Русия има национален празник на 12 юни, граждани.
Ах, сърчицето ми запърха и стомашната ми клапа се отвори! Ох, далачето ми трепна и лумбагото ми заподскача! Ух, черното ми дробче направо запя пиянска…..у-у-пс…..приветствена празнична песен – за първи път от десет години насам, откак не му давам руска водка въобще.
Но тъкмо се бях вече наканил да заведа жената в посолството по този светъл повод, та да се натъпче тя едно хубаво с по братски безплатен черен хайвер, а не с проста тарама и – ядец, хората взели, че направили приема още на 8 юни.
Не знам защо посланик Макаров – Бог да го поживи, все пак, че не е Калашников – е избързал с празненството.
Може да е заради козните на всички лоши империалисти срещу добрата наша империя. Може да е заради нетърпението на скъпите български гости да разберат докога ще им се налага да вършат смелите си антибългарски дела безплатно, вдъхновени само от чист кремълски патриотизъм. Може да е, за да не дойдат гадните български русофоби и да замерят посолството с яйца. Тогава нещата може да се усложнят - трябва да се викат „Нощни вълци” на помощ, а ако те не успеят да защитят честта на Родината, току-виж и самата Червена армия ще се наложи да се намеси…..
И така – със завист гледам снимки от приема в руското посолство на 8 юни – сами се хвалят.
Нали знаете как изглеждат нещата, когато мравки намерят бучка захар? Или прясно умрял торен бръмбар? За да отнесат плячката в мравуняка, те правят дълга колона, без оглед трудностите на терена, потенциалните жертви от настъпване и мравоядите, които дебнат отвсякъде. Та точно на мравешка колона прилича
опашката от русолизци,
която се вие и гъне както вътре и извън двора на амбасадата като символ на вечната и доброволна българска зависимост.
Това веднага ми напомни комунистическите времена и безкрайните опашките за банани пред показния магазин. Но също за опашките пред мавзолеите - било на Ленин, било на Димитров - където хората отиваха, за да се уверят с радост и с очите си, че великият вожд наистина е мъртъв. Напомни ми за много лоши неща, така че тази работа с опашката не ми се видя особено читава, граждани.
Все съм бил и аз на приеми в разни посолства, навсякъде има опашка от хора, които чакат да се ръкуват с посланика. Но това става в някаква зала или евентуално коридор. Никъде не съм виждал опашка навън, а още повече – извън оградата на посолството.
От руска гледна точка вероятно това е търсен ефект, съзнателна ПР акция - публична демонстрация на любовта, която местните крепостни изпитват към своя губернатор и Онзи Който Го Е Пратил.
А от българска гледна точка? Как стоят нещата от гледна точка например на онзи сонм русолюбиви българи, които на 8 юни, обградили жадно руското посолство в София, го гледаха като мъжки макаци разгонена женска, както личи от някои снимки?
Според мен тези хора са доволни. Доволни от себе си, имам предвид. Доволни са, че са там, че са избрани, че са сред другите от „елита”.
Като им видите мазните мутри на пропагандните снимки, веднага разбирате, че те не изпитват ни капка срам или угризения заради поведението си и компанията, в която се намират, че за тях руският, а не българският интерес е върховен закон, че са готови
да служат на Кремъл, дори с цената на живота си
Да, те знаят, че някои техни близки другари вече наистина платиха тази цена – Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев и мнозина още. Но всеки си вика: на мен това няма да ми се случи, защото аз съм по-умен и по-самоотвержен - давам повече от себе си, а искам по-малко за себе си.
Те май не знаят, горките, че машината като започне да троши камъните, не ги мери предварително, не ги мачка според заслугите им и не ги обича заради вътрешната им красота. Или може би знаят, но не могат нищо друго, освен да слугуват…..
Никаква морална хигиена не се забелязва в тази жалка българска опашка, образувала се пред още по-жалкия всъщност труп на разлагаща се Русия.
Тези хора, първо, отиват там да честват онази Русия, която от началото на новия век е все по-силен източник на напрежение по целия свят, безсрамен генератор на конфликти и страна, която с удоволствие работи за интересите на лудата и алчна шайка, която я управлява и граби.
