Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Човек и добре да живее, винаги може да бъде до дъно изумен от мнението на някой галфон. 
Чета онзи ден например, че НАТО със сигурност ще се разпадне само. При това съвсем скоро ще се разпадне, още докато е жив любимият на целия български народ генерал от КГБ Леонид Решетников. 
Твърди го самият Решетников. Нали се сещате – онзи тип, дето в Кремъл отговаря за братската любов към Русия и нейното все по-широко разпространение сред народите на Балканите и специално българския. За разлика от обичайния си менторски плащ обаче, този път генералът е 

наметнал мундира на врачка

„Нострадамусът на Путин” бихме могли да го наречем – спира ни само фактът, че  прогнозира в проза, а не в четиристишия, като великия французин. 
Не съм го опознал дотолкова отблизо, но ми се струва, че е голям мечтател тоз човечец. Не знам в КГБ специално ли ги произвеждат с такава богато развинтена фантазия или на Решетников лично си му идва отвътре. Но каквото и да кажем по тази тема, пак ще сбъркаме по-малко, отколкото той бърка с прогнозата си за НАТО. 
Е, чудеса все пак наистина стават, де, и то не само по Коледа – свидетели даже сме били на някои от тях. Помня как преди години мнозина смятахме рухването на комунизма и разпада на СССР за чист блян, ама то взе, че стана. По тази логика, защо пък някога да не се разпадне и НАТО….. 
Нали знаете, според квантовата физика, ако дадем достатъчно време всяка частица да се комбинира по всички възможни начини с всички останали частици, все някога ще се случи така, че една маймуна, която седи пред пишеща машина, ще натрака пиесите на Шекспир едно към едно. Та горе-долу от този порядък, само не чак с толкова висока степен на сигурност, е и бълнуването на гениалния Решетников за НАТО.
Друг е въпросът защо една уж национална медия като 

БиТиВи се прави на „Алфа”

 и предоставя трибуна за руски хибридни атаки срещу България и НАТО. Или не е друг въпросът, а е съвсем същият?
Може би непрекъснато канят тази тип, защото и Решетников, като всеки друг нормален човек във всяко нормално демократично общество, има право на мнение и трябва да му осигурим безплатна трибуна, за да го гарантираме. Ами тогава и аз искам!
Може би той има приоритет, защото мнението му е в тесен синхрон с българските национални интереси и тези на общото ни европейско семейство? Някой да е забелязал такова нещо – щото аз не съм, ама може пък просто да не знам българските интереси що значат. 
Или може по някакъв незабележим за мен начин мисълта на този човек да е изключително ценна, някакъв своеобразен връх на мъдростта, оформен в брилянтен изказ, а не плод на руската образователна кампания „Ако троглодитите можеха да говорят”. Айде, ша въ замолъ!
Обаче цялата работа с говоренето тук в руска полза упорито продължава. Като слуша и чете някои – дори повечето, ако не и почти всички – български медии напоследък, човек няма чувството, че България е пълноправен член на НАТО вече от 14 години, че я засягат общите интереси и цели, че мисли и работи в синхрон със своите партньори - включително като им дава думата по важни общи въпроси, които имаме да обсъждаме в евро-атлантическото ни семейство.  
Напънете се, граждани, спомнете си и ми кажете - колко настоящи или бивши натовски генерали сте видели през последните месеци да се появяват в дълго интервю по някоя българска национална телевизия, за да анализират нещо. Или поне да обяснят на 

