Журналистът Диляна Грозданова: Политици и медии превърнаха България в маймунарник

Новото правителство създаде Г13, което захранва свои кадри и хора с постове

 

Волен Сидеров е добър актьор, който обича парите и въобще не е луд

„Сини” интелектуалци и политици се хвърлят като Матросов, но предлагат само пещерен антикомунизъм, твърди телевизионната легенда от "Отзвук" в БНТ и бивш шеф на ТВ7 Диляна Грозданова.

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Грозданова, с какво бихте сравнили България в момента?

- Откъдето и да се погледне, България е един маймунарник. За съжаление, хората, които очакваха от тези избори и от Пламен Орешарски промяна, останаха разочаровани. Ситуацията стана „от трън, та на глог, че и по-висок”. В управлението на БСП и ДПС липсва грубият натиск на мутрите и мутренският подход, който имаше кабинетът на Бойко Борисов към бизнеса. Тук обаче отново виждаме алчността на политиците и свързаните с тях финансови и икономически кръгове. Тази алчност няма насита. БСП и ДПС не разбраха, че не са спечелили властта, както и ГЕРБ не разбраха, че не са спечелили управлението. Според мен протестите са хубаво нещо, на което се радвах, особено в началото. Сега вече смятам, че хората не знаят какво искат. Дано да не е така. Едно малцинство от остатъците на „сините” се опитва да се възползва от онова, което се случва в страната. Виждам постоянно „сини” дейци и интелектуалци, които се опитват да се хвърлят постоянно напред като Матросов, но това е излишно хабене на усилия. Колкото по-бързо се създаде нова дясна партия, която е европейска по начин на мислене, а не да ми проповядват пещерен антикомунизъм, толкова по-добре ще стане. Хората ще имат някакъв действителен избор, защото никой не знае какво ще се случи след нови избори. В момента с протестите ни казват: „Ела, зло, че след тебе - по-зло”. Това лично мен ме обезкуражава. Не ми харесва и това, че някой внуши на хората да си мислят, че не са представени в този парламент. Представителството става, когато се отиде до урната и се гласува за дадена партия. Тогава тя влиза в парламента. Винаги след изборите има хора, които остават не представени в Народното събрание. Това е демокрацията.

- Колко време ще успее да се задържи управлението на новата „тройна коалиция”?

- Кабинетът на Пламен Орешарски започва да става абсурден и не му давам много живот. Колко точно ще издържи, не знам. БСП и ДПС са се запънали. При ДПС особено много се проявява алчността и не им се пуска тази власт. От друга страна, Волен Сидеров е просто абсурден. За съжаление е абсурдно и поведението на ГЕРБ, които би трябвало да ходят на работа и да се явяват в парламента, за да бъдат една много силна опозиция. Тях обаче ги е страх, че ако са опозиция, ще си разсипят партията.

 - Те говорят за лустрация от останалите три партии в НС. Не е ли това причина победителите на изборите да напуснат терена?

- Няма никаква лустрация. Нека от ГЕРБ да си припомнят как те пък не приемаха предложенията на предишните. Те и мои предложения не приемаха, когато бях депутат (в кабинета на НДСВ и ДПС – 2001-2005 г. – б.а.), защото един малък кръг от хора взимаха решенията какво да се случва. Какво остава за предложенията на опозицията. Винаги е било така. Но трябва да се упражнява контрол над властта – това, което гражданското общество не правеше досега. Това е причината да се радвам и на протестите. Коя е тази власт, на която можеш да й вярваш? Тя трябва да бъде контролирана, а не да прави глупости.

- Включвате ли в „глупостите” мистериозната подкрепа на Волен Сидеров към кабинета на Станишев и Местан?

- Поведението на Волен Сидеров е абсурдно, но той е много добър актьор и въобще не е луд. Преценява си всичко и обича много парите. В същото време иска да си задържи образа на един защитник на бедните и онеправданите. Той дори не трябва да си позволява да заплашва медиите, но не може да разбере, че свободата на словото означава свободата и той да говори каквото мисли. Стига да не предприема някакви други действия. Сидеров има право да си проповядва своите мисли, но да не казва: „убийте този”, да щурмува мирни протести, да призовава към насилие и расизъм.

- Коя беше първата грешка, която допуснаха управляващите?