Второ, тези уж български хора отиват да честват онази Русия, която откровено иска да унищожи цивилизационните принципи и ценности, с които България свързва своето настояще и бъдеще – демокрация, свобода, човешки права, толерантност. А защо не - разум, съпричастност, красота.
Да, Русия казва, че това не е нейният път, че тя е измислила, родила и ни предлага някаква си своя цивилизация с други принципи, към които се придържа и към които иска и ние да възприемем с радост.
Какви са те ли? Ами виждаме ги всеки ден с очите си – диктаторско управление на някакъв неуравновесен комплексар, независимо дали се казва Ленин, Сталин или Путин; шайка престъпници, която самоотвержено го подкрепя, докато той подобаващо им се отблагодарява - и която го резва през кръста веднага, щом не угоди на лакомията им; редовно прочистване на хората със свободно слово и свободна воля; право да те пребива мъжът ти, ако си жена и право да се напиваш от мъка, ако жена ти проституира, за да ти купува водката, без която не можеш; толерантност към бандитите и непоносимост към нормалните.
Това са „изконните руски ценности”, които Кремъл предлага. И също – простотия и абсурд, безпросветност и пиянство, кич, грозотия и некадърност.
Третото нещо, което безродниците български масово отиват да честват в руското посолство, е атаката – не, а истинската война, която Кремъл от години води срещу ЕС и НАТО. Да,
честват войната срещу собствения ни свят
И го правят, въпреки че точно тези наши приятели и съюзници ни помагат с акъл да се реформираме; че ни дават от своите пари безвъзмездно, за да се развиваме; че ни защитават, защото със старите си руски оръжия, старото си руско мислене и старата си руска продажност, ние сами не можем.
Както в крайна сметка става ясно – тези хора отиват в руското посолство, за да продължат да режат клона, но който седим всички ние, българите, с нашите деца, мечти и светли бъдещета. Разрезът става все по-дълбок, а остатъкът от клона – все по-тънък, скоро ще паднем, ако не вземем мерки.
И като ги видиш как са се наредили на опашката един до друг - все отбор юнаци, все велики умници, все живи примери за морални учители. Направо да ти стане драго и да съжалиш, че случайно са пропуснали да те поканят сред този елит.
Там Волен Сидеров споделя съкровената си любов към Русия с Веселин Марешки и среща разбиране и съпричастност.
Там бившият цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски беседва дружески с бившия свинар и настоящ руски консул Георги Гергов, обединени не само от своята „бившост”, а и от идеята, че „който ни освободи, той и ще ни зароби”…..пардон, грешка, това беше Левски, цитиран от бай Захарий…..добре, де, обединени от някаква обща идея, за която само те двамата имат идея каква е.
Там също високият специалист по конституционно право Янаки Стоилов обсъжда вечната си любов към руската култура и руската душа с талантливия в заемането на ниски пози вицепрезидент Илиана Йотова.
Специално Йотова пък е тук, за да представи достойно патрона си, Румен Радев. По същото време той има неотложен ангажимент - във Варшава подписва обща декларация с президентите на другите източно-европейски държави, които настоятелно искат по-сериозно присъствие на НАТО в региона, за да сме по-добре
защитени от руската агресия
На това тук му се вика „да правиш балансирана политика”…..
Но, какво да ви кажа, граждани. Почти по същото време, когато в София се разигра този руски празник, превърнал се в пореден епизод от руската хибридна война срещу България, лидерите на седемте най-развити държави в света с обща декларация призоваха Русия да спре да дестабилизира демокрациите и заявиха, че санкциите ще бъдат засилени, ако Кремъл не се съобрази с това.
Тези политици от Г-7 очевидно са тъпи и прости, в сравнение например с нашия политически елит, който е умен и прогресивен.
Та и сега - смешните и жалки западняци, вместо да дотърчат коленопреклонно до най-близкото руско посолство и да поздравяват, поздравяват, поздравяват „с праздником”, взели пак да ковладят Русия и да я описват в черни краски.
При това положение обаче, вечна загадка остава как така, без да изпитват и грам братска любов към Русия, техните общества са толкова напреднали. Докато виж, за нас, българите, такива загадки няма – ние прекрасно си знаем, че именно братската любов ни държи изостанали.
Само дето – поради особеностите на руската братска любов - рядко си го признаваме.