заблудените от руската гьобелсова пропаганда

 българи каква точно е заплахата от руска страна за свободния свят и какво трябва да правим, за да избегнем последствията от тази заплаха? Нито един – точно колкото помните…..
А сега си спомнете и колко руски муцуни се протегнаха и ви се навряха право в главата през това време от българския екран. 
Колко българи научиха напоследък, че НАТО обмисля промяна на член 5 от базисния си договор, промяна, която да обхване и формите на хибридната, а не само тези на традиционната война? С други думи – ангажиментът за обща защита да се включва вече и в случаите, когато врагът използва кървавите си червени човечета, прикрити като добродушни зелени, плюс цялата си огромна машина за лъжи и манипулации, за да атакува дадена страна от алианса. 
Колко българи напоследък научиха, че Полша е готова да плати милиарди евро, за да има постоянна американска база на своя територия, тоест, гарантирана военна защита от руската агресия. 
Какво – поляците са по-глупави от нас ли? Или не толкова добре познават богатата руска душевност? А може би просто се е случило така, че спрямо Полша руснаците са винаги агресивни, пък спрямо България са кротки като агънца, при тях проливат кръвта си, за да ги владеят по братски, а при нас – за да ни освободят по братски?
Ако някой живее в такива фантазии, да се ощипе, че да се събуди. А ако някой ви разправя такива фантазии и вие му вярвате, значи ви е приспал с тояга по главата и пак по същия метод ви държи вечно заспал. 
От друга страна, граждани, признавам, че в един, макар леко извратен смисъл, ценно е да се дава думата точно на Решетников. Той или наистина не може да си държи езика зад зъбите или просто одеялото на българо-руските отношения е толкова късичко, че като го дръпнеш да ти стопли носа, отвива ти се задника. И генералът, в желание да сътвори ползи за Русия като запуши някоя зейнала дупка, веднага отпушва друга. 
В същото интервю например той потвърди еднозначно два факта, за които досега имаше само предположения – да, обосновани, но предположения. 
Първо, Решетников призна, че в България руснаците „работят” с хора от всички основни партии, тоест, по начин най-опортюнистичен. Те очевидно не се притесняват от някакви си принципи, не се ограничават от идеологически разделения, на тях не им пука за самите хора, които използват - стига само да продължават да поддържат влиянието си. 
„Ние смятаме, че не трябва да отделяме една единствена партия като наш сътрудник” – твърди човекът, който малко преди това в същото интервю отрича да е кремълски емисар за специални поръчки. И добавя същината на разсъждението си: „Познавам привърженици на тесните отношения с Русия и в ГЕРБ, и в БСП, и в Атака, и във ВМРО, дори в СДС. България е демокрация, днес на власт е ГЕРБ, утре може да дойде БСП, в други ден – друга, а ние сме избрали една партия. Какво ще правим тогава?”
Наистина сакрален въпрос – какво ще правят. Та те не могат и никога не са могли да се държат като нормална държава и да развиват нормални отношения с другите, те винаги трябва да влияят, да натискат, да дрънкат оръжие, да използват местните си маши….. 
Знаете ли защо е така? Много е просто – защото руските интереси винаги противоречат на интересите на всички останали хора и народи, така че при нормален диалог, никой няма да е съгласен да им се изгърби доброволно. Това продължава вече столетия и те са се озлобили до болка – затова вечно някой друг им е виновен, затова и вечно водят ненормален диалог. 
Второто истинско откровение на Решетников се отнася до скорошния дипломатическия инцидент, един феномен, за приличие все още наричан в България „посещението на Румен Радев в Русия”. 
„Президентът Радев искаше да се състои това посещение и затова бе приет от президента Путин. За пръв път имаме такава среща, за която нямаше никакви подготвени предварително документи, но той беше приет само, за да може да приключи тази абсурдна ситуация”. 
Цитирам, с професионална молба към Бога на журналистиката никога да не ми се налага пак да цитирам подобно унизително за страната ми нещо.  
Да-а-а-а, ситуацията наистина е абсурдна отвсякъде. Да те приемат, само за да те приемат. Да те приемат, без документи, без смисъл от срещата, ей така, за черните ти очи…..Срам! 
Ако аз бях Румен Радев, щях вече да съм поискал Леонид Решетников да бъде обявен за персона нон грата в България. Президентът обаче мълчи, не казва нищо - което ме навежда на мисълта, че на него не му пука, че той си се чувства добре и по-високо цени дори подигравките на кремълския господар и неговите верни слуги, нежели такива глупости като българския национален интерес и 

достойнството на българската президентска институция

Нищо, че на 24 май, току-що завърнал се от заветното пътуване, самият Румен Радев заяви по повод свободата на духа: „Нея никой не я получава даром и завинаги. Тя се отвоюва ден за ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска”. 
Съвсем по български – не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря. 
Ама така не става, щото и другите говорят, а това поражда конфуз. И като се наредят – конфуз до конфуза, мила моя майно льо…..