Белград носи отговорността за изчезването на 50 000 българи в Сърбия от 1953 г. до 2022 г.

„Сърбо-шопско-торлашката теория” е огледален образ на македонизма, българското общество допуска да бъде превземано отвътре, казва пред Faktor.bg родолюбецът

Иван Николов е български поет, публицист и общественик, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той е сред най-активните защитници на правата на българите в Западните покрайнини.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Николов, защо Сърбия активира през последните месеци и година антибългарската си пропаганда, какво е вашето обяснение, какви са причините за тази агресивна настъпателност?

 - Тази пропаганда не е от месеци и година, тя е от десетилетия и векове. Без оглед на близостта на сръбския и българския народ, Сърбия и България винаги са били традиционни врагове – винаги са принадлежали на различни геополитически пространства, на различни военни съюзи, винаги са си оспорвали териториите, водили са кръвопролитни войни. В сръбската историография, военната доктрина, литературата, театъра, киното, дори фолклора – образът на българина е олицетворение на злото, на врага, на предателя който винаги забива нож в гърба. Изобщо не е важно ние какво си мислим за тия мантри. Важното е, че те са част от официалната сръбска история, от учебните програми, от изкуството и те формират масовото съзнание на сръбските граждани което дава своите горчиви плодове. В процеса на разпадането и особено след разделянето на Югославия, Сърбия отново се върна към основополагащите принципи на своята национална доктрина – създаване на Велика Сърбия от териториите на съседните държави и асимилация на техните народи и малцинства. Както знаем, Сърбия в наше време частично загуби войните в Хърватска, Босна и Косово, Милошевич бе свален, но Сърбия не бе поразена. Казвам частично, защото бе създадена Република Сръбска в Босна и Херцеговина. От гледна точка на тази зловеща идеология, Република Сръбска, просръбските настроения в Черна Гора и Македония са окуражаваща стъпка напред в решаването на сръбския национален въпрос и създаването на Велика Сърбия.

Тази идеология има не малки териториални претенции и към България – вижте техните искания на Парижката конференция 1919 г. Към днешна дата, тия претенции само са притоплени и актуализирани – фалшификациите за „зверствата” на българската армия на Парижката конференция, с които тя убеждава съюзниците да й предадат изконни български територии с българско население, Западните покрайнини, които вече почти са обезбългарени и обезлюдени, голямо „(сърбо)шопско” малцинство в България което чака да бъде „освободено и присъединено” към Сърбия, сатанизиране и дехуманизиране на България и българите – всичко това отговаря на дефиницията на специална война. Ако към това добавите и последните данни за превъоръжаването на сръбската армия и заиграването с Русия на Путин, с Китай, БРИКС и пр.  – причините за антибългарската пропаганда си идват на мястото. Друг е въпросът дали и доколко българското общество е имунно на тая специална война.

- Как тези неоснователни атаки срещу България се вписват в амбициите на Белград да бъде член на ЕС и партньор на страната ни?

- Защо мислите, че Белград има амбиции Сърбия непременно да стане член на Европейския съюз? Първо, европейската идея официално беше застреляна посред бял ден на входа на сръбското правителство на 11 март 2003г., с убийството на единствения проевропейски лидер Зоран Джинджич. Второ, от тогава Сърбия се управлява от ястребите на Сръбската радикална партия които 10 години воюваха за Велика Сърбия. Трябва добре да познаваш тази идеология и този начин на мислене за да си наясно, че проевропейските изказвания са тактика с която се печели време и пари от предприсъединителните фондове на ЕС. Пък и няма как да се обявиш срещу ЕС, при положение че си в центъра на Балканите и две трети от износа ти отива на европейските пазари. Но те са наясно, че в ЕС няма как да се реши сръбският национален въпрос, така както те искат да го решат, със създаване на Велика Сърбия. Иначе, преговорите за членство в ЕС се водят от 2014 г. и имаше достатъчно време те да приключат ако имаше политическа воля за това.

- Пропагандата на Белград непрекъснато вади скелети от гардероба, свързани с Първата световна война, като например Сурдулишките мъченици, какво се прикрива зад тези фалшификации?

- Целта на тия фалшификации от времето на Първата световна война си е същата както и тогава: да оправдаеш отнемането на български територии и българско население, да изместиш фокуса от съществения проблем – отговорността за изчезването на 50 000 българи в Сърбия от 1953 г. до 2022 г., да настроиш сърбите срещу българите, да предотвратиш исканията на българите в Сърбия за повече права и свободи, да ги сатанизираш и дехуманизираш, да оправдаеш претенциите за сръбско малцинство в България... Защото, след като сръбските историци, държавни представители, просветните и църковните власти са убедили сръбското общество, че българите са избили 30 000 сърби, каквото да им направиш на българите, все ще е малко. По-същественият проблем е, че българската историческа наука не си направи труда да разобличи този мит, да даде отговор който се базира на историческите факти и да изведеш нещата на друга плоскост – методологията по която се доказва едно престъпление: откриване на трупове, идентификация на жертвите, установяване на мястото, времето и начина на смъртта, установяване на извършителя, поръчителя. По този начин щяха да се обезсмислят пропагандните внушения и да се свали стигмата от нас. Стигма, която прави живота ни непоносим в Сърбия.

