Насилието в Косово - готви ли се Сърбия за война?

Белград използва методите от времето на Милошевич

Милан Радойчич e командвал паравоенния отряд, нападнал косовски полицаи, снимка: Wikipedia

Милан Радойчич e командвал паравоенния отряд, нападнал косовски полицаи, снимка: Wikipedia

Сърбия използва умело методите от времето на Милошевич: подклажда насилие в Косово, отрича да има нещо общо, а в Брюксел декларира готовност за преговори. С това Белград преследва две цели, пише Михаел Мартенс в коментар за ФАЦ, цитиран от Дойче веле:

Последният изблик на насилие в Северно Косово доведе до най-малко четири жертви - след като Сърбия разположи артилерия, танкове и пехота в граничните региони, с което предизвика загриженост в международен мащаб. Прехвърлянето на части, драматично инсценираните „фронтови посещения", повишената бойна готовност или частичната мобилизация са част от обичайния арсенал на сръбската политика в кризисни времена, пише по този повод Михаил Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Като в повечето случаи дрънкането на оръжие не означава изостряне на ситуацията, а по-скоро води към успокояване на напрежението - работи за имиджа на сръбския президент Александър Вучич като силен мъж, който не се оставя да бъде смутен от международния политически натиск. 

С методите на Милошевич

Последният случай обаче е по-различен, отбелязва ФАЦ и припомня историята: появата по-миналата неделя на сръбски паравоенен отряд, с бронирани автомобили, артилерия и около 30 души личен състав, който устрои засада на една косовска полицейска част. Един полицай бе убит, а при последвалите престрелки загинаха и поне трима сърби. Като е ясно, че сръбският отряд не може да е действал без заповед от Белград - в населеното предимно със сърби Северно Косово нищо значимо не се случва без благоволението на Белград. 

Михаел Мартенс отбелязва още, че Вучич прилага метода на своя учител Милошевич, чийто пропаганден министър беше: за насилието се ангажират „подизпълнители", на които се оказва системна подкрепа, докато на европейско ниво се изразява загриженост и се създава илюзията за готовност за преговори, като целта всъщност е само печеленето на време - същинската цел е контролът над територията. 

Както стана известно, паравоенният отряд е бил под командването на Милан Радойчич, заместник-председател на партията „Сръбска листа", която се явява един вид дъщерна на „Сръбската прогресивна партия" на Вучич. Нещо повече - Радойчич обяви чрез адвоката си, че самостоятелно планирал акцията в Косово, без задание и подкрепа от Белград. Ставало дума за защита от „терора", упражняван от косовския премиер Албин Курти спрямо сръбското население в Косово, а смъртта на косовския полицай била инцидент, цитира Михаел Мартенс думите на Радойчич. 

Германското издание информира и, че сръбските медии наричат Радойчич „съмнителен бизнесмен", което в повечето случаи се дешифрира като мафиот. Същевременно бива определян и като същинския владетел на Северно Косово. ЕС вече поиска да бъде заведено дело срещу отговорните за „отвратителното нападение срещу косовската полиция", но Вучич едва ли ще предаде своя „подизпълнител" Радойчич на косовското правосъдие, прогнозира Михаел Мартенс. Той посочва още, че ако Радойчич остане в Сърбия, а ЕС сериозно настоява да бъде предаден на косовските власти, юридическото разглеждане на последното полицейско убийство ще има последствия за Сърбия - най-малкото за Сърбия на Александър Вучич. 

Прищина: Сърбия се готви за война 

Междувременно правителството в Косово предупреди, че Сърбия вероятно се подготвя за война. Прищина заяви в декларация, че сръбски сили за сигурност напредват към границата от три страни, при това имали на разположение противовъздушни системи и артилерия, отбелязва "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ).

В интервю за италианския „Ла Република", цитирано и от НЦЦ, косовската президентка Вьоса Османи прави паралел между последните събития в нейната страна и руската анексия на Крим от 2014-а година: тогава руски паравоенни формирования навлязоха на украинска територия и подклаждаха напрежение дотогава, докато Русия не обяви, че трябва да предприеме интервенция за "защита на населението".