Огнян Минчев*

Светът се променя много бързо и основният ефект от тази промяна е раздвоението и поляризацията на човешките общества около все по-радикални визии и възгледи. В криза са и най-устойчивите демократични обществени системи, подложени на непримирим натиск "отляво" и "отдясно". Разумът отстъпва на буйните емоции, а гражданската толерантност и респекта към различието - на "образа на врага" чак до примитивната ненавист, лежаща в основата на всеки тоталитаризъм. 

България е особено податлива на подобна поляризация, въпреки че българският национален характер е по-скоро умерен и уравновесен. Под повърхността на прословутата българска търпимост лежи тъмна зона на недоверие към себе си и мъчително подозрение към поведението на другите, които целят да ни измамят. Когато се превърне в политика, тази подозрителност

избуява в непримирима партизанщина,

търсеща оправдание във веруюто - "Като зная ние какво правим, мога да си представя ония какви ги вършат".

Поредният нощен ремонт на многострадалния изборен кодекс се превърна в открит урок по игра с нулев резултат. Аз печеля - ти губиш. Аз губя - ти печелиш. В българската политика има немалко интелигентни хора, но някакво - нечие заслепление им пречи да разберат една проста истина. В политиката играта с нулев резултат е поражение за всички - и за политици, и за граждани. Какво "спечелихме" всички с поредния ремонт на избирателния закон? Преди всичко - срив на общественото доверие към изборните правила и процедури - и "хартиени", и "машинни". Седмици, месеци наред "статуквото" и "промяната" се обстрелваха с аргументирани обяснения как предпочитаната от другите избирателна технология разкрива необятни възможности за лъжа, измама и опорочаване на изборните резултати. Ако вие сте редови гражданин - как ще отидете да гласувате следващия път? С делегитимирането на избирателните процедури политиците от всички цветове режат клона, на който стоят - те нямат друго основание да са в политиката, освен доверието на обществото към тях и към поведението им във властта.  

Отмъстителното налагане на своята воля се редува във времето. "Партиите на промяната" наложиха изцяло своята визия за избирателна технология миналата година. Тази нощ

"партиите на статуквото" им показаха "кой кара влака"

Влакът е дерайлирал от две години и никой не го кара. Но поредица от безсилни парламенти се насилват да викат "пуф - паф", давайки зелен семафор единствено на неутолимата жажда за власт на този президент, който отдавна е поел "през просото" и за когото няма писана конституция.

Ако противниците от двете страни имаха малко здрав разум, щяха да прозрат, че съгласието им поне по няколко значими въпроса на изборното законодателство би помогнало и на едните, и на другите да разширят общественото си влияние. Пример за това е предложената промяна за установяване на преброителни центрове, които да превърнат броенето на бюлетините в публично контролиран процес със силно легитимиращ и мотивиращ ефект върху избирателното поведение на гражданите. Уви, не се случи. И тази, и други отхвърлени поправки само засилват общественото подозрение, че "ония горе" всъщност се карат как да ни измамят следващия път...

Поляризацията на публичния дебат не е специалитет единствено на политиката, макар че най-често е зависима от нея. Погледнете какво се случва в Народния театър. Вместо да бъде обединена от свещеността на своята творческа мисия, трупата е разделена на воюващи страни. Защо? Е, знаем защо - на Сараят му се прииска да "меценатства" и над театъра. Не му стига, че от десетилетия меценатства над медиите, хидроинсталациите и над много други неща в държавата, които носят пари и власт. Неговата "пиарка" няма да напусне театъра - ценни кадри като нея биват само изнасяни, и то в "краен случай". Не знаем в колко краен може да се превърне конфликтът в храма на Мелпомена, още повече, че в него вече уверено шетат и други мераклии за власт - служебни и цивилни, незвани и непризвани...

Радикализацията на българското общество и политика е особено разрушителна защото нейна втора жертва - първата е отровената обществена атмосфера -

е сривът на националните институции

Правенето "напук" е разрушително за договорените правила на обществения договор, които трябва да бъдат променяни и оправдавани отново и отново. Няма такъв обществен договор, който да понесе успешно непрекъснатата ревизия на своите принципи и договорени правила на обществно поведение. Особено ако мотивацията за подобна ревизия обикновено е голата проклетия - освен стремежа за облагодетелстване "през задния вход". 

В тази порутена обществена и институционална атмосфера, най-важното за хората, които носят интелект и чувство за гражданска отговорност, е не да мълчат или да се опаратизаняват, а да говорят и да произвеждат чувство за реализъм и порядъчност сред самозабравилите се в неизменната си правота протагонисти на публичния скандал. България трябва да има разумно и демократично управление много след като и най-важните политически актьори на днешния ден слязат окончателно от сцената. Народният театър трябва да остане осветена национална институция много след като последствията на днешния скандал бъдат заличени без остатък. Бъдете предупредени! И статуквото, и промяната са временни визии - временни "каци с мед", които скоро ще бъдат сменени от ново статукво и нови пориви за промяна. Нека да не рушим това, без което няма да оцелеем - доверието като хора и като граждани към общите ценности и правила на едно българско общество, което трябва да остане и да служи на тези, които ще дойдат след нас.

* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на автора