- Имат ли тези  исторически фалшификации връзка с времето и ситуацията около подписването на Ньойския договор?

- Отбелязването на годишнините от подписването на Ньойския договор, припомня едно страшно престъпление срещу България. Престъпление, което е направено на базата на фалшификации и за което няма давност. Разпадането на Югославия разголи до край проблемът Западни покрайнини: кой е техният правоприемник, на какво основание те днес се намират в Сърбия, защо българските райони в Сърбия са икономически най-изостаналите, какво е тяхното бъдеще и пр., все отговори които са на дневен ред не само на сръбската, но и на българската и европейската дипломация. Отбелязването на Ньойския договор, Деня на Западните покрайнини, са кошмарни за Сърбия защото будят нечистата им съвест и се страхуват от бъдещето.

- Последният „специалитет“ на Белград е, че шопите са сърби, а сръбско е населението у нас до Враца.  Кой хваща вяра в Сърбия на подобни исторически измислици?

- Нека да не се приспиваме от това, че са измислици, че това не е истина, че правото е на наша страна и пр. Ако от другата страна имате една тоталитарна държава, в която 100 телевизии, информационни портали, вестници, историци, географи, политици, духовници, твърдят обратното, вие трябва сериозно да се замислите. Най-малкото затова, че с подобна пропагандна една българска Македония, за само няколко десетилетия се превърна в най-големия враг на България. „Сърбо-шопско-торлашката теория” е огледален образ на теорията за македонизма, при това произлизаща от същата школа и със същите цели. Популяризирането на сръбската чалга, кухня, култура в Северозападна България е стъпка в тази посока и аз съм сериозно притеснен, че българското общество допуска да бъде превземано отвътре.

- Сръбската църква е в тесни отношения с официален Белград, но защо БПЦ мълчи и даже раболепно си сътрудничи с нея вместо да отстоява националната кауза?

- Ако Българската православна църква беше на мястото си, църквите в Западните покрайнини щяха да са под българска, а не под сръбска юрисдикция. Духовните и държавните граници не е нужно да се припокриват. Видяхте мълчанието, с което се посрещна подадената ръка от Македонската православна църква. И накрая, нямаше да раболепничи пред духовниците на СПЦ върху които тегне проклятието и отговорността за престъпленията срещу населението в Босна.

- Еднакво ли е отношението на официалната сръбска власт към другите малцинства спрямо българите?

- Ако погледнем статистиката, ще видим, че повечето малцинства, с изключение на албанското и бошнячкото, драстично намаляват. Сръбският национализъм просто не ги понася и се стреми да се освободи от тях. Дори унгарското малцинство, въпреки огромната финансова помощ от Унгария, през последните десет години е намаляло от 253 899 на 184 442. Хърватското малцинство за същото време е намаляло от 57 900 на 39 107. Черногорското от 147 466 през 1981 г., през 2022 е намаляло на 20 238. Румънците са намалели от 59 705 през 1953г. на 23 044 през 2022 г. Ние, българите за същото време сме намалели от 62 000 през 1961 на 12 918 през 2022 г.. Значи, изводът е, че Сърбия се стреми да минимизира малцинствата съгласно концепцията си за създаване на етнически чиста държава.

- Виждате ли въздействие от политиките на Вучич във вражеския тон на Скопие към България?

- Абсолютно. Вучич даже не го крие. Става дума за продължение на старата великосръбска политика с нови средства, но със същата цел – Македония като сръбска бановина и ударно средство срещу България.

- Има ли в Сърбия истинска опозиция срещу режима на Вучич, може ли тя да промени климата на Балканите и в частност отношението към България?

- Никога не забравяйте, че сръбската опозиция в огромната си част също е продукт на сръбската система на възпитание и образование и че и тя боледува от същата националистическа болест, от която боледуват и сегашните управляващи. Опозиция, която да признае независимостта на Косово, да реши проблемите със съседите си и да промени старата сръбска културна парадигма с европейски ценности, засега няма и не се очертава на хоризонта. Вълните на социалните протести, които на приливи и отливи избухват и стихват, все още не можаха да създадат проевропейска алтернатива. Отношението към България няма как да се промени докато българо-сръбската граница е геополитическа граница между Изтока и Запада. България, с всичките си проблеми, е все пак членка на ЕС. Сърбия е рупор на руската политика на Балканите. Те говорят на два различни политически езика и няма как да се разберат в близко бъдеще.