- Учудих се как БСП и ДПС успяха да направят глупост след глупост. В крайна сметка, всеки си заслужава съдбата. Първото нещо, което направи това правителство на Орешарски, беше решението за спирането на сайтовете за онлайн залагания. Този ход беше в полза изключително за Васил Божков. Така направиха и НДСВ. Първият им закон беше за хазарта. Около това правителство отново се създава Г13, което захранва всякакви свои хора и кадри, и не знае какво става. Алчността е ужасно нещо. Нас ни управляват някакви ООД-та. Не става въпрос за „дясно”, „ляво”, права и свободи и т.н.

- Адекватни ли са медиите при отразяването на протестите?

- Не ми харесва, че не се знае собствеността на нито една медия. Свободата на словото е свързана най-вече с търпимостта към словото. Медиите трябва да отразяват различни позиции, да правят коментари, анализи и да се държат на една ръка разстояние от политиците. Подобно явление, което виждаме – едно мнение да се сменя за една нощ или за два дена от колегите, да се преобърне от една комсомолска защита към друга, със същия комсомолски плам, това не мога да го разбера. Такава медия не мога да я приема за достоверна.

- В крайна сметка, имат ли свобода на словото журналистите?

- Смятам, че няма свобода на словото в националните телевизии поради тази причина, че не се знае кои са собствениците им. Вървя по улицата и ме питат: „Знаеш ли, че Бойко Борисов имал еди-какъв си процент по Нова ТВ?” Аз отговарям, че не знам. Питат ме, дали тази медия е на еди-кого си. Казвам им отново, че не знам. Питат ме за ТВ7… Не може така да се продължава, защото само се разрушава доверието към всички медии и към съдържанието, което те имат. В зрителите, слушателите и читателите възниква едно съмнение – на кого е медията, с кого е свързана и кого обслужва. Медията трябва да представя обективно информацията, а оттам нататък – коментарите са си коментари. Зад тях стоят конкретни лица, които изразяват мнение. Ако в новините обаче се излъчва само едно нещо, а „спестяваш” събитие… Нямаш нищо общо с журналистиката.

- Успявате ли да разпознаете бившата си телевизия ТВ7?

- Настъпвате ме по болното място. Аз направих ТВ7 от нулата. Всички работехме с голямо желание. Тази телевизия защитаваше правителството на Бойко Борисов, но изведнъж се изметна. Очевидно има някакви парични взаимоотношения на собственика, който… Виждате ли, не му знаем истинското име. Сега вече се изметна от Борисов, но виждате колко много пари са налети в нея. ТВ7 се е превърнала в една лъскава телевизия, журналистите са заплатени добре, в което няма нищо лошо. За съжаление, не мога да приема за чиста монета това, което казва тази медия. Имам си едно наум, даже повече наум.

- Николай Бареков ли беше човекът, който сложи превратната точка?

- Самият Николай Бареков е много нечистоплътен като журналист. Съжалявам, че го казвам. Той има своите качества. Много е енергичен, но не мога да приема желанието му да оплюва всеки, когото му посочат, до последната капка кръв. Това е жълта журналистика, не е журналистика дори.

- Как се стигна до нечистоплътните журналисти, които определят днес ритъма на деня?

- Преди години бяхме опиянени от свободата на словото, която липсваше по времето на социализма. Нашето поколение не беше много лесно за подчиняване. Но имаше правила в журналистиката, които винаги са се спазвали, дали е било комунизъм, ранен капитализъм и т.н. Сега обаче в журналистиката има монопол при националните медии. Те са обвързани от интересите на своите собственици. Съответно – журналистите няма къде да отидат. Аз ги разбирам. Имат си работа и получават добра заплата, а ако много надигнат глава, ще останат на улицата. Това е обяснение, но не е оправдание. Журналистиката е призвание. Колегите не си вършат работата на практика.

- Кога започнаха да властват монополите сред медиите?

- Монополите започнаха да властват по времето на „тройната коалиция”. Преди това ги нямаше, но тя им даде голямо рамо. Първо на пазара излязоха медиите на Корпоративна банка и оттам вече дойдоха Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева. Не желая да говоря срещу хората, но все пак трябва да докажеш доходите си, когато имаш толкова много медии. Добре. Аз, ако отида и кажа на банката: „имам много хубава идея, дайте ми заем”, ще ме питат дали мога да обезпеча тези пари. Хубаво, но тези вестници и медии са губещи. Да не говорим колко пари се наливат в ТВ7, които никога не могат да бъдат върнати… Това, за съжаление, продължи с пълна сила при управлението на ГЕРБ. И сега, както се казва, с техните камъни – по техните глави.