австрия, до чиято граница с Чехия има идентична с нашата АЕЦ, построена в ЧССР. По това време ръководех нашата икономическа делегация за асоцииране на България с ЕИО и до подписване на съглашението през март 1994 г. трябваше да се преодолеят редица проблеми възникнали некоректно от Гърция и някои други страни.Тогава беше поставян проблемът за блокове 3 и 4, но след експертното заключение на МАГАТЕ, което потвърди тяхната надеждност напора на няколкото "доброжелатели" утихна. 

- Къде бяха големите мощностти в нашата енергетика?

- Големите мощности бяха в ТЕЦ, където се използваха предимно нашите нискокалорични кафяви каменни въглища  -  басейна на Марица-Изток, Бобов дол, ТЕЦ „Република”,  ТЕЦ „Варна” и „Русе”.

Бързият пролетен отток на нашите реките  създаваше предпоставки за изграждане на  каскади от ВЕЦ-е , които произвеждат значително по-евтина ел. енергия, при това използвана за баланс на дневно и нощно потребление.Такива бяха  "Баташки водносилов път", „Белмекен –Сестримо”, „Пасарел-Кокаляне” и т.н.

- Кой беше лидер в производството на ел. енергия, вярно ли е, че сме били фактор на Балканите?

- Когато поех  сектора в министерството добивът на ел. енергия според източниците се разпределяше по следния начин: АЕЦ-40-42%, ТЕЦ-50-53% и ВЕЦ -7-8%. Добивът на човек беше около 2650 киловата годишно, практически най-висок в региона, ние единствени имахме АЕЦ, като осигурявахме износ за съседите  около 30-35% от националния годишен добива. Министерски съвет се явяваше регулатор , разпределител, износител и национален диспечер на мощностите, на тяхното разумно натоварване, на баланса дневен - нощен режим.Той беше и отговорен ръководител на Главния диспечерски пулт, ръководещ вноса и износа, баланса и разпределението между отделните райони и потребители. В края на 1992 г. се появиха първите пукнатини при производството на ел. енергия, а така също в газоснабдяването, както и в занемаряване добивът на каменни въглища. Лично съм инспектирал Бобов дол, но добитите там въглища имаха ниска калоричност, с голямо количество отпадък. При вносните този отпадък беше значително по-малък, но това заплашваше работните места на миньорите, но на практика беше върха на айсберга от появилите се проблеми.Те бяха и управленски и технологични, тъй като демокрацията даде тласък  на желанието да си производител, но  само в частта за участие в печалбата, без да се интересуваш от актуалността на настъпилите технологични, технически и търговски проблеми. Страната беше и е тясно зависима от външната търговия, но с един подпис, с една заповед тази дейност беше ликвидирана и до този момент липсва адекватен заместител. През този период постепенно бяха заменени горелките на ТЕЦ-те, пригодиха ги за газ, а на по-късен етап въглищата бяха заменени на възможните места с газ.

- Кога започна подготовката за приватизацията на отрасъла, кои бяха инициаторите за тази приватизация и играчи в бранша?

- Приватизацията през този период беше желана от някои среди, но имаше редица открити въпроси, като например състоянието, достъпа до разпределителната мрежа, до преносната, до фактическия монопол на държавата в сектора.Тези проблеми стоят  нерешени и до сега, независимо, че има  други играчи. По принцип поголовната  приватизация в този отрасъл е необмислен управленчески ход, който е в състояние да нанесе огромни щети на икономиката, особено при наличието на монопол без ясни правила за достъп в мрежата, системата и т.н. Фактите го потвърждават, но никой не им обръща внимание, защото така е удобно, но е безотговорно.

