В Долната камара на руския парламент е внесен пакетът с президентските поправки на Конституцията. Държавната дума ще го приеме още на 10 март, а на 22 април - в чест на 150-годишнината от рождението на Ленин - руснаците са призовани да гласуват измененията в Основния закон.
Кремъл упорито твърди, че не става дума за приемането на нова конституция, нито дори за сериозни промени в съдържанието ѝ. Аргументира се с това, че ключовите членове 1, 2 и 9, които не могат да се променят без да се свика Конституционното събрание или да се проведе референдум, няма да бъдат пипани.
Но дори и само обемът на предложените промени говори за това, че в крайна сметка ще се получи съвсем нов документ. Първоначалните президентски поправки, представени в Думата, заемаха 21 страници.
Новият "пакет на Путин" е от 24 страници. Като цяло се получават 45 страници с промени в един документ, който обхваща едва 64 страници.
А и предлаганите изменения в никакъв случай не са маловажни. Руският език е наречен "език на държавообразуващия народ", Русия се оказва исторически правоприемник на СССР, но същевременно се твърди, че предците са предали на руснаците някакви си идеали (без да се уточнява какви) и вярата в Бога. Държавата сама си присвоява правото да "защитава историческата истина", а дискусии по възможността за отчуждаване на земя "не се допускат".
Освен това държавата безсрамно надниква и в спалните на руснаците, тъй като - според новия текст на Конституцията - "семейството, майчинството, бащинството и детството" се оказват сфери, контролирани от държавата. При това бракът е описан само като съюз между мъжа и жената.
Фиксирано е и съотношението между минималната работна заплата и нивото на жизнения минимум в Русия. Освен това е записано правото на държавата да въвежда ограничения, засягащи кандидатите за държавни постове - забранява се например на държавните и на общинските служители да имат жителство в други държави или имущество зад граница. Кандидатите за президентския пост трябва да са живели в страната не 10 - колкото е сега, а 25 години.
Всичко това няма как да бъде наречено "незначителни промени". Но Кремъл се опитва да докаже тъкмо това пред Конституционния съд, който ще трябва да разгледа поправките преди те да бъдат приети от Думата. Защото въпросните поправки ще се приемат и узаконят именно от депутатите, а допитването до народа, измислено от Путин, няма никаква юридическа сила.
Народът се оказва изхвърлен от Путиновата конституция, там вече не се говори за многонационалния му характер. Именно тази многонационалност обаче се явяваше държавообразуваща според конституцията от 1993 година. А сега вече се говори само за Руската федерация, която на всичкото отгоре била с "хилядолетна история". Заради неподходящата формулировка това би могло да предизвика неприятни асоциации с човеконенавистния "хилядолетен райх" на нацистите, който за щастие се срина още преди да се отправи към бъдните хилядолетия.
Новият закон на Владимир Путин е обърнат изцяло към миналото. На места той прилича повече на нравствен кодекс на путинизма. Съвсем очевиден е опитът да се събере и запише в конституцията всичко, свързано с прословутата "стабилност" и с онова, което днес в Русия наричат "традиционни ценности": от паметта за победата на СССР във Втората световна война до брака като съюз между мъжа и жената. Макар че всичко това би могло да се замени с една-единствена фраза: "инакомислието е забранено". Конституционните поправки на Путин изцяло противоречат на сегашната руска конституция, която забранява създаването на каквато и да е държавна идеология и въвеждането на цензура.
Съвсем очевидно е, че тази конституция няма да обединява, а точно обратното - ще задълбочава разломите, които отдавна съществуват в руското общество. През последните две десетилетия в името на властта руската управляваща класа старателно настройваше едни срещу други различни социални групи на руското общество, за да попречи на възникването на обществено съгласие и на солидарни ценности. Сега тази политика ще бъде закрепена и конституционно.
Ако в страната не настъпи някаква смяна на политическия режим, руснаците за дълги години ще бъдат обречени на безсмислени и безпощадни конфликти, раздухвани от пропагандата на Кремъл.
Червените ще се борят срещу белите, атеистите - срещу вярващите, консерваторите срещу либералите, националистите - срещу космополитите и така до безкрайност. И всичко това ще става под погледа на циниците, чиито предци им били предали едновременно и идеалите на комунизма, и вярата в Бога…