Що се отнася до играчите, то те са ясни – тези, които са във властта с правото да взимат решения , защитавайки интересите на различни лобита - наши и чуждестранни. Енергетиката не е  само електричество, припомнете си безотговорната приватизация на нефтопреработвателните предприятия -"Плама" Плевен с производствена мощност за  преработка 2,2 млн. т. нефт годишно и "Нефтохим" Бургас, с  годишна преработка 10, 5 млн. т. Към настоящия момент "Плама" не работи, а стратегическото производство на горива, в т.ч. и самолетно гориво  са сега в останалият монополен производител –„Нефтохим” или сега „Лукойл”, който е в ръцете на чуждестранен собственик. Но годишната им преработка не надхвърля 3.5 млн. евро. С  такава приватизация трябва да се "гордее" всеки един отговорен държавен ръководител. В последно време, някак между капките , минава въпросът за газоснабдяването на страната."Набуко", "Южен поток" и какво ли още не, но  бъркотията с газоснабдяването е налице. Да сега е юли, а не декември, но времето за реакция и действие бързо отминава, но идеята за АЕЦ „Белене” не е отписана. Може би ще се окаже, че пак сме изненадани. Никой не говори и за газохранилището в Чирен, което през лятото трябваше да се зареди с газ на ниски цени.- Сбъркан ли е модел на приватизация в отрасъла, или всичко е legi artis?

- Следите днешните разправии между държавни институции и частните компании в енергийния отрасъл – кой е правият в спора за ценовия микс?

- Има ли държава, за да има и държавни институции? Има държавни институции, които защитават лобистки и лични интереси, за което ръководителите им не носят никаква отговорност. Помислете си за онзи зам.министър от тройната коалиция 2005-2009 г., който си е  позволил да приватизира  в полза на чешка държавна компания електроразпределението. Изобщо, какво е целял с такава приватизация, освен  лична изгода .У нас за съжаление липсва каквато и да е национална концепция за енергетиката като цяло и съответно като част от нея електропроизводството и реализацията му до потребителя. Каква е цената на киловат час и как е обоснована от производителя, за да се включи в микса. Може би трябва да припомня безобразията с Мариците 1 и 3, „Цанков камък”, премиите за зелената енергия и т.н. По принцип всеки може, щом има средства, да произвежда по един или друг начин електроенергия, но дали ще я продава зависи от цената й, а държавата следва да стопанисва и управлява преноса и разпределението в мрежата, съответно достъпа на отделните производители.

- Трябва ли да има държавна намеса в производството и търговията с ел. енергия, или всичко да се остави на пазара?

- Докато съществува монопол, държавата следва да контролира и управлява процеса. Данните показват, че в страната има инсталирани мощности за 12 гигавата, което е почти двойно от сегашните върхови потребности и поставя редица въпроси относно шума по АЕЦ „Белене”. Проблемите по износа, по баланса за стабилност на системата, възможностите за реализация на свръхпроизводството могат да се разглеждат след извършване цялостен анализ на системата от производството, преноса и разпределението до крайния потребител и държавата е длъжна управлява и контролира този анализ. За съжаление мисля, че сме много далече от такъв подход.

- Мит ли са енергийните лобита и мафия, кой стои на върха на тази пирамида?

- Фактът, че няма такъв анализ, многократното подменяне на членовете на енергийния регулатор, говори за съществуването им.  Не трябва да остава без внимание случилото се с „Марица” 1 и 3. Иван Костов е подписал договори за тях, при крайно неизгодни условия, в т.ч. да им се плаща и когато не работят - около 500 млн. за година. Интересното е, че независимо от закъсненията, случили се при следващите правителства, договорите за тези централи не са преразгледани, както направи Полша. Какво трябва да се каже за далаверата  „Цанков камък”, където за единица инсталирана мощност при международна цена около 1800 евро са платени над 6000 евро за единица мощност. Когато говорим за задкулисия и лобита в енергетиката не трябва да пропускаме и ролята на френската ПАРИБА за АЕЦ „Белене” и още много, много нечисти операции, за които съответните правозащитни органи могат да се самосезират.

- От ГЛАС пратихте писмо до Държавния департамент на САЩ и американското посолство в София, да осветлят офшорните собственици на Мариците, имате ли отговор?

- Да, такова писмо подписах и беше изпратено до посолството на САЩ, а чрез него до американската страна, но отговор до момента нямаме. Пък и как да имаме, след като висши наши държавни ръководители защитават интересите на американски фирми срещу наши